Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рунически знаци (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runemarks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, форматиране и корекция
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоан Харис

Заглавие: Рунически знаци

Преводач: Магдалена Куцарова-Леви

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Полиграфически комбинат Жанет 45, Пловдив

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-667-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5158

История

  1. — Добавяне

3

Один побягна веднага, щом видя, че срещата му с Ванир тръгва на зле. Най-близкото убежище беше Хълмът Червен кон и като заобиколи Адам и спящите преследвачи, той успя да влезе петнайсет минути преди Ловджийката и свещеника, но в бързината забрави да огледа пътя и падна право в един от капаните на Скади.

По всяко друго време щеше да го види — тънка лента, преграждаща входа на тунела, готова да се вреже във всеки, понечил да влезе. Този път Один не я забеляза и капанът примитивен, но зареден с Хагал го удари през лицето и пред очите му причерня, сякаш цялата светлина угасна.

Когато няколко секунди по-късно се свести, Один се озова в тъмнина. Използва Сол, за да освети пътя си, но от върховете на пръстите му не грейна лъч, а каменните степи на тунела не излъчваха и най-слабо фосфоресцентно сияние. Не беше липса на магия, у него имаше още много сила, и чак след като опита с руната Бяркан, Один неохотно призна истината. Капанът на Скади явно беше нещо повече от простичко приспособление за раняване и убиване.

Той беше сляп.

Один трескаво обмисли възможностите си. Със сигурност не можеше да остане на това място. Не беше видял изхода от борбата край къщата на свещеника, но предполагаше, че Ловджийката е тръгнала по следите му. Локи очевидно беше избягал. Мади, която можеше да му помогне, я нямаше. Шепнещият беше изгубен. Немислимо бе да търси връзка с Ванир — поне докато не възвърне зрението си.

Ако изобщо го възвърне.

Сега обаче Один трябваше да се измъкне. Скади можеше да го проследи в облика на вълк, затова първата му грижа беше да я отклони от дирята.

Ризата му все още беше окървавена от стрелата на Джед Смит. Той внимателно я съблече и започна да се придвижва пипнешком по тунела, като влачеше ризата след себе си, докато стигна тесен кръстопът. Тръгна с ризата по левия коридор и я остави там, като я затисна с камък. После се върна назад и пое по дясното разклонение, измина трийсет крачки, подхвърли руната Хагал към покрива с достатъчна сила, за да причини частично срутване, и се втурна презглава по коридора.

Понеже беше сляп, Один се препъна и падна, за щастие на безопасно разстояние от пропадащия покрив. Надяваше се камъните да са запушили тунела. Въздухът се изпълни с лютив прах и ако хитрината му сполучеше, поне щеше да забави Ловджийката или в най-добрия случай да я отклони по фалшивата следа, докато Один намери убежище под Хълма. Но дори тогава тя можеше да го настигне, ако инстинктът й да спре и да се нахрани не беше толкова силен, а така тя изгуби ценни минути и когато влезе в Хълма, дирята вече бе изстинала, а истинската плячка — избягала.

Сега ако не проявеше изобретателност, с Один беше свършено. Макар и сляп, той не беше безпомощен и докато тичаше към Стронд, започна да преоткрива умения, които не беше използвал от векове. В коридора нямаше препятствия, малкото изпопадали по земята камъни се отместваха с едно подритване, а Один разполагаше и с жезъл, с който си помагаше, като почукваше първо по едната стена, после по другата, опипваше земята пред себе си, за да провери дали няма нещо, в което би могъл да се препъне или да се блъсне.

Той откри, че може да познае кога коридорът се раздвоява: по движението на въздуха, по температурата, по това дали е влажен или сух, дали ухае или вони познаваше накъде да поеме, кой коридор води нагоре и кой надолу, кой минава над вода и кой няма изход.

Опипването на скалата с пръсти се оказа също толкова плодотворно. Влажната пореста скала означаваше добро снабдяване с въздух, гладката и излъсканата предполагаше, че оттук минават често, следите в прахта по земята, разположението на изпопадалите камъни, звукът, който издаваше жезълът му при почукване по куха стена всичко това му подсказваше неща, които друг, свикнал да разчита на видяното с очите си, можеше да не забележи. Попе в тези коридори липсата на зрение не беше чак такъв недостатък.

А Один разполагаше и с ясновидска дарба. Раната на здравото му око не беше засегнала вътрешното му зрение, с Бяркан той все така можеше да вижда цветовете, магическите следи и приглушеното сияние — знак за живо присъствие.

По този начин и съвсем случайно Один откри следата на Шепнещия. Беше стигнал до средата на Хълма Червен кон горе-долу по същото време, когато Локи и Мади прекосяваха Стронд, и не намери пресни следи от присъствието им. Но когато по един от тунелите, водещи надолу, наближи централната шахта, вътрешното зрение му показа бегло сияние и той за пръв път се натъкна на дирята на Шепнещия.

Забеляза, че някой се е опитал да я заличи. Но следата на Оракула беше толкова силна, че надделяваше над магията за прикриване и тук-таме проблясваше по коридора. Веднъж до нея имаше бледа следа в познато виолетово, друг път — ярко петънце, несъмнено от Мади. Личеше си, че са бързали. И се движеха право към Подземния свят.

Но какво търсеха в опасния Подземен свят? Хел нямаше причини да посрещне добре Локи, всъщност по-скоро би го убила на място или, още по-лошо, би го изпратила в Задгробния свят, където Сурт Разрушителят все още държеше в плен Аезир и щеше да се радва да научи как един от пленниците му е успял да избяга.

„Освен ако не разполага с нещо, с което да се пазари — помисли си Один. — Може би оръжие? Магия?“

Той се усмихна мрачно в тъмното. Разбира се. Не беше единственият, който копнееше да се сдобие с Шепнещия. Хел едва ли имаше нужда от подобно нещо, но отвъд света на Хел, където имаше установено равновесие, в Задгробния спят или оттатък него…

Один поспря за малко. „Възможно ли е това да е целта на Локи? — помисли си той. — Да използва Шепнещия, за да се спазари не с Аезир или с Ванир, дори не с Реда, а със самите Господари на Хаоса?“

От тази мисъл му се зави свят.

„Тази сила в съчетание със силата на Хаоса, която разтърсва Световете, пренаписва действителността…“

Това можеше да означава чисто и просто разтуряне на света. Не нов Рагнарьок, а окончателно разпадане на всички неща, рухване на законите на Реда и Хаоса, безвъзвратно нарушаване на равновесието.

Без съмнение дори Локи не би посмял да задейства подобна верига от събития. Но в противен случай какво точно очакваше да спечели? И дори ако не кроеше някой хитър план, дали наистина осъзнаваше на какъв риск излага не само собствения си живот, а и цялото съществуване?