Джоан Харис
Рунически знаци (41)

7

За да измъчваш човек, се иска изключителен кураж, разсъждаваше Екзаминаторът. Не всеки го притежава и малцина са призвани за това. Дори на него, въпреки смелите му изказвания, никога не му се беше налагало да се занимава с по-висши създания от жребче с руническо клеймо или шайка гоблини.

А сега трябваше да използва Словото срещу човек.

От тази мисъл леко му прилоша — но осъзна, че не от страх. От въодушевление.

Разбира се, той вече знаеше какви са последиците. За пръв път видя Словото в действие преди трийсет години, когато беше само ученик. Тогава от гледката му прилоша: от омразата на създанието, от проклятията му, а накрая, когато и последните възвания бяха изречени, от почти човешкото стъписване в изпълнените с болка очи.

Сега Екзаминаторът изпита прилив на оправдана радост. Това щеше да бъде неговият славен миг. За тази задача му бе дадена власт, каквато Магистри години наред чакаха напразно да получат, и той щеше да докаже, че я заслужава — да, дори ако трябва да пролее реки от демонична кръв.

С уверен глас Екзаминаторът зачете на глас и пред очите му Словото започна да приема очертания:

— Именувам те Один, син на Бор,

именувам те Грим и Ган-глари,

Хериан, Хиалмбери.

Тек, Тирд, Тун, Ун.

Именувам те Болверк, Гримнир, Блинди, Харбард,

Свидур, Свидри…

Один не можеше да чака повече. Той с рязко движение издърпа дясната си ръка иззад гърба и с всичка сила метна Тир по Екзаминатора. В същото време измъкна от ремъците лявата си ръка и образува Наудр, обърната, за да се освободи от веригите, с които беше окован.

Макар и дребно, оръжието попадна в целта. То изсвистя във въздуха, поряза дълбоко палеца на Екзаминатора, разкъса страниците на Добрата книга и се забоде в тялото му.

Там заседна, за съжаление не толкова дълбоко, че да убие човека, но въпреки това предизвика такова обилно кръвопролитие, че за миг Один получи надмощие. Той се нахвърли върху Екзаминатора — не с магия, а с физическата си сила, — издърпа Книгата от ръцете му и го блъсна в стената на ареста.

Екзаминаторът, който не беше по физическите схватки, нададе уплашен вик. Один го притисна. И може би щеше да го надвие, но в този миг вратата на ареста рязко се отвори и на входа се появиха трима мъже.

Единият беше Одън Бригс. Вторият Джед Смит. А третият беше Нат Парсън, с лице, поруменяло от нечестив плам.