Джоан Харис
Рунически знаци (76)

1

Всички усетиха свръхестествения взрив, разтърсил целите Девет свята, така че на сто мили от епицентъра му започнаха да се събират пурпурни облаци, да се затръшват врати, да вият кучета, ушите на всички да кървят и птици да падат с писък от небето.

Ванир го почувстваха и ускориха крачка. Фрейр прие облика на глиган, Хеймдал — на сив вълк, Браги — на кафява лисица, и тримата хукнаха в галоп по тунелите, докато Ньорд протестираше, Фрейя плачеше, а Идун предвидливо събра дрехите им, защото по-късно можеха да им потрябват.

Дебелата Лизи го усети и разбра, че са близо.

А на входа на Подземния свят, където свещеникът и Ловджийката наблюдаваха смаяни сцената, която се разгръщаше долу, в равнината, Екзаминатор Номер 4421974 го чу и с дълга и тежка въздишка на облекчение незабелязано се измъкна от гостоприемника си и тръгна по коридора към Хел.

Започваше се, както бе предрекла Добрата книга.

Мъртвите поеха на поход. Десетки хиляди.

Хел мълчаливо огледа многобройната тълпа, застанала пред нея в равнината. Толкова много души — но къде беше преклонението им? Защо бяха строени в редици като армия? Какъв беше този Ред, където хората можеха да са мъртви, но самата Смърт нямаше власт?

Господарката на Подземния свят обърна към десетте хиляди страшната половина на лицето си.

— Умрете! — заповяда тя.

Хората не помръднаха.

— Заповядвам ви да се разпръснете! — нареди Хел.

Но пак никой не помръдна, десет хиляди души стояха като гора, устремили погледи към Задгробния свят.

Тя се обърна към Шепнещия.

— Това твое дело ли е?

— Разбира се — отвърна Шепнещият. — А сега час по-скоро ми дай момичето!

— Момичето? — в суматохата Хел почти беше забравила за Мади.

Тя погледна часовника на смъртта. Оставаха трийсет секунди. Хел беше престъпила клетвата, дадена на Локи, и равновесието между Световете бе разклатено из основи. Ако повторно я нарушеше, не смееше да мисли какво ще се случи. Тя вече чувстваше как реката се надига, а оттатък нея Хаосът тупти като болно сърце.

— Бързо — подкани я Шепнещият. — Всеки миг от пребиваването й в Задгробния свят е ненужен риск.

— Защо? — попита Хел.

Тя сведе поглед към спящото момиче, привързано към живота с копринена нишка. Досега не се беше замисляла за него — покрай Локи и Шепнещия нямаше време да обръща внимание на четиринайсетгодишно дете.

Сега заразглежда Мади с голям интерес. Забеляза ръждивочервения й рунически знак. Отново се порови в паметта си за сходство — може би семейна прилика, позната й от времето, когато Аезир владееха Световете…

— Коя е тя? — попита Хел.

— Никоя — отвърна Шепнещият.

— Странно, и Локи каза същото.

Шепнещият грейна сърдит.

— Тя е никоя — отсече той. — Просто ми я дай. Прекъсни нишката — сега, докато можеш…

Профилът на Хел бе непроницаем, тя леко протегна мъртвата си ръка и замислено докосна лицето на Мади.

— Прекъсни я веднага — пришпори я Шепнещият. — Направи го и Балдер ще бъде твой…

Хел се усмихна и докосна нишката, която все още свързваше Мади с живота. При допира й тя засия, грейна като руната на дланта на момичето…

— Тази руна… — каза Хел.