Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рунически знаци (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runemarks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, форматиране и корекция
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоан Харис

Заглавие: Рунически знаци

Преводач: Магдалена Куцарова-Леви

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Полиграфически комбинат Жанет 45, Пловдив

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-667-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5158

История

  1. — Добавяне

2

В пещерата имаше скътано шише тъмна медовина. Локи даде на Мади една глътка и допи останалото, докато разказваше историята.

— Шепнещият — започна той — е древна сила, по-стара от самия Генерал, макар че той не обича да му го напомнят. Тази история води началото си от зората на Древните времена, от първите войни между Реда и Хаоса, и ако питаш мен, не показва в добра светлина нито едната, нито другата страна. Разбира се, по онова време позицията на моя милост беше напълно неутрална…

Мади скептично повдигна вежди.

— Виж какво, искаш ли да чуеш историята или не?

Момичето кимна.

— Добре. В онези стари, стари времена, когато Генералът беше млад, Асгард бе крепост на съвършения Ред и там нямаше и искрица магия. Ванир, вълшебници от границите на Хаоса, бяха пазителите на Огъня и между тях и Аезир от години се водеше война, докато накрая и двете страни осъзнаха, че никоя никога няма да спечели. Затова в знак на добра воля те си размениха заложници и Аезир получиха Ньорд и децата му Фрейр и Фрейя, а при Ваните отидоха Хьонир — добро момче, но не много умно — и един ловък стар дипломат на име Мимир, който открадна сиянието им, започна да им дава съвети и тайно докладва у дома. Ваните обаче скоро се досетиха, че при тях има шпиони и за да отмъстят, убиха Мимир и върнаха главата му в Асгард. Но Генералът вече се беше сдобил с това, което му трябва. Руните от Древното писмо, буквите на древния език, създал Световете.

— Езикът на Хаоса — каза Мади.

Локи кимна.

— И Хаосът не остана доволен от кражбата. А Один използва новите си умения, за да съживи Главата, и й даде сияние, за да я накара да говори. Малцина се завръщат от мъртвите и това, което имат да кажат, обикновено си заслужава да се чуе. Старият Мимир получи дарбата да пророкува, която се оказа безценна за Генерала. Само че дарбата имаше висока цена. Один я плати с окото си. А що се отнася до Мимир или, както той го нарече, Шепнещия — Локи довърши бутилката медовина, — не ми се вярва, че още тогава го е било грижа за нас, така че и сега не бих разчитал на добрата му воля. Правил съм опити да говоря с него, но той никога не ме е обичал, нито преди, нито сега. А пък как може да се извади от там…

— Но какво искате от него? — попита Мади. — Защо с толкова важен?

— Стига, Мади — нетърпеливо отсече Локи. — Шепнещият не е шега работа. Той е Оракул. Знае разни неща. Предсказа Рагнарьок и много други събития, за които ми се ще да съм знаел навремето. Ако Один беше обърнал повече внимание на пророчеството му, вместо да се мъчи да доказва, че е грешно, тогава може би Рагнарьок нямаше да свърши така.

Настана мълчание, докато Мади размишляваше над казаното.

— Но какво иска от него сега? — попита тя.

— Втора възможност? — Локи се усмихна накриво. — Слушай, Мади, Один вложи половината от себе си в това старо сияние. Половин Генерал в млада възраст, помисли от каква полза може да бъде сега. Сили, каквито не можеш да си представиш, само чакат да ги впрегнеш. Сили от недрата на Хаоса — той въздъхна. — Само че проклетото нещо има свой собствен разум и няма желание да съдейства. Въпреки това някои биха дали всичко, за да се сдобият с него. А други, разбира се, биха дали всичко, за да им попречат.

— Богове — прошепна Мади.

— Амин — отбеляза Локи.

Той й разказа, че намерил Шепнещия при една от разузнавателните си обиколки стотина години след края на войната. Всичко друго било Хаос и разруха. Мнозина били сразени, някои — изгубени завинаги, други — заровени в лед, трети — погълнати от пламъците на Хаоса. Оцелелите се озовали в Задгробния свят, но неизменно ловкият Локи успял някак да избяга.

— Избягал си от Черната крепост? — попита Мади.

Локи сви рамене.

— Накрая успях.

— Как?

— Дълго е за разправяне — отвърна той. — Ще кажа само, че намерих… друго място за отсядане в Долната земя. И точно там открих Шепнещия, но скоро разбрах, че не може да ми бъде от полза. Той ме позна, разбира се, но не пожела да изрече друго, освен подигравки и обиди, не ми зае и искрица сияние и със сигурност не беше склонен да пророкува. Хрумна ми, че може да го извадя от ямата, да го използвам като разменна монета в сделка с някого от оцелелите Аезир…

— Оцелелите Аезир? — бързо повтори Мади.

— Слухове, нищо повече. Имах чувството, че Один може да е някъде наблизо. Знаех, че със сигурност ще ми бъде от полза, ако успея да му занеса Шепнещия. А, разбира се, ако спечеля отново Генерала на своя страна, това ще ме опази от бивши колеги със сметки за уреждане. Или с чукове за размахване.

Локи й разказа, че вече много пъти се е опитвал да измъкне Шепнещия от огненото му ложе. Но още не е намерил начин да разкъса магиите, приковали го към ямата — сияния, останали от Рагнарьок, с които неговото обърнато и поради това отслабено сияние не може да се пребори.

Иначе беше успял да направи Хълма непревземаем с помощта на войска от гоблини, мрежа от магии, лабиринт от коридори, с цел да скрие Шепнещия от света.

— И може би е най-добре да си остане скрит — каза Локи. — Освен ако Один не ти е дал нещо, което да помогне. Сияние, средство, може би дума?

— Не — отговори Мади. — Дори най-просто заклинание.

Локи поклати глава възмутен.

— В такъв случай се откажи. Все едно да се мъчиш да хванеш луната с примка от конец.

Мади се замисли за това.

— Значи смяташ, че е безнадеждно? — попита тя след кратко мълчание. — И няма никакъв начин да се извади от там?

Локи сви рамене.

— Повярвай ми, опитах. Ако Генералът иска да говори с него, ще трябва лично да слезе тук.

— Може би — Мади продължаваше усилено да размишлява.

— Знаеш ли, трябва да му кажеш. Рагнарьок свърши. А що се отнася до Реда, за него всички сме врагове. Може би трябва да преосмислим пристрастията си. Да забравим разприте. Да започнем от начало.

— Ти си предал Аезир — отвърна Мади. — Не си с всичкия си, ако си мислиш, че той изобщо някога ще те приеме обратно.

— Аезир!

Неочаквано за нея думите й попаднаха в целта: очите на Локи в миг засвяткаха от непресторен гняв. И цветовете му пламнаха, призрачно виолетовото стана огненочервено.

— Те правеха само едно: използваха ме, когато им беше изгодно. Изпаднеше ли някой в беда, винаги се започваше: „Моля те, Локи, измисли нещо.“ Щом всичко свършеше, идваше ред на: „Марш в колибката“, без дори едно „благодаря“. В Асгард аз винаги бях гражданин втора класа и никой от тях не пропускаше да ми го напомни.

— Но ти си се бил срещу тях в Рагнарьок — възрази Мади, която започваше да изпитва по-голяма симпатия към тази опасна личност, отколкото смееше да признае.

— Рагнарьок! — презрително възкликна Локи. — На чия страна очакваха да застана? Аз нямах страна. Аезир ме бяха изоставили, Ванир открай време ме мразеха, а за Хаоса бях предател, който заслужава да умре. Никой не ме приемаше, затова аз както винаги се погрижих за Номер Едно. Вярно, пътьом може и да съм си разчистил сметките с този или онзи. Но от моя гледна точка всичко това е минало. Генералът няма защо да се страхува от мен.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мади.

Локи й отвърна с кривата си усмивка.

— Мади, аз се крия в Долната земя от кажи-речи петстотин години. Вярно, че тук не е като в Черната крепост, но не е и самото блаженство. Тук вони, тъмно е, гъмжи от гоблини и трябва да имам очи и на гърба… Освен това, ако правилно разчитам знаците, много скоро ще дойде време, когато никой от нас няма да е в безопасност, когато и в най-дълбоката дупка няма да можем да се скрием от враговете си.

— Е, и?

— Уморих се да се крия — каза Локи. — Искам да си отида у дома. Искам пак да видя небето. Но което е по-важно, искам Генералът да обясни на всички други, които може би още ми се сърдят, че официално се връщам на страната на боговете.

Той млъкна и на лицето му се изписа тъга.

— Предстои война. Усещам я. Не ми трябва Оракул, за да го разбера. Редът вече е тръгнал на поход и разпространява Словото из Средните земи. Один знае, според моите съгледвачи той е прекарал последния век в пътувания от тук до Края на Света и обратно, следил е напредъка му, опитвал се е да разбере колко време ни остава. Аз мисля, че то току-що е изтекло. Затова му трябва Шепнещият. Що се отнася до мен — Локи широко се усмихна и остави бутилката, — Мади, нищо не мога да направя. Хаосът е в кръвта ми. Има ли война, аз искам да се бия.

Мади дълго време мълча.

— Тогава му го кажи — накрая отсече тя.

— Какво, да се срещна с него горе? — възкликна Локи. — Май че не си с всичкия си, дете.

— Наистина ли мислиш, че Едноокият ще дойде при теб?

— Ще му се наложи — каза Локи. — Ако иска Оракула. С такъв съюзник няма да има тайна, план или стратегия на Реда, които да останат скрити за него. Иначе не може да се надява, че ще спечели войната. А със сигурност не бива да допуска Оракулът да попадне в ръцете на врага — Локи се усмихна. — Така че както виждаш, Мади, той няма друг избор, освен да приеме моите условия. Доведи Один при мен и аз ще го оставя да поговори с Шепнещия. Ако ли не, тогава, честно казано, не знам какви шансове ще има, когато Редът стигне дотук.

Мади се намръщи. Всичко това й се струваше някак твърде лицеприятно. Тя вече беше изпитала силата на чара на Локи, но знаеше и каква репутация има и беше наясно, че мотивите му рядко са почтени. Погледна го и видя, че той я наблюдава с опасен блясък в огнените си очи.

— Е? — попита Локи.

— Нямам ти доверие — каза момичето.

Той сви рамене.

— Малко хора ми имат доверие. Но защо? Ти си силна. Веднъж вече ме надви.

— Два пъти — поправи го Мади.

— Както и да е — каза Локи.

Мади се замисли за момент. Осъзна — с известно закъснение — че всъщност не знае много за силите на Локи. Със сигурност го беше надвила — дали? Битката беше неравна. Мади го изненада. Или, помисли си тя, може би той я остави да го изненада. Може би и това беше част от плана му.

В главата й се тълпиха мисли. Какво знае за Шепнещия? Локи каза, че това е Оракул. Сила от Древните времена, стар приятел на Едноокия, враг на Хаоса. По думите на Локи Оракулът го мрази, не говори с него, само му се подиграва. Но Едноокият каза, че Шепнещият ще дойде при нея, а възможно ли е, помисли си тя изведнъж, Локи също да го е разбрал по някакъв начин…

Възможно ли е, размишляваше Мади, той да я подвежда? И вместо да се опитва да измъкне Шепнещия, Локи всъщност не дава на другите да го измъкнат?

А дали не е възможно самият Локи да е вързал Шепнещия в огнената яма, след като не е успял да го принуди да му служи?

В края на краищата, огънят е неговата стихия. Възможно ли е всичко това да е грижливо заложен капан, който има за цел да подмами Едноокия в Долната земя, където Локи в продължение на векове се е подготвял за очаквания сблъсък?

— Е? — нетърпеливо попита той.

Е, беше твърде късно да си губи времето с въпроси. Вчерашната бира е тазсутрешна пикня, казваше Лудата Нан, което, с други думи, означаваше, че ако някой ще измъкне Мади от тази бъркотия, това ще е самата тя.

— Е?

Мади въздъхна. В главата й започнаха да се оформят наченки на план за действие. Отчаян план, но той беше единственото, което можа да й хрумне за такова кратко време.

— Добре — каза тя. — Но първо трябва да ми го покажеш.

— Какво да ти покажа?

— Шепнещия.