Джоан Харис
Рунически знаци (69)

10

— Синът ти? — възкликна Мади. — Богове! Локи, има ли някой тук, който да не ти е роднина?

Локи въздъхна.

— Знаеш ли, някога имах… връзка… с една демонична великанка на име Ангрбода. Тя беше подменено дете, дъщеря на Хаоса, и обичаше да експериментира. Резултатите понякога бяха… екзотични, това е всичко.

Гигантската змия разтвори паст. Тя вонеше по-отвратително от всичко, с което Мади се беше сблъсквала досега — тежка смрад на отрова, масло и костница. Очите й бяха като ями с катран, тялото с дебелината на човешко.

Легендата разказва, че някога Световната змия била толкова голяма, че само Единното море я побирало, там пораснала толкова, че опасала Средните земи и допълзяла до Игдразил, за да се храни от корените му. Всъщност тя беше по-малка, но пак бе най-грамадната змия, която Мади беше виждала, и в злите й очи проблясваше обезпокоителен разум.

— Гледа, сякаш разбира — отбеляза момичето.

— Естествено, че разбира — отвърна Локи. — Нали не мислиш, че ще сложат глупаво създание да ме пази?

— Да те пази? — попита Мади. — Искаш да кажеш, когато си бил пленник тук?

— Много си схватлива! — тросна се Локи. — Остават ни четирийсет и осем минути — добави той, след като погледна часовника на смъртта, получен от Хел. — И ако трябва да обяснявам всичко в подробности по десет пъти…

— Добре, извинявай — каза Мади. — Просто… Щом ти е син, тогава защо…

— Просто такова е чувството им за хумор — отвърна Локи. — Да бъда измъчван от собствения си син, макар че и аз не бях кой знае какъв баща…

Световната змия отново разтвори челюсти.

— О, затвори си устата — скара се Локи на чудовището. — Нали сега съм тук — той се обърна към Мади. — Тялото му се спуска чак до реката Сън — Хитрецът посочи дългото тяло на змията. — Сънувала ли си някога змии? Да? Това е бил Йормунганд в някой свой облик, пропълзял е през света на сънищата до съзнанието ти. Така с негова помощ аз стигнах реката и в огнения си облик избягах в Сън, а оттам попаднах в жива плът.

— Змията като че ли не е много доволна от това — отбеляза Мади.

— Така е. Ами аз… — Локи видимо се смути. — Сигурно се сърди, защото… Е, обещах му да го освободя, като избягам.

— Да го освободиш? Но нали каза, че той те е пазил?

— Тук е уловката — отвърна Локи. — Помниш ли, казах ти, че това е крепост на сънищата. Нищо в Задгробния свят няма определена форма, всичко, което виждаш, е плод на умовете, затворени тук. Това включва и нашия приятел… — Локи посочи Световната змия. — Е, и двамата знаем, че змиите не са ми слабост. И тъй като тук е Задгробният свят и кошмарите са повече или по-малко разменната монета на царството, какво по-естествено от това да сложат за мой страж змия — и то не коя да е, а Световната змия? И така в известен смисъл аз го доведох тук, или поне аз извиках този негов облик. И докато не го освободя и не го върна обратно в действителността, той е просто поредният пленник. Завинаги. Като всички останали.

Докато Локи говореше, змията силно изсъска и въздухът се замъгли от падналите капки отрова.

— О, я стига — сопна се Хитрецът. — Наистина ли мислеше, че след случилото се миналия път ще те пусна на свобода? Миналия път — обясни той на Мади — Йормунганд не само промени приливите и отливите в Единното море, наводни Средните земи и погълна Гръмовержеца наедно с чука и всичко останало, но докато го усмирят, беше надупчил всичките Девет свята, все едно бяха проядени от червеи, и армиите на Хаоса минаваха през тях като мишки през сирене от Райдингс… — Локи погледна Световната змия с обезоръжителна усмивка. — Все пак доживяхме, Йормунганд, стари синко — ведро каза той. — Мога ли да те наричам Йорги за по-кратко? Йорги, харесва ми. Звучи весело и безобидно. Дори дружелюбно. Какво ще кажеш?

От другия край на шеметното пространство, което ги разделяше, Световната змия изплю струя отрова, която не уцели Локи, но откърти парче от скалната стена.

Локи нервно се усмихна на Мади.

— Бива си го.

— Виж — каза Мади, — колкото и интригуващо да е това посещение на роднините ти, мислех, че сме дошли тук да спасим баща ми…

— Точно това правим. С помощта на Йорги.

Мади погледна гигантската змия, която се навиваше на кълбо, все така прикована към скалата.

— Мислиш, че това чудо ще ни помогне?

— На мен помогна. Ако го накараме да се потопи в Сън…

— В Сън? — изненада се Мади. — Но аз мислех…

— Е, през Хел не може да избяга — отвърна Локи. — За това, разбира се, е нужно тяло, а доколкото знам, не ни се намира излишно.

— Хм — Мади не знаеше какво да каже. Толкова се беше съсредоточила върху мисълта за спасяването, че подобни практически въпроси изобщо не й бяха минавали през ум.

Локи го очакваше. Всъщност дори разчиташе на това за сделката си с Шепнещия. Да пусне Тор в река Сън беше едно, но Тор, превъплътен и жаден за мъст — от това определено нямаше нужда. Но да караме поред, каза си Хитрецът. Излизането от Задгробния свят беше дълго и трудно и дори Сън криеше известни рискове.

Локи се обърна към Йормунганд с най-ведрата си усмивка.

— По-добре късно, отколкото никога — каза той.

Чудовището тихо изсъска.

— Но ти не можеш да го освободиш — възрази Мади. — Да оставим щетите, които може да причини, като пробие дупки между Световете, но няма ли да те разкъса в мига, в който…

— Много ти благодаря — сухо отвърна Локи, видимо блед дори в истинския си облик. — Не си мисли, че не ми е хрумвало. Само че — той погледна часовника на смъртта, който висеше на врата му — остават само 43 минути и добрите ми идеи са на изчерпване. Що се отнася до щетите, надявам се да ги обърнем в своя полза.

— Как?

— Ами като за начало бихме могли да използваме нещо за отвличане на вниманието. Както се досещаш, Задгробният свят няма вечно да стои безучастен и веднага щом усети причиненото от нас сътресение, ще изпрати нещо — някого — да проучи положението. Надявам се, че когато това стане, Йорги вече ще е заличил следите ни. Ако съм прав, така поне ще спечелим малко време.

— Разбирам — каза Мади. — А ако не си?

— Ако не съм — отвърна той, — нито ти, нито аз ще се тревожим твърде дълго за това. А сега ме хвани за ръка.

Мади го направи и почувства как пръстите му стискат нейните. Изпита мимолетно усещане за залитане…

— Не се пускай — предупреди я Локи. — Едва ли искаш да си наблизо, когато Йорги се развихри.

На въртящата се скала Световната змия се мяташе и опъваше веригите си. Смрадта на отровата й се усили, от секретите й въздухът се изпълни с пара.

И после съвсем неочаквано веригите изчезнаха.

Гледката беше почти комична. За миг Йормунганд се замята във въздуха, зина срещу нищото, оловните му пръстени се изхлузиха в ямата… Чудовището впери поглед в Локи. Разтвори челюсти, сякаш се вцепени… и нападна.

Нападаше отново и отново, къртеше скални късове с големината на бойни слонове, които падаха във водата и образуваха кръгове. Въздухът се напои с отрова и запука от електричество. Само за секунди первазът, на който стояха, се превърна в скална издатинка над бездната. Нищо не оцеля. Нищо, но можеше да издържи на това нападение, остана само Световната змия в мрачна гола килия.