Джоан Харис
Рунически знаци (42)

8

Междувременно над ареста Локи забеляза дирята на Екзаминатора. Беше я виждал и преди: с особен зелен цвят, ярък, но някак болнав, грейнал като огъня на Свети гроб.

Видя и свещеника с двама негови сподвижници, но те бяха прекалено загрижени за това, което ставаше в ареста, за да обърнат внимание на дребната кафява птица, която кацна на плета недалеч от тях. Локи бързо се отърси от птичия си облик. С един поглед през рамо установи, че Скади е кацнала наблизо, също гола-голеничка, но стиснала в ръка руническия си камшик.

„Започва се — помисли си той. — Смърт или слава.“ Или и двете. Локи не знаеше от кое се страхува повече.

Один видя тримата да влизат. Инстинктивно се обърна да се бие — и тутакси бе улучен в рамото със стрела от арбалета на Джед. Стрелата го прикова към стената и в продължение на няколко секунди той остана да виси, като напразно се опитваше да издърпа острието.

— Екзаминаторе!

Нат се втурна към падналия мъж. Той беше блед и притискаше корема си с окървавени ръце. В краката му лежеше разгърната Добрата книга, почти разкъсана на две от мисловната мълния, която го беше ударила.

Екзаминаторът нетърпеливо махна на свещеника да се отмести и извика задъхан:

— Затворникът!

Нат се засегна.

— В сигурни ръце е, Екзаминаторе — увери той госта си.

— Вържете го! — продължи все така задъхан членът на Ордена и посегна към Книгата си. — Вържете го, запушете му устата, докато изрека Словото!

Нат Парсън го погледна изпод вежди. О-хо, значи сега Екзаминаторът го молеше за помощ? Любезен както винаги, а, господин Въздържание? Но недотам хладнокръвен с тази дупка в корема!

Въпреки всичко той се втурна да изпълнява заповедта и помогна на Одън Бригс да завлече Один в далечния край на помещението, докато Джед Смит държеше затворника на прицел, готов да пусне втора стрела.

Нямаше нужда обаче. Странникът вече нямаше сили да се бие. Наново окован и със запушена уста, той можеше само да гледа как Екзаминаторът, стъпил на крака (с помощта на свещеника), се приготвя да завърши кантиката.

— Именувам те Трор, Атрид, Оски, Вератир…

И Один почувства как Словото се спуска над него…

— Тунд, Видур, Фиолсвин, Иг.

Проклятието заседна в запушената му уста, цялата му воля се бореше с тази на Словото. Но неговата воля отслабваше, кръвта му се просмукваше в пръстения под. Той си спомни думите на Екзаминатора: „Времето ти изтече“; и изведнъж насред целия си гняв и скръб изпита чувство на дълбоко и неоспоримо облекчение.