Хиляда и една нощ (94)

Приказка за учената жена

Говорят също така, че един благопристоен мъж разказвал:

* * *

Не съм виждал сред жените по-умна, по-надарена, по-учена, по-талантлива, по-чиста, по-морална и по-набожна от една проповедница от Багдад на име Машаих.

Случи се така, че тя дойде в град Хама през 561 г. от хиджра^[1]. Поучаваше хората на богоугодни дела. В дома й идваха всякакви богослови, учени люде и литератори, с които тя разискваше проблемите на исляма.

Отидох при нея заедно с един мой приятел литератор. Тя постави пред нас блюдо с плодове, а самата застана зад една завеска. Имаше брат красавец, който започна да ни прислужва. Хапнахме от плодовете, започнахме да разговаряме по проблемите на богословието и аз я попитах за някои заплетени богословски дела, които бяха предмет на противоречия сред посветените в исляма.

Жената ми даде най-точен отговор. Моят приятел се вгледа в лицето на нейния брат, наслаждавайки се на красотата му.

— Ти си човек, който предпочита мъжете пред жените! — заговори го тя.

— Точно така! — каза той.

— А защо, ако смея да попитам?

— Защото Аллах е дал предимство на мъжкия пол пред женския! Аз обичам благородството и мразя низостта!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на благопристойния мъж:

* * *

Учената жена се засмя и рече:

— Ще бъдеш ли справедлив към мене, ако се одързостя да ти противореча? Какво е доказателството, според което човек трябва да предпочете мъжкия пол пред женския?

Приятелят ми отвърна:

— Онова, което се предава чрез книгите и което е близко до разума. То се съдържа в Корана и в Хадисите. В Корана се казва, че мъжете трябва да се предпочитат пред жените, тъй като Аллах е поставил едните над другите; че на двама мъже се равняват мъж и две жени; по отношение на наследството е казано, че ако то трябва да се раздели между мъжа и жената, то мъжът трябва да получи двойно повече от жената. Ето така Всевишният е предпочел мъжкия пол пред женския! Това доказва, че жените струват само наполовина колкото мъжете! В Хадисите пророкът е предопределил, че откупът, който трябва да бъде даден за убита жена, е само половината от този, който трябва да бъде даден, ако убитият е мъж. Следователно мъжкият пол има предимство пред женския!

Тогава учената жена каза на моя приятел:

— Добре го рече, господарю мой, ала ти, заклевам се в Аллаха, ми взе думите от устата и започна да свидетелстваш сам против себе си! Ти си послужи с доказателство, което е против теб, и то е, че Всевишният е предпочел мъжкия пред женския пол благодарение единствено на качествата на мъжкия пол! В това отношение между мене и тебе няма никакъв спор. Но ако достойнството се състои само в мъжествеността, то твоята природа трябва да приеме, а душата ти да възжелае с еднаква охота и стареца, и момчето, сякаш между тях няма никаква разлика, що се отнася до мъжките им качества! Спорът между нас се завърза по отношение на желателните качества, които двата пола би трябвало да притежават — а те са приятното общуване и наслаждението. Но ти не представи нито едно доказателство относно предимството на юношите над девойките!

— Господарке — отвърна приятелят ми, — нима не разбра какви прелестни качества притежават юношите: стройна снага, румени бузи, красота и усмивка, сладкодумие! В това отношение младежите превъзхождат девойките и доказателството е онова, което се цитира от устата на пророка: „Не гледайте голобрадите младежи, защото те са като ваклооките хурии!“. Оттук за всички става ясно, че юношите са за предпочитане пред девойките! Има ли нещо по-добро от онова, което е казал Абу Нуас:

Най-сладкото достойнство, което притежават,

е, че не пускат кръв, когато се сношават,

и не забременяват…

И думите на поета:

Изрече венценосецът Абу Нуас,

с разпътство и цинизъм известен между нас.

        „Народе Мохамедов, обичаш си децата!

        Знай, раят обетован е в гроба под земята“.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на благопристойния мъж:

* * *

Ето защо, когато поетът реши да опише прелестите на наложницата, по която се е увлякъл и я е възжелал за съпруга, той я е сравнил с прелестите на невръстен юноша:

От сладост се поклащат бедрата на момата,

тъй както се люлее папурът сред блатата.

Ако юношата не беше красив, то девойката нямаше да бъде сравнявана с него. Знай, жено, че юношата страни от раздори, особено когато вземе да възмъжава и бузите му руменеят от младост и свежест, а ликът му грейне като пълен месец. Та има ли нещо по-добро от казаното от Абу Таммам:

Завистниците казаха: „Посърна ти, човече,

щом по бедрата женски безумно се увлече!“.

        Той чу гласа любовен до него да достига,

        но после тихо рече: „Със укорите стига!“

И нека хубостта на бузите му грее!

Клеветник и завистник пред нея да немее!

        Възнагради поетът желанието властно

        на момъка, пленен от красотата ясна!

На всички той разказа за своя стар другар,

така и не намерил на любовта си цяр!

Та с тази добродетел, цитирана за юношите, поетът не е удостоил жените.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на благопристойния мъж:

* * *

— Да те пази Всевишният! — рече учената жена. — Ти реши да спориш! Говори правилно и достоверно! Послужи си с най-различни доказателства. Заклевам те в Аллаха, кажи, може ли да има място за сравнение между юношата и девойката? Това е все едно да сравняваш глупавите кози с грацията на дивите газели! Девойката има мек глас, говори плавно и е красива на външен вид. Тя е като стъбълце на синчец, с устица като маргаритка. Косата й е черна като катран. Тя е с устни като маково листо, с лице, свежо като ябълка, и със страни, червени като вино. Гърдите й са като нарове, а шията — като клонче. Тя е с изправен стан, със силно и красиво тяло, с бузки блестящи, с високо чело и с извити като лъкове вежди, с очи изписани като два полумесеца. Когато заговори, от устата й се сипят чисти бисери. Тя привлича сърцата със своята изтънченост и красноречие. Усмихне ли се, ще си помислиш, че месецът е заблестял между нейните устни, меки като масло, и с вкус, по-сладък от меда. Тя има гърди, подобни на широк път в долина, бели като слонова кост, стегнато коремче и снага нежна и превъзходна, бедра като изваяни колони. Задницата й се вълнува като кристално море, а недрата й са като планини от светлина. Тя има прекрасни нозе и пръстчета с остри като на лешояд нокти. Оня, който е казал, че светът се състои от жени, е бил прав. А честното слово на пророка беше довод против теб! Да, пророкът е казал: „Не гледайте голобрадите младежи, защото те са като ваклооките хурии“. Ако жените не бяха по-красиви, те не биха послужили за сравнение! Що се отнася до твърдението ти, че девойките се сравнявали с юношите по красота, вярно е тъкмо обратното — юношите биват сравнявани с девойки. Дори някои казват, че девойките са годни за всякаква любов в разрез с общоприетия от хората праведен път, както е казал големият поет Абу Нуас:

Живей в дворец девойка — прелестно създание.

Тя годна е за похот и прелюбодеяние.

А пък това, което каза, че момците стават дваж по-красиви и привлекателни, когато възмъжават, ти и тук се отклони от истината, защото набождащата брада у юношата загрозява красотата му.

Ликът му бе катранен, къдриците му — също.

На този черен лист кой би написал нещо?

        И ако всички люде се влюбят във младежа,

        то значи, че са прости, глупаци и невежи!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на благопристойния мъж:

* * *

Проповедницата свърши стиховете и продължи:

— Как може да остава скрито за тебе, че съвършенството се състои в наслаждението от женската красота и че мъжката похот е насочена към жените! Та нали Всевишният, благословен да е Той, е обещал на своите пророци и праведници в рая като награда ваклооки хурии! Ако знаеше, че насладата се крие в нещо друго, той щеше да ги възнагради с това друго нещо и да им го обещае. А пророкът е казал: „Аз имам три любими неща на тоя свят: жените, благовонията и молитвата, която ми е по-скъпа от зеницата на окото!“ Ето защо Аллах е предопределил юноши да бъдат слуги на райските пророци и праведници, защото раят е място за блаженство и вечни наслади. А ползването им за друго е от лукаваго. И аз се моля на Аллаха за прошка, вам и на останалите мюсюлмани!

След тези думи жената замълча и престана да ни отговаря. Напуснахме дома й радостни, че сме успели да извлечем полза от спора с нея, като съжалявахме, че трябва да се разделим.