Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка на неволницата за перача и неговия син
Ето аз научих, царю, че един перач излизал всеки ден на река Тигър да избелва платна. С него често излизал и синът му. Той влизал в реката и се гмуркал, а баща му го оставял да прави каквото поиска. Но един ден, както се гмуркал, мускулите му се схванали и той потънал! Когато го забелязал, баща му скочил в реката и заплувал да спасява сина си. Хванал го той, но синът се вкопчил в него. Баща и син се удавили заедно…
* * *
— Така и ти, царю, не попречиш ли на сина си, не защитиш ли правото ми, аз се боя да не би и двамата да се удавите! — завършила неволницата.
Тогава царят наредил да погубят сина му. Пристъпил напред вторият везир, целунал земята пред него и заговорил:
— Царю, не бързай да погубваш сина си! Ние се молим той да стане пазител на всичко твое! Почакай, царю, не бързай! Ако побързаш и го погубиш — ще съжаляваш, както съжалявал един търговец!
— Как е станало това? Каква е историята му, везире? — запитал царят.
И вторият везир заразказвал: