Хиляда и една нощ (77)

Приказка за девойката и маймуната

Разказват също така, че един султан имал дъщеря, която се влюбила в черен роб. Той отнел девствеността й, а на принцесата така й се дощяло да се съвкупява още, че не можела място да си намери. Оплакала се на една от своите гледачки, която й казала, че маймуните го правят най-често. По случайност под прозореца минала една маймуна. Принцесата смъкнала покривалото си, погледнала я и й намигнала. Маймуната веднага се качила при нея. Тя я скрила и почнала денонощно да се съвкупява с нея.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че султанът се досетил какво върши дъщеря му, и поискал да я убие. Принцесата усетила, че работата става дебела, преоблякла се като бял роб, възседнала кон и подкарала със себе си и муле, което натоварила със злато, скъпоценности и платове. Взела и маймуната. Вървяла, вървяла и стигнала до Египет. Поселила се в една къща в пустинята. Започнала всеки ден да купува месо от един млад месар, но отивала при него само следобед. Младият месар си рекъл: „На тоя бял роб нещо не му е чист косъмът!“ Веднъж тя се явила както обикновено, купила месо, а младежът тайно я проследил. Така стигнал до дома й в пустинята. Почнал да я наблюдава от тайно място. Видял, че наклала огън, наготвила месото и си хапнала. Остатъка дала на маймуната. Сетне облякла най-разкошни женски одежди. Чак тогава разбрал, че това е жена. Донесла вино, пила и дала и на маймуната. След това маймуната се съвкупила с нея много пъти. Месарят излязъл от скривалището си и се втурнал насред стаята. Маймуната поискала да го разкъса, но той я изпреварил и разпрал корема й с ножа, който носел. Девойката, като видяла, че маймуната е мъртва, надала пронизителен писък. Като се посъвзела, му рекла:

— Защо извърши това злодеяние? Заколи и мен!

Започнал да я успокоява, като я уверявал, че и той ще се съвкупява с нея толкова често, колкото и маймуната. Накрая успял да я убеди. Оженил се за нея, но не удържал на мъжкото си обещание. Не изтърпял и се оплакал на една старица. Тя му рекла:

— Донеси ми едно гърне, пълно с оцет, и един ратл младо алое!

Изпълнил заръката й. Тя сложила нещата в гърнето, то завряло и закипяло. След това му наредила да се съвкупи с девойката. Съвкупил се с нея така, та чак й прилошало. Старицата я понесла на ръце и приближила отвърстието й до гърлото на гърнето. Димът се вдигнал нагоре и влязъл в утробата й, а от там излязло нещо. Месарят видял два червея — черен и жълт.

— Първият червей е от сношението с черния роб, а вторият — от сношението с маймуната! — рекла старицата.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката за девойката и маймуната:

* * *

След това смачкала двата червея. Оттогава насетне девойката и съпругът й, месарят, заживели в радост и охолство, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва. На Вечно живия, що не умира, слава! Той цялата Вселена управлява!