Хиляда и една нощ (185)

Приказка за Муталаммис и жена му

Разказват, че Муталаммис избягал от двора на Нуаман бен Мундер. Нямало го дълго и помислили, че е умрял. А имал хубава жена на име Амима. Близките й настоявали да се омъжи повторно, но тя отказвала. Множество сватовници идвали да я искат и накрая я принудили пряко волята й да я омъжат за някой от нейното племе. Но тя много обичала мъжа си…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато настъпил денят, в който Амима трябвало да се омъжи, се върнал съпругът й Муталаммис. Чул той в махалата свирене на мизмари и думкане на барабани и разбрал, че някъде има сватба. Запитал едно момче кой се жени, и то отговорило:

— Амима, жената на Муталаммис! Ще я омъжват!

Муталаммис се изхитрил да се вмъкне с женски дрехи в женската стая. Видял жена си на високо кресло, въздиша дълбоко и пее:

И тази моя песен не дава ми покой!

Къде си, Муталаммис, къде си, мъжо мой?

Муталаммис бил голям поет и отговорил със стих:

Наблизо съм до тебе, любима ми Амима!

Страстта ми ме убива, щом на света те има!

Чул отнякъде младоженецът този разговор в стихове, влязъл бързо при двамата и казал на свой ред:

— Добро очаквах, то изчезна, скри се в мигновение, пак съберете своя дом след дългото търпение!

Оставил ги и си отишъл. А Муталаммис живял с жена си щастливо и честито, доволно и богато, докато не ги разделила смъртта.