Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Първа приказка за Хинд, дъщерята на Нуаман

Разправят също, царю честити, че Нуаман бен Мундер, цар на арабите, имал дъщеря на име Хинд, която била най-хубавата жена на своето време. Описали на Хаджадж хубостта и красотата й и той я пожелал за жена. Тя поискала откуп от двеста хиляди дирхама, но той ги платил и се оженил за нея. Така живели доста време. Веднъж я намерил в стаята й, когато тя гледала лицето си в огледалото и произнасяла стихове, с които му се надсмивала:

Хинд е арабска кобила прекрасна,

но я оправя днес муле ужасно!

                Защо не бе ат тя — сама да избира!

                Че муле на мулето само напира!

Хаджадж повече не престъпил прага й. Бил решил да се разведе с нея и пратил като посредник Абдуллах ибн Тахер. Той влязъл в стаята й и рекъл:

— Хаджадж бен Мохамед ме упълномощи от негово име да ти кажа, че сте разведени!

— Ех, Бен Тахер! — рекла тя. — Бяхме ние заедно с него, но, за бога, нито за ден не съм била щастлива! Никога няма да ми домъчнее за него! Ти ме отърва от едно грамотно куче!

Научил емирът на правоверните Абдул Малик бен Маруан какво се е случило с Хинд. Описали му нейната красота и той пратил хора да я поискат за него…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Хинд се срещнала с пратениците на халифа, тя не можела да му откаже, но му пратила писмо, в което се казвало: „Знай, емир на правоверните, че едно куче вече е лочило от тази копанка!“

Той се засмял и отговорил: „Щом куче е лочило от нечия копанка, пък да си я измие седем пъти с пясък! А на тебе ти стига да избършеш прахта от мястото, където те е близало!“

Хинд не можела да не се подчини, но му пратила ново писмо: „Благодаря на Аллах и ти казвам, емир на правоверните: Ще се омъжа за тебе, но при условие: Нека носилката ми към твоя град я докара Хаджадж и нека той да бъде бос!“

Разсмял се високо Абдул Малик, наредил да извикат Хаджадж и му прочел писмото. Той се подчинил на волята му.

Изпратил Хаджадж до Хинд заповед да подготви носилката. После лично се появил пред вратата й със свитата си. Тя се качила на нея, неволниците и слугите й възседнали конете, а Хаджадж тръгнал пеша и бос, като водел поводите на конете. Тя започнала да му се присмива и да му се подиграва, после наредила на една от слугините си:

— Я отвори завесата да ми види лицето за последен път!

Слугинята отворила завесата и лицето й застанало току до неговото. Тогава той произнесъл следното двустишие:

Смей се, Хинд, над нашата разлъка —

после има да ревеш от мъка!

А тя му отговорила:

Нищо не губя с раздяла такава —

пари и богатства със мене остават!

                Пари се печелят, а слава се връща,

                щом болест изгониш от своята къща!

Доближили града на халифа. Тя хвърлила един динар на земята и викнала:

— Камило, изтървах един дирхам! Виж къде е, и ми го дай!

Огледал Хаджадж земята и видял динара:

— Но това е динар! — казал той.

— Не, дирхам е! — настояла тя. — Хвала на Аллаха! Той ми връща златен динар вместо падналия сребърен дирхам и аз си го вземам!

Много се притеснил Хаджадж, но все пак я довел до двореца на Абдул Малик бен Маруан. Тя влязла там и станала негова наложница…