Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Синдбад Мореплавателя

Разправят, че по времето на емира на правоверните халиф Харун ар-Рашид в Багдад живял човек на име Синдбад Хамалина. Бил беден човечец, печелел си хляба с онова, което пренасял върху главата си. Случило му се веднъж да носи тежък товар. Денят бил горещ, Синдбад се изморил, облял се в пот и му станало още по-горещо. Минал пред вратата на един търговец, отвътре го лъхнала прохлада, сякаш го пръснали с капки вода, там горещината изглеждала поносима. Пред вратата имало широка скамейка. Смъкнал хамалинът товара си и поседнал да си поеме дъх…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато хамалинът свалил товара от главата си, за да си почине и поеме дъх, откъм къщата на търговеца го лъхнал хладен ветрец, примесен с приятни аромати. Хубаво му станало на Синдбад, отпуснал се на крайчеца на скамейката и чул звън от струни на уд и гласове, които пеели хубави песни. Чул и гласовете на най-различни птици — гургулици, косове, дроздове, кеклици, гълъби и славеи. Удивил се човекът на всичко това, станало му много приятно, надникнал през вратата и видял голяма градина, пълна със слуги, роби, стражи и нахлебници — неща, които ги имат само царе и султани! Лъхнали го аромати на вкусни гозби от всякакви видове и миризми на отбрани вина. Вдигнал тогава хамалинът ръце към небето и възкликнал:

— Хвала на теб, боже, създателю, хранителю наш, че даваш без сметка, на когото си искаш! Боже, моля те, прости ми всички прегрешения, кая се за грешните си щения! Милостта ти прави богат онзи, когото обичаш, и просяк онзи, когото възненавидиш! Стопанинът на този дом явно има огромно благосъстояние! Ти си предопределил нему да отдъхва, докато други работят, да е щастлив, докато други като мене са обезсилени и унижени!

И произнесъл следните стихове:

Колко бедни мрат си без покой,

унижени от беди безброй!

          Ето — изморен присядам аз,

          натежава ми товарът всеки час!

Друг щастлив е — бедност той не знае,

никога не мъкнал е товари,

          в благоденствие, с пари живял,

          вечно спал е, после пил и ял!

А нали уж от едно сме семе,

като него съм, а той е като мене!

          Но дели ни пропастта проклета —

          той е виното, а аз — оцета!

Стига богохулствам! Боже, спри ме!

Да е вечно справедливото Ти име!

Синдбад Хамалина свършил добре подредената си песен, понечил да вдигне товара си и да си тръгне, но на вратата се показал млад слуга с хубаво лице, стройна снага и богати дрехи, хванал го за ръката и му рекъл:

— Влез да поговориш с господаря ми! Влез, той те кани!

Понечил Синдбад да се опре на слугата, за да не влезе, но нямал сили да направи това. Оставил товара си при привратника и влязъл в дома, който бил красив и величествен. В големия салон за гости видял уважавани личности и властни управници. Навсякъде ухаели най-различни цветя и благовония, на трапезата — най-отбрани и разнообразни ястия, плодове, ядки, вина от различни видове грозде и още — неволници хубавици с различни звучни инструменти и барабани. А посред всички седял човек внушителен, белотата била докоснала слепоочията му, бил хубавеляк в лице, едър на вид, от него се излъчвали достойнство, тежест, величественост и гордост. Стреснал се Синдбад Хамалина и си рекъл: „За бога, това местенце или е ъгълче от рая, или пък е дворец на цар или султан!“ Поздравил всички, целунал земята пред стопанина и се изправил с наведена глава…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че стопанинът поканил Синдбад да приседне. Седнал той, а стопанинът му заговорил любезно, приканил го да хапне от скъпите и редки вкусни ястия. Пресегнал се Синдбад Хамалина, хапнал си, докато се наситил, измил си ръцете и благодарил на всички.

— Добре си дошъл тук в този благословен ден! — казал стопанинът. — Как се казваш, човече? Какъв занаят ти взема силите?

— Господарю! — отговорил Синдбад. — Казвам се Синдбад Хамалина и нося на главата си хорските товари!

Стопанинът на къщата се усмихнал и рекъл:

— Трябва да знаеш, хамалино, че името ти е като моето! Аз също се казвам Синдбад, но ми викат Мореплавателя! Е, хамалино, повтори сега какво рече, докато стоеше пред вратата?

Притеснил се хамалинът, рекъл:

— Не ме срами, за бога! Умората, трудът и малкото, което човек държи в ръката си, го кара да казва и прави глупости и неприлични неща!

— От какво се боиш? — настоял стопанинът. — Ти ми стана като брат! Нека чуя какво каза — така ми хареса, като го чух да го приказваш при вратата! — хамалинът се принудил да повтори думите си. Много се зарадвал стопанинът и рекъл: — Хамалино! Ще ти разкажа всичко, което ми се случи и което си изпатих, преди да заживея в този разкош. Седни ей тук, на това място, за да ме гледаш по-добре! Защото съм достигнал това охолство и благоденствие след много труд, големи мъки и безброй ужаси! Колко съм страдал през това време от огромни грижи, че и от късмета си! Направил съм седем пътешествия. Всяко пътешествие е една чудна история, която пленява умовете. Всичко в тях е съдба и орис! Не може да се измъкнеш или да избягаш от онова, което ти е писано!