Хиляда и една нощ (179)

Приказка за крадеца и сарафина

Разказват също, че някакъв сарафин имал кесия със злато. Веднъж той минал край няколко крадци и един от тях казал:

— Аз мога да му взема тази кесия! Гледайте!

Той тръгнал зад сарафина до къщата му. Сарафинът влязъл и оставил кесията на скамейката. Дощяло му се да пусне една вода, свършил нуждата си и рекъл на неволницата да му подаде ибрика. Неволницата му го занесла. Вратата останала отворена. Крадецът влязъл, грабнал кесията, отишъл при приятелите си и им разказал какво му се случило.

— За бога — рекли те, — онова, което си направил, е ловка работа и не всеки го може. Но ей сега сарафинът ще излезе, няма да намери кесията и ще започне да бие неволницата. Значи не си направил работа, за която да те хвалим! Щом наистина си толкова ловък, спаси момичето от бой!

— Ако е пожелал Аллах — казал крадецът, — хем ще отърва момичето, хем ще си взема кесията!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че крадецът се върнал в къщата на сарафина и го заварил да измъчва девойката. Почукал на портата.

— Кой чука? — запитал сарафинът.

— Аз съм калфата на твоя съсед на пазара! — отговорил крадецът. — Господарят ми каза да ти кажа: „Ти да не си променил навиците си? Как може да оставиш кесия като тази до дюкяна, да тръгнеш и да я забравяш?“ Ако той не я бе видял и запазил, пиши я похарчена!

Показал кесията и сарафинът възкликнал:

— Това е моята кесия! Същата е!

Протегнал ръка да си я вземе, но крадецът рекъл:

— А, не, за бога, няма да ти я дам, докато не подпишеш разписка и не сложиш печат, че си я получил!

Сарафинът влязъл в къщата да напише разписката, но крадецът си тръгнал, а неволницата се отървала от наказание…