Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Исхак Мосулски и девойката

Говорят, че Исхак, синът на Ибрахим Мосулеца, разказвал следното:

* * *

Един ден ми омръзна да седя в халифския дворец.

Поех сам по пътя. Обикалях из Багдад, стигнах до една уличка. Понечих да се скрия от горещите слънчеви лъчи под широк чардак, който надвисваше над улицата. Край мен мина черен роб, който водеше магаре. На него яздеше неволница, която седеше върху кърпа, украсена със скъпоценни камъни, хвърлена върху гърба на магарето. Тя бе облечена с разкошни одежди, бе с прелестни нозе, красиви очи и хубави плитки. Попитах един от минувачите коя е, и той ми отвърна:

— Тя е певица!

Неволницата влезе в дома, пред чиито врати бях застанал. Замислих се как да се вмъкна при нея. Наблизо се явиха двама хубави младежи и поискаха от привратника разрешение да влязат. Вързах коня си и влязох с тях в къщата. Те навярно си мислеха, че също съм поканен. Поднесоха ни храна, хапнахме, донесоха ни вино, накрая дойде неволницата, която носеше уд. Поде една хубава песен. Ето един куплет от нея:

„Не женски, а мъжки са стъпките тежки!“ —

           кажи на газелчето с вакли очи:

           »Пред мъжките стъпки жената мълчи.

и страстите крие в снагата си жежка“.

Изпълни стиховете си много добре. Дойде ред и на една моя песен. Девойката изпя следното:

Изчезнаха катуните — без влюбени са вече!

Къде ли са? В пустинята безводна надалече!

После запя друга моя песен, в която се казва:

Кажи на оня, който с укор ми отказа:

Постигнах свойта цел без никаква омраза!

           Че да страня от теб, е моето страдание!

           Дори да се шегувам — то пак е наказание!

Аз подех стиховете с нея и единият от младежите каза:

— Не сме виждали по-нагъл човек от тебе! Ужасен натрапник си!

Докато той говореше, девойката излезе за малко. Аз не отговорих: нищо на ядосания младеж, само взех уда, затегнах струните му, настроих го отлично и пак го оставих. Същият този човек отново започна да ме укорява и порицава за буйство. Аз упорито мълчах. В това време девойката се върна, взе уда, дрънна по струните му, после попита:

— Кой е пипал моя уд? Пипал го е изкусен майстор, защото струните му са идеално настроени!

— Аз съм човекът, който ги настрои! — казах.

— Вземи уда и изсвири нещо! — помоли ме тя.

Взех го и започнах да свиря една странна и трудна мелодия, при която живите едва не умираха, а мъртвите можеха да се съживят. Ето какви стихове изпях:

Едно сърце имах и с него живях,

но то не потръпна от обич и грях!

        Макар в любовта си да бях предпазлив,

        аз пак се опарих от пламъка жив!

За роба презрян е едно утешение

и то в любовта е — тук няма съмнение!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Исхак, сина на Ибрахим Мосулеца:

* * *

Когато свърших със стиховете си, всички слушатели се бяха скупчили около мен. Те ми казаха:

— Изпей ни още нещо, молим те!

Вложих цялото си умение в свиренето и изпях следното:

Аз женските къдри нарекох съдбовни!

Сърцето си скрих от стрелите отровни!

        Със тебе се срещнах след дълга разлъка!

        Сърцето кървеше от страшната мъка!

И моето тяло от кръв е червено —

сърцето облива гръдта ми ранена.

        Лъжи ли кроиш ти от мене далече?

        Не искай пак кръв, че тя вече изтече!

Отпуснах уда на земята. Слушателите ми казаха:

— Заклеваме те в бога, изпей ни още нещо!

— Слушатели мои, ще ви пея още и още! — казах. — Ще ви кажа също така кой съм! Аз съм Исхак, синът на Ибрахим Мосулеца! Готов съм да се отзова на призива на халифа, ако той ме повика! Вие ме накарахте да ви изпея най-лошото, на което бях способен през този ден! Няма да ви проговоря повече, докато ей този волнодумец не излезе от тук!

А мъжът, който ме беше оскърбил, рече:

— Излизам с почит към теб!

Взех уда и изпях ония гами, които бе изпяла преди мен и робинята. Те също бяха мое произведение. След това признах, че съм залюбил девойката и че не мога без нея. Тогава стопанинът рече:

— Тя ще бъде твоя при едно условие. Да останеш при мен и да ми пееш цял месец.

Останах при него месец време. Никой не знаеше къде се намирам. Халифът бе наредил да ме търсят под дърво и камък, мислейки, че съм се затрил. Когато месецът изтече, стопанинът ми подари робинята с всичките й скъпи вещи. Даде ми и един прислужник, когото също отведох в дома си. Сетне се качих на коня си и отидох при халифа Маамун. Той ми каза:

— Говори, Исхак, къде беше? — разказах му всичко, а той рече: — Доведете ми незабавно този човек! — показах дома му на халифските хора. Те го доведоха и халифът го попита за нашата история. Когато човекът му я разказа, Маамун произнесе: — Ти си човек мъжествен и умен и аз ще те възнаградя за това! — заповяда да му броят сто хиляди дирхама и се обърна към мен: — А сега доведи неволницата, Исхак! — доведох моята любима и тя взе да пее на халифа така, че го накара да се разпее и той. — Искам отсега нататък тя да пее зад завесата ми всеки четвъртък! — каза ми той възрадван.

Сетне нареди да й броят петдесет хиляди дирхама. Кълна се в Аллаха, този път наистина ми провървя!