Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за гарваните и сокола

Посред някаква планина имало широка долина. Там течали потоци, растели плодоносни дървета, птици възхвалявали с песните си единния Аллах. Сред тях имало и ято гарвани. Техен вожд и съдия бил състрадателен и жалостив стар гарван и с него те живеели сигурно и спокойно. И тъй като той ги ръководел много добре, никоя от птиците не можела да го оцени по достойнство.

Но се случило така, че този вожд умрял — постигнало го онова, което е писано на всяка жива твар. Затъжили се птиците, но мъката им станала още по-голяма, когато станало ясно, че между тях няма достоен, който да заеме мястото му. Събрали се и се договорили, че онзи, който застане над тях, трябва да бъде и най-справедлив. Една дружина избрала един гарван и се развикала:

— Този най-много заслужава да ни бъде цар!

Друга дружина се противопоставила, не го искала. Разцепили се, скарали се, между тях избухнала голяма свада. Накрая все пак се договорили на сутринта да не тръгват да си търсят храна, а да изчакат утрото и да полетят заедно към някакво предварително определено място. Който изпревари, ще бъде вожд, ще бъде цар — така се уговорили.

Чул ги един сокол, който се въртял над тях. На сутринта той литнал с всички сили и бързо ги изпреварил. Тогава гарваните му викнали:

— Благодетелю, избираме те за наш господар! Ти ще водиш всичките ни дела!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на петия везир за гарваните и сокола:

* * *

Зарадвал се соколът на гарванското решение и рекъл:

— Ако е пожела Аллах, с мене вие ще срещнете много хаир!

Подчинили му се птиците. Всеки ден, когато той излитал, след него излитали и гарваните. Той се усамотявал с някой от тях, удрял го с клюн по главата, изпивал мозъка и очите му и хвърлял останалото. И продължил така, докато накрая гарваните усетили, че броят им е намалял, а живите са пред гибел. На съмване останалите живи гарвани избягали от сокола и ятото се разпръснало завинаги…

* * *

— Та и ние сега — завършил везирът — се боим да не ни се случи същото, над нас да застане цар, който да се различава от тебе! Сега сме уверени в единството ни и в нашата сигурност! Нека Аллах благослови царя ни и нас самите, избраниците на неговите поданици, а той да бъде щастлив в земния си път и вечен в паметта на народа си!

Пристъпил напред шестият везир и заговорил:

— Аллах е един, царю, най-справедливият на този и на отвъдния свят! Онези, които са живели много преди нас, са казали: „Който се моли, пости, грижи се за родителите си, справедлив е в управлението си, той ще има вечно подкрепата на бога, защото този бог ще бъде доволен от него!“ Ти ни водиш, раздаваш ни справедливост и твоите дела ни правеха щастливи! Ние молим всевеликия Аллах да те дарява щедро цял живот за твоята щедрост! Чувал си, че е казано: „В света, пълен със забрани, късметът ни е в царската кръв!“ Но човек не бива да моли бога за нещо, чиито последствия не знае, защото вредата от него може да бъде много по-голяма, отколкото ползата, и дори неговата гибел да бъде в онова, което е поискал. Тогава ще му се случи онова, което се случило на заклинателя на змии и цялото му домочадие…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Джалиар запитал петия си везир:

— А каква е тази история със заклинателя на змии?

И везирът заразказвал: