Хиляда и една нощ (111)

Приказка за поклонника и неговия облак

Разказват, че в племето Израилево живял поклонник, с преклонението си пред бога известен, непогрешим и благочестен. Щом помолел за нещо бога — и той отговарял на молбата му. Ходел по планини и пустини, спял в сухи долини. Всевишният Аллах привързал към него облак, който постоянно се движел над него където и да ходел, и му пущал щедро вода — да се измие и да пие.

Така живял той, докато един ден се разболял. Точно тогава Аллах му скрил облака и престанал да отговаря на молитвите му. А той все жадувал да се върне миналото време, скърбял, въздишал. И една нощ глас му казал насън:

— Ако искаш бог да върне облака ти, иди при еди-кой си цар в еди-коя си страна и поискай от него той да помоли Всевишния да ти го върне.

Покажи на властващия правилния път!

Покажи му истината! Думите зоват —

        Щом помолиш бога — ще получиш ти

        като дъжд обилен своите мечти!

Бог дари царете с мощ и сила, с власт!

Той им даде слава повече от нас!

        Щом това го имат — трябва да раздават

        радости. И щедрост да си позволяват!

Премини пустини, степи пресечи,

но му дай на истината светлите лъчи!

Тръгнал човекът и стигнал до града, чието име бил чул насън. Запитал къде е царят, отишъл при двореца му. Пред портата в голямо кресло седял страж в широки дрехи. Спрял се човекът, поздравил, онзи отвърнал на поздрава и запитал:

— Какво искаш?

— Пострадал съм! — отговорил човекът. — Дойдох при царя да му разкажа историята си.

— Днес не можеш да влезеш при него! — казал стражът. — Той разглежда делата на поданиците си един ден през седмицата. Тогава те се представят пред него. Върви си и благоразумно изчакай да настъпи този ден!

Човекът укорявал царя, че се крие от поданиците си, и си казал: „Как може този мъж, поставен от всевишния Аллах за владетел, да се държи така!“ Изчакал да дойде посоченият ден, отишъл пак при двореца и видял пред портата тълпа, която чакала разрешение да влезе. Застанал и той с тях. Ето че се появил везирът и викнал:

— Да влязат онези, които имат работа при царя!

Всички влезли и поклонникът — с тях. Царят седял на трона, около него — свитата му, всички подредени според своите заслуги и сан. Везирът започнал да вика хората един след друг. Когато дошъл редът на поклонника, царят го върнал и възкликнал:

— Добре дошъл, Облаконосецо, седни, за да ти отдам цялото си внимание!

Човекът се объркал от тези думи и от това, че царят познал неговия сан. Царят съдил, що съдил останалите, свършил с тях, изправил се, повел госта си за ръка и го въвел в двореца. Пред вратата стоял черен роб. Скочил робът, снел наметката на госта и му отворил вратата. Влезли праведникът и царят и се озовали пред ниска вратичка. Царят я отворил сам и двамата се оказали пред голяма древна сграда. Влезли вътре, а там имало само чаша с вода за измиване и палмови листа. Царят снел богатите дрехи от гърба си, облякъл грубо джубе от непрана бяла вълна, сложил на главата си таке от плъст, приседнал на колене и поканил госта си да коленичи до него.

— Искаш ли да узнаеш историята ми, братко? — запитал царят. — Или ще ме помолиш да си ходиш?

— Искам, разбира се! — възкликнал човекът.

И царят заразказвал:

— Моите деди и прадеди са се редили един след друг на този трон, който се предавал от първороден син на най-голям син. Всички измряха, дойде и моят ред. Аллах ми предопредели тази омразна работа, а така ми се щеше да побродя по земята и да оставя хората сами да се управляват. Размислих после и се уплаших да не се разцепят от ежби, да не изпогубят законите, да не се разруши единството на вярата. И продължих, както е било. Определих награда за всяко добро дело. Облякох царски дрехи, сложих стражи пред портите си да плашат злите и да защитават добрите и да пазят границите на царството, а когато свършвам работата си, събличам царските дрехи и обличам тези. От дълго време съм така — почти четирийсет години! Остани с нас, Аллах да ти прости, ще поспиш върху палмовите листа, ще хапнеш от гозбата ни. Ще пренощуваш, пък утре, ако е пожелал Аллах, ще продължиш пътя си.

Щом се мръкнало, дошъл момък, взел кошница от палмови листа, отишъл на пазара, продал я за един кират, купил с парите малко хляб и боб и ги донесъл. Праведникът хапнал с царя и преспал там. А когато се съмнало царят рекъл:

— Боже, този твой раб те моли да му върнеш облака! Ти можеш всичко, Аллах! Отговори на молитвата му и му върни облака!

И облакът се появил на небесата.

— Това е моят дар за тебе! — казал царят.

Човекът се сбогувал и си тръгнал. Облакът, както преди, се движел над него. И после, когато помолел Аллах за нещо, той отвръщал начаса на молитвата му.