Хиляда и една нощ (72)

Приказка за Абу Мохамед Мързеливеца и Харун ар-Рашид

Разправят, че веднъж Харун ар-Рашид седял на престола, когато се появил един от неговите слуги евнуси, носещ в ръцете си корона от червено злато, инкрустирана с бисери и скъпоценни камъни.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че слугата казал на халифа:

— Госпожа Зубайда предаде да ти кажа, че тя е поръчала тази корона! Но й липсва един изумруд. Ровила в скъпоценностите си, но такъв голям камък, който да й подхожда, не е успяла да намери!

Тогава халифът се обърнал към царедворците и рекъл:

— Вървете да намерите камъка, който желае Зубайда! — те търсили, но не намерили. Халифът се ядосал: — За какво съм цар на всички земни царе, след като не мога да намеря един нищо и никакъв камък? Лошо ви се пише! Вървете да го дирите при търговците!

Попитали царедворците търговците, а те отвърнали:

— Нашият господар халифът може да намери такъв скъпоценен камък само у един човек, който живее в Басра и се казва Абу Мохамед Мързеливеца!

Доложили на халифа, а той заповядал на везира Джаафар да изпрати послание до емира на Басра, Мохамед Зубайди, да предаде на Абу Мохамед Мързеливеца да се стяга за път и начаса да се яви с него пред повелителя на правоверните. Везирът изпратил посланието по Масрур. Щом узнал заръката на халифа, Мохамед Зубайди изпратил Масрур с неколцина свои хора при Абу Мохамед Мързеливеца. Те отишли пред дома му, той излязъл, видял Масрур и казал:

— Подчинявам се на повелителя на правоверните! Но първо заповядайте вкъщи!

Успял да ги убеди да влязат в дома му.

В преддверието видели завеси от синя коприна, обшити със сърма от червено злато. Абу Мохамед Мързеливеца заповядал на слугите си да отведат Масрур в банята. Там пратеникът на халифа видял, че стените и мраморният под са украсени със злато и сребро, а водата е примесена с розова вода. Като излезли, слугите го облекли в одежди от коприна, извезани със златна сърма. Отишъл Масрур при Абу Мохамед. Над главата му висели везани копринени завеси, обшити с бисери и скъпоценни камъни. Мързеливеца седял на столче между украсени с рубини възглавници. Настанил Масрур до себе си и заповядал да наредят трапезата. Яли, пили и се веселили. Накрая Абу Мохамед дал на всеки от гостите си по пет хиляди динара. На другия ден ги облекли в зелени одежди, извезани със злато. Оказали им голямо уважение. Преспали до утрото. След това Абу Мохамед Мързеливеца се сбогувал с изпращачите си и тръгнал на път. Вървели, що вървели, стигнали до Багдад. Явили се при повелителя на правоверните. Халифът заповядал на Абу Мохамед да седне. Гостенинът заговорил най-учтиво:

— Господарю мой, повелителю на правоверните, нося ти дар, за да се увериш, че съм цял на твоите услуги!

Заповядал да донесат един сандък. Извадил от него златни дръвчета с листа от бял изумруд и с плодове от червен и бял рубин и бели бисери. Халифът се удивил на подаръка. Сетне Абу Мохамед заповядал да донесат друг сандък. От него извадил копринена шатра, обшита с бисери, рубини и топази. Колчетата й били от младо индийско алое, а по полите блестели зелени изумруди. Отвътре били избродирани птици и диви зверове. Изображенията били украсени със скъпоценни камъни, рубини, изумруди, топази и редки метали. Харун ар-Рашид много се зарадвал, а пък Абу Мохамед Мързеливеца казал:

— Повелителю на правоверните, не мисли, че ти нося тези дарове за това, че се страхувам или пък желая да ти искам нещо.

После раздвижил устни, направил знак на назъбените кули на двореца и те му се поклонили. Сетне пак им дал знак и те се изправили. Намигнал с око и отпреде му се появили клетки с невиждани птици. Заговорил нещо и птиците му отвърнали с чудни песни. Харун ар-Рашид се смаял и го попитал:

— Откъде владееш това изкуство? Нали уж те знаят като Абу Мохамед Мързеливеца? Казаха ми, че баща ти е бил прост бръснар в една баня и нищо не ти е оставил в наследство!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Абу Мохамед Мързеливеца отвърнал:

— Ти по-добре изслушай какво ще ти разкажа, повелителю на правоверните! Баща ми наистина беше прост бръснар в една баня! Като малък нямаше по-мързелив от мен. Толкова бях ленив, че когато спях в горещините и слънцето ме напечеше, ме домързяваше да стана и да се преместя на сянка. Така минаха петнайсет години. Баща ми почина, без да ми остави наследство. Майка ми слугуваше по къщите, хранеше ме и ме поеше. Веднъж дойде при мен. Беше спечелила пет сребърни дирхама.

— Сине, разбрах, че шейх Абу Музаффар е решил да отпътува за Китай! — каза ми тя. — Този шейх е добродетелен човек. Вземи, сине, тези пет дирхама и да отидем при него. Помоли го да ти купи с тях нещо от китайската земя — може пък то да ти донесе късмет!

Мързеше ме да тръгна, но тя се закле в Аллаха, че ако не отида, ще ме остави да умра от глад и жажда. Разбрах, че ще изпълни заканата си, и й рекох:

— Привдигни ме да седна! — тя ме привдигна. — Донеси ми чехлите! — тя ми ги донесе и тогава й рекох: — Надени ми ги на краката! — тя изпълни молбата ми. — Дай сега да се подпра на теб, та да мога да вървя — тръгнах, като се препъвах в полите на дрехата си. Поздравихме шейха и аз рекох: — Чичо, вземи тези дирхами и ми купи с тях нещо от китайската земя! Може пък Аллах да ми донесе печалба!

Той взе дирхамите и се отправи на път заедно с неколцина търговци. Стигнали до китайската земя. Там шейхът продавал и купувал и накрая решил, че е време да се връща. Пътували по море три дена. Изведнъж шейхът казал на другарите си:

— Спрете кораба! Забравих, че Абу Мохамед Мързеливеца ми даде пари. Да се върнем и да му купя нещо, което може да му донесе печалба.

Тогава приятелите му рекли:

— Ще ти дадем многократно тази печалба, само не ни връщай!

Шейхът се вслушал в думите им. Събрали голяма сума пари и продължили пътя си. Стигнали до многолюден остров и слезли да купят метали, бисери, скъпоценни камъни и други стоки. Абу Музаффар видял някакъв човек да седи, пред него — стадо маймуни, сред тях — една с проскубана козина. Обърнел ли се господарят им встрани, маймуните я хващали и я биели. Станало му много тъжно на шейха и той я купил. Робите му я вързали на кораба. Вдигнали платна и отплавали за друг остров, където хвърлили котва. Надошли гмуркачи ловци на бисери. Гмурнали се, а маймуната ги видяла, развързала се и скочила след тях.

— Изтървахме маймуната! — възкликнал Абу Музаффар. — Няма късмет бедното момче, за което я бяхме купили!

Изгубили надежда, че маймуната ще се върне. Но ето че на повърхността се появили гмуркачите. С тях била и маймуната. В ръката си държала няколко едри перли. Хвърлила ги пред Абу Музаффар, който възкликнал от удивление:

— В тази маймуна се крие някаква голяма тайна!

Вдигнали платна и потеглили. Стигнали до остров, наречен Негърския. Чернокожите му обитатели ядели човешко месо. Щом видели кораба, веднага се качили на лодките си, превзели кораба, изловили пътниците му и ги вързали. Царят им заповядал да заколят неколцина от търговците. Заклали ги и ги изяли. Щом настъпила нощта, маймуната отишла при Абу Музаффар и го развързала, после развързала и другарите му.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

Върнали се търговците на кораба си и видели, че е невредим и че стоките са непокътнати. Вдигнали платната и потеглили. Всеки търговец дал на маймуната по хиляда динара. Пристигнали в Басра. На слизане ги посрещнали приятелите им. Абу Музаффар първо попитал:

— Къде е Абу Мохамед Мързеливеца?

Новината стигнала и до майка ми. Тя ме събуди и ми каза:

— Сине, шейх Абу Музаффар се е върнал! Върви при него и го поздрави! Попитай го какво ти е донесъл.

Тръгнах, спъвайки се в полите на дрехата си, и се озовах пред шейха. Щом ме видя, той възкликна:

— Привет на оня, чиито дирхами станаха причина за спасението ми и за спасението на тези търговци. Вземи тази маймуна! Купил съм я за теб! Сега си върви вкъщи и ме почакай, докато дойда!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

Абу Музаффар заповяда на робите си да донесат парите у дома и рече:

— Момче, тия пари са печалбата ти от петте дирхама! Всичките са твои!

— Сине, престани да лентяйстваш и върви на пазара да станеш търговец! — каза майка ми.

Отказах се от мързела си и отворих дюкян. Маймуната сядаше на скамейката до мен. Почнех ли да ям, ядеше и тя. Пиех ли, и тя пиеше. После взе да чезне всеки ден, от ранно утро докъм обед. При всяко завръщане ми носеше чувалче с хиляда динара. Слагаше чувалчето до мене и сядаше. Това продължи известно време. Натрупах пари и с тях накупих имоти и ниви, засадих овощни градини, сдобих се с бели и черни роби и робини. Един ден, както си седях, маймуната взе да се озърта. Казах си: „Какво ли й става на тая маймуна?“ Тогава Аллах я накара да проговори най-сладкодумно:

— Хей, Абу Мохамед… — щом чух думите й, се изплаших, но тя продължи: — Не се бой! Аз съм марид от племето на джиновете! Дойдох при теб, когато беше в неволя, а днес не си знаеш парите. Аз пак ще ти предложа нещо полезно! Намислила съм да те оженя за една девойка! Облечи утре най-хубавите си дрехи, яхни мулето, сложи му позлатено седло и върви на пазара при търговците на зоб. Попитай къде е дюкянът на предводителя, и му кажи: „Идвам при теб и искам ръката на дъщеря ти!“ Ако ти отговори: „Ти нямаш нито имот, ни знатен произход“, дай му хиляда динара! Ако ти каже: „Малко са“, дай му още!

Щом се развидели, облякох най-гиздавата си премяна, метнах се на мулето с позлатено седло и се запътих към пазара на търговците на зоб. Попитах къде е дюкянът на предводителя. Заварих го седнал вътре. Слязох от мулето, поздравих го и седнах до него.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

— Сигурно идваш при мен по работа! — рече предводителят. — Ще бъда щастлив, ако мога да ти бъда полезен!

— Идвам при тебе и искам ръката на дъщеря ти! — отговорих.

— Ти нямаш нито имот, ни знатен произход! — рече той.

Извадих чувалче с хиляда динара червено злато и му казах:

— Ето ти и за имот, и за знатен произход! Та нали самият пророк е казал: „Имаш ли пари, имот — имаш знатен произход“? Чуй пък какво е казал поетът:

Пари онез, които с чували притежават,

към плещене устата си бързо приучават!

   Да ги послушат сбират се приятели тогаз —

   да важничат сред хората съзирал съм ги аз!

Ако не са монетите, с които те се пъчат,

в живота си най-горко и тежко ще се мъчат!

   Богатият щом каже глупащина голяма,

   отвръщат му: „Ти прав си, във тебе грешка няма!“

А каже ли беднякът там истината свята,

провикват се: „Ти лъжеш!“ Запушват му устата!

   Петаците всесилни навред по този свят

   велик човека правят и още по-богат.

Език са за ония, що искат да говорят!

Оръжие — за тези, що искат да се борят!

Предводителят сведе за малко глава и като я вдигна, рече:

— Ще трябва да ми дадеш още три хиляди динара!

Изпратих един от робите вкъщи и той ми донесе парите.

— Щракнете резетата! — каза предводителят, после написа брачното свидетелство за мен и дъщеря си и добави: — След двайсет дни ще ти позволя да легнеш с дъщеря ми!

Тръгнах си аз радостен и щастлив. Останах насаме с маймуната и й разказах всичко. Когато наближи определеното време, тя ми каза:

— Имам една молба към тебе! Ако я изпълниш, ще ти дам каквото си поискаш. В предната част на стаята, в която ще легнете, има килер с медна халка на вратата. Ключовете са под халката. Вземи ги и я отвори! Вътре ще намериш железен сандък с четири байрачета на четирите ъгъла. Тези байрачета са талисмани. По средата на капака му има тас, пълен с пари, а до него единайсет змии. В средата на таса е вързан бял петел с двоен гребен. До сандъка има нож. Вземи ножа и заколи петела, скъсай байрачетата, обърни сандъка! Това е всичко, което трябва да направиш!

Влязох в стаята и видях килера. Усамотих се с невестата и се насладих на прелестите й. Щом настъпи полунощ и тя заспа, станах, взех ключовете и отворих килера. Заклах петела с ножа, скъсах байрачетата, обърнах сандъка…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

Моята булка се събуди и видя, че килерът е отворен и петелът — заклан.

— Няма друга сила и мощ освен у всевишния и всемогъщ Аллах! Сега вече маридът ще ме хване! — извика тя.

Едва бе изрекла тези думи, и маридът отвлече жена ми. Вдигна се шум. Дотърча шерифът.

— Хубава беля ми докара на главата, Абу Мохамед! Бях сложил талисмана в килера! Страх ме беше да не пострада дъщеря ми от този проклетник, който вече шеста година се мъчи да я отвлече! Нямаш повече работа тук! Пръждосвай се!

Излязох от къщата му и като се прибрах, потърсих маймуната. Тя беше изчезнала. Тогава се досетих, че тя ще да е маридът, който отвлече съпругата ми. Той ме беше надхитрил. Горчиво се разкаях. Излязох и тръгнах към пустинята. Както си крачех умислен, видях, че на пътя ми има две змии, едната кафява, а другата — бяла. Те се биеха. Вдигнах камък от земята, ударих кафявата и я убих, защото тя нападаше бялата. Бялата се изгуби за кратко време, а после пак се върна, като водеше със себе си други десет бели змии. Те се приближиха до умрялата змия и я разкъсаха на парчета.

Отидох си и легнах, пребит от умора.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

Както си лежах, чух някакъв глас, който изрече следните стихове:

Съдбата нека тича в разюздан, бесен бяг!

        Нощта прекарвай, братко, със ведрост във душата!

Око дорде затвориш и го отвориш пак,

        Аллах ще да е променил нещата!

— Заклевам те да ми кажеш кой си! — възкликнах аз.

Гласът се въплъти в човек и ми рече:

— Не бой се, ние сме от правоверните джинове! Имаш ли нужда от нещо? За нас ще бъде чест да ти помогнем!

— Благодаря! Наистина съм в нужда — казах. — Подгони ме беда, която няма равна на себе си! Колко нещастен човек съм аз!

— Аз съм братът на бялата змия, чийто враг ти уби — каза джинът. — Оня, който се преобрази в маймуна и те надхитри, е марид. Той измисли оная хитрина, за да отвлече булката ти! Но ти не се бой! Ние ще те заведем при нея и ще убием марида, защото помним добрината ти!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

Джинът нададе страхотен вик. До него се появи цяла тълпа джинове. Той ги попита знаят ли къде е маймуната.

— Знам! — рече един. — В Бакърения град, над който слънцето никога не изгрява.

— Качи се на гърба на някой от моите роби! — ми каза джинът. — Той ще полети и ще ти помогне да си върнеш жената. Но почнете ли да летите, не споменавай името на Аллаха, защото ще те изпусне, а ти ще паднеш и ще се пребиеш!

Избрах един от робите, качих се на гърба му, а той литна и земята се изгуби от погледа ми. През цялото време той ме развличаше и все ми напомняше да не споменавам името на Аллах. Но край мен се появи къдрокос херувим в зелени одежди. Лицето му излъчваше светлина. В ръката си държеше копие, от което се сипеха искри.

— Абу Мохамед — рече ми той, — повтори след мен: „Няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк!“ Не сториш ли това, ще те ударя с копието.

— „Няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк!“ — казах.

Херувимът удари джина с копието си. Той се смали и стана на пепел. А паднах от гърба му. Полетях към земята и се строполих в бурно море с пенести вълни. Насреща ми се зададе кораб с петима моряци. Те ме видях и ме качиха на кораба. Заговориха на някакъв непознат език. Обясних им с, жестове, че не ги разбирам. Продължихме да пътуваме, докато стигнахме до родния им град. Заведоха ме при техния цар, който говореше арабски. Прекарах там цял месец, после отидох до реката и седнах на брега. Зададе се конник и ме попита:

— Ти ли си Абу Мохамед Мързеливеца? — аз кимнах. — Недей да се страхуваш от нищо! Вестта за твоето добро дело стигна до нас!

Попитах го:

— Кой си ти?

— Аз съм братът на змията! — отговори. — Ти си близо до мястото, където е отвлечената ти жена!

Метна ме зад гърба си и препусна към пустинята. След известно време ми каза:

— Слез и тръгни между онези две планини! Ще видиш пред себе си Бакърения град. Не влизай в него, докато не дойда и не ти кажа какво да правиш!

Слязох от коня и тръгнах. Наближих града. Пристигна и братът на змията. Даде ми меч с талисман, за да стана невидим, и изчезна нанякъде…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

Раздадоха се викове. Различих тълпи от някакви същества — очите им бяха на гърдите.

— Кой си ти и какъв вятър те довя насам? — попитаха те. Разказах им своята история, а те ми рекоха: — Жената и маридът, за който споменаваш, наистина са в този град! Но не знаем къде точно. Иди до оня извор и виж накъде ще те отведе течението! Потопиш ли се в него, ще стигнеш до тях!

Влязох във водата и потокът ме отведе в едно подземие. Видях, че се намирам посред двореца. Заварих жена си седнала на златно легло с копринен балдахин. Наоколо имаше градина със златни дървета. Плодовете им бяха от безценни камъни — рубини, топази, бисери и корали. Тя ме позна и попита:

— Съпруже, какво те води насам?

Разказах й всичките си патила, а тя ми рече:

— Оня проклетник толкова ме обикна, че ми разкри всичките си тайни! Тук има един талисман, с който той може да погуби всички жители на града! Ифритите изпълняват всяка негова заповед. Талисманът се намира на един стълб! Представлява изображение на орел! Има и някакъв надпис, който не можах да разгадая! Застани пред него, наклади огън и хвърли в него малко мускус. Ще се вдигне дим — той ще привлече ифритите и всички до един ще бъдат на твоите заповеди!

Отидох при този стълб. Изпълних всичко, което ми бе заръчала жена ми. Появиха се ифритите и казаха:

— Готови сме да изпълним всичко, що ни наредиш.

— Оковете марида, който отвлече жена ми! — рекох.

Ифритите отидоха при марида и здраво го оковаха. Върнах се при съпругата си. Разказах й всичко. Попитах я:

— Ще си дойдеш ли с мен, жено?

— Ще дойда! — каза тя.

Излязохме през подземието и отидохме при съществата, които ми бяха казали къде се намира жена ми.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абу Мохамед Мързеливеца:

* * *

— Покажете ми пътя за моята родина! — помолих съществата.

Те ми го показаха. Изпратиха ни до брега и ни качиха на кораб, който ни отведе в Басра. Жена ми влезе в бащиния си дом. После запалих мускус пред орела и отвред заприиждаха ифрити, които ми казаха:

— Ние сме на твоите услуги! Начаса ще сторим каквото пожелаеш!

Заповядах им да пренесат в Басра всички богатства от Бакърения град. Те изпълниха заповедта ми. Накрая им наредих да доведат и маймуната. Пристигна тя посрамена, с подвита опашка. Заповядах да я напъхат в бакърено гърне, запушиха гърлото му с олово. Заживяхме с жена ми доволни и честити. Сега, повелителю на правоверните, аз притежавам безброй безценни съкровища. И ако ми поискаш пари или друго нещо, веднага ще заповядам на джиновете да ти донесат.

* * *

Повелителят на правоверните останал удивен от разказа на Абу Мохамед и по халифски го възнаградил за камъка, който той му подарил.