Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

* * *

Всичко това разказала Змийската царица на Хасиб Карим ад-Дин.

— А как си узнала всичко това? — запитал я той.

И тя заразказвала:

* * *

Преди двайсет и пет години, Хасиб, изпратих в Египет огромна змия, а по нея — писмо с поздрав до Балукия. Тази змия имаше дъщеря в Египет на име Шамух — тя го предала на нея. Взела дъщеря й писмото, заразпитвала за Балукия, показали й къде живее. Отишла при него, поздравила го, предала му писмото и той запитал:

— Ти от Змийската царица ли си дошла? Искам да отида с тебе при нея!

Взела го Шамух и го отвела при майка си, предала й момъка и се сбогувала с нея. Излязла от дома си голямата змия и рекла:

— Затвори очи!

Затворил Балукия очи и щом ги отворил, видял, че двамата са на планината, където съм аз. Отишли при прислужницата ми, която й бе предала писмото, поздравила я и тя я запитала:

— Занесе ли писмото на Балукия?

— Да, занесох го! — отговорила голямата змия. — Ето го, той е с мене!

Пристъпил напред Балукия, поздравил змията и я запитал за царицата, а тя му отговорила:

— Тя замина в планината Каф със своите войски и войскари. Когато дойде лято, ще се върне! Когато замина за планината Каф, тя ме остави да я замествам! Ако имаш някаква нужда, ще се радвам да я удовлетворя!

— Искам да ми донесеш оная билка — казал Балукия, — която, щом някой изпие сока й, не се разболява, не остарява и не умира!

— Няма да ти я донеса, докато не ми разкажеш какво ти се случи, след като се раздели със Змийската царица и замина с Аффан при гробницата на Сулейман! — отвърнала змията.

Разказал Балукия историята си от начало до край, разказал за срещата си с Джаншах и добавил:

— Направи каквото те моля, и аз ще се прибера в страната си!

— Кълна се в Сулейман! — казала змията. — Не зная как се стига до тази билка! — после се обърнала към змията, която го била довела при нея: — Отведи го в страната му!

— Слушам и се подчинявам! — казала тя и се обърнала към Балукия: — Затвори очи!

Затворил той очи и като ги отворил, се видял върху хълма Мокаттам. Оттам се прибрал у дома.

* * *

— Така узнах за всичко това, Хасиб! — казала накрая Змийската царица.

— Царице! — заговорил й отново Хасиб Карим ад-Дин. — Разкажи ми какво се е случило на Балукия, преди да се върне в Египет!

И тя продължила разказа си:

* * *

Трябва да знаеш, Хасиб, че когато Балукия се разделил с Джаншах, пак вървял дни и нощи, докато стигнал до огромно море. Намазал нозете си със сока, който си носел, и тръгнал по водата. Стигнал до остров с плодни дървета и потоци, същински рай! Повъртял се насам-натам и забелязал огромно дърво с листа като корабни платна. Отишъл към него и видял разпъната трапеза с най-отбрани ястия. На дървото стояла голяма птица, цялата в бисери и зелени изумруди, нозете й — от сребро, човката й — от червен рубин, перата й — от скъпоценни метали.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица:

* * *

— Коя си ти и откъде си? — запитал Балукия птицата.

— Аз съм райска птица! — отговорила тя. — Знай, братко, че Всевишният изгони Адам от рая и изхвърли подире му четирите листа, с които той прикриваше голотиите си. Те паднаха на земята. Единият бе изяден от гъсеница и се превърна в коприна. Вторият бе изяден от сърна и се превърна в мускус. Третият бе изяден от пчела и се превърна в мед. Четвъртият падна в Индия и от него се породиха подправките. Аз следях всичко това да стане, летях по цялата земя, докато Всевишният ми дари това място, и аз заживях тук. Всеки петък тук идват светци, угодници и праведници от целия свят, хапват си от тази храна, която е израз на гостоприемство от Всевишния, оказвано на тези хора. После трапезата се вдига в небесата. Тя е винаги тук, винаги една и съща!

Хапнал Балукия от трапезата и като се нахранил, възхвалил Всевишния. Ето ти го самия Худр. Скочил Балукия на крака, поздравил го, понечил да си тръгне, но птицата рекла:

— Седни до Худр, Балукия!

Седнал Балукия до Худр и оня го заговорил:

— Кажи ми кой си! Разкажи ми историята си!

Разказал му Балукия какво му се било случило.

— Господине, колко е пътят от тук до Египет? — запитал той.

— Двайсет и пет години! — отговорил Худр. — Но ти се моли на Аллах. Нека той ми разреши да те върна в Египет, преди да си загинал!

Заплакал Балукия, замолил се на Всевишния. Приел Аллах молитвата му и дал сили на Худр да го отведе в родината му.

— Вдигни глава! — казал Худр. — Аллах прие молитвата ти! Той ми даде мощ да те отведа в Египет! Хвани се за мене и затвори очи!

Хванал се Балукия с две ръце за дрехата на Худр и затворил очи. Худр направил една крачка и казал:

— Сега отвори очи!

Отворил Балукия очи и видял — стои пред своя дом. Обърнал се да се сбогува с Худр, а от него — ни следа…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

И така, Балукия влязъл в дома си. Когато го зърнала, майка му извикала високо и от голяма радост паднала в несвяст. Поръсили лицето й с вода да дойде на себе си. Щом се свестила, тя го прегърнала и силно заплакала.

А Балукия ту плачел, ту се смеел. Надошли близки, приятели и познати да го поздравят със завръщането. Плъзнала вестта за него по цялата страна, всички се радвали. Разказал им Балукия историята си, споделил всичко, което бил препатил.

* * *

Всичко това разказала Змийската царица на Хасиб Карим ад-Дин. Дивил се и Хасиб на разказа й, после рекъл:

— Сега искам да се върна в родината си!

— Боя се, Хасиб — възразила Змийската царица, — че щом стигнеш родината си, ще забравиш дадената дума, ще нарушиш обета, който ми даде, и ще отидеш в хамама!

Той дал нова клетва, че цял живот няма да престъпи прага на хамама. Тогава тя викнала една змия и й наредила:

— Изведи Хасиб Карим ад-Дин върху Горната земя!

Повела го змията и през някакъв каменен кладенец го измъкнала на Горната земя. Тръгнал той, стигнал до своя град и се прибрал у дома. Било вече привечер. Почукал на вратата, майка му я отворила и видяла своя син пред себе си. Тя извикала, хвърлила се към него и заплакала. Чула и жена му плача й, излязла и тя, зърнала мъжа си, поздравила го и целунала ръцете му. Влезли в къщата, поседнали. Той бил спокоен, че е вече между свои. Запитал и за дърварите, с които сякъл дърва и които избягали и го изоставили в дупката.

— Те дойдоха при мене — отговорила майката — и ми казаха: „В долината някакъв вълк изяде сина ти!“ Те станаха търговци, имат земи и дюкяни, очите им се отвориха. Навик им стана да наминават всеки ден и да ни носят по нещо за хапване и пийване.

— Иди утре при тях — казал й Хасиб — и им кажи: „Хасиб Карим ад-Дин се върна, елате да го видите и да го поздравите!“

На сутринта майката минала по къщите на дърварите и им предала думите на сина си. Те побледнели и отговорили:

— Ще дойдем, как няма да дойдем! — всеки й дарил по една копринена дреха, обшита със злато, и й казал: — Дай тази дреха на сина си и му кажи: „Утре те ще дойдат при тебе!“

Върнала се тя при сина си, предала му думите им, дала му нещата, които онези му били дарили.

А дърварите се срещнали с някои търговци и си признали пред тях какво били сторили на Хасиб Карим ад-Дин.

— Какво да правим сега? — запитали те.

— Всеки от вас трябва да даде на Хасиб половината от парите и от стоките си! — посъветвали ги търговците.

Взели половината от парите си, отишли при него, поздравили го, целунали му ръка, дали му каквото носели, и рекли:

— Това е от твоето благодеяние! Сега сме в ръцете ти!

Той приел всичко и казал:

— Минало-свършило! Такова е било предопределението от Аллах, а то е по-силно от всяка опасност!

— Ела с нас да се поразходим из града и да отидем до хамама! — предложили те.

— Аз съм дал клетва цял живот в хамам да не влизам! — казал Хасиб.

— Ела тогава по домовете ни да ни погостуваш! — настояли те.

Станал, придружил ги до домовете им, гостувал на всеки по една нощ, седем нощи подред. Вече имал пари, стока и дюкян. Станал виден търговец. Така живял известно време. Но се случило веднъж да излезе из града. И ето че видял един свой стар приятел, който бил теляк, да седи пред вратата на хамама. Срещнали се погледите им, телякът скочил, поздравил го, прегърнал го и викнал:

— Заповядай, влез в хамама да те изтъркам, това ще е черпнята ми за тебе!

— Дал съм клетва да не влизам в хамам, докато съм жив! — възразил Хасиб.

Но и телякът дал силна клетва:

— Ако не влезеш с мен в хамама и не се изкъпеш, ще се разведа завинаги и с трите си жени!

Поколебал се Хасиб и започнал да убеждава приятеля си:

— Нима искаш, братко, децата ми да останат сираци, къщата ми да се разруши и да затъна в грях!

Хвърлил се телякът в нозете на Хасиб, целунал ги и викнал:

— Ти си под моето покровителство! Щом влезеш с мен в хамама, грехът ще падне върху мен!

Събрали се всички от хамама, теляци и гости, нахвърлили се върху Хасиб един връз друг, смъкнали дрехите му и го вкарали вътре. Влязъл той и приседнал до стената. Само капчица вода паднала на главата му. В този миг вътре влезли двайсет мъже и викнали:

— Ставай, човече, и тръгвай с нас! Ти си длъжник на султана!

Те пратили един от тях при султанския везир. Затичал се човекът при него и му съобщил за станалото. Метнал се везирът на коня си начело на шейсет мамелюци, спуснали се към хамама и спрели пред Хасиб. Поздравил ги везирът, дал на теляка сто динара и наредил да доведат кон за Хасиб. Двамата потеглили към султанския дворец. Там разпънали трапеза, яли, пили, ръцете си измили, везирът го дарил с две наметала, всяко струвало по пет хиляди динара, и рекъл:

— Аллах те прати при нас, твоята поява ни дарява с благоденствие! Нашият султан е близко до смъртта поради тежка болест живеница. Книгите ни показаха, че животът му е в ръцете ти.

Хасиб влязъл в седмовратия дворец при султана. Той се казвал Карзадан, бил цар на персите, владеел седем земи, служели му сто султани, всеки от които седял върху трон от червено злато и водел десет хиляди юнаци. Всеки от тях имал по сто воини и още сто палачи. Намерили царя да спи, лицето му било покрито с кърпа, бил отчаян от силните болки.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че везир Шамхур заговорил:

— Ние сме на твоите услуги! Каквото поискаш — ще ти го дадем! Излекуването на царя е в ръцете ти! За това си ни нужен!

Повел го при царя. Открил Хасиб лицето му. Удивил се от видяното.

— Вярно е — казал той, — че съм син на Даниел, божия мъдрец, но не разбирам нищо от която и да е наука! Трийсет дни ме учиха как се лекува, нищо не научих от този занаят! А ми се иска, ако знаех поне малко от тази наука, да излекувам този цар!

— Не ни възразявай! — казал везирът. — Всички лечители да съберем от изтока до запада, само ти можеш да го излекуваш!

— Как да го излекувам? Че аз не познавам нито болестта, нито лека за нея! — възкликнал Хасиб.

— Лекът на царя е у теб! — повторил везирът.

— Ако знаех този лек, щях да го излекувам!

— Ти знаеш този лек много добре! Този лек е Змийската царица! Ти знаеш къде е тя, виждал си я, бил си при нея!

Разбрал Хасиб от тези думи, че причината да се случи всичко това с него било влизането му в хамама.

— Каква Змийска царица! — възкликнал той. — Нито я познавам, нито през живота си съм чувал такова име!

— Не отричай, че я познаваш! — възкликнал везирът. — Аз имам доказателства, че я познаваш и че си живял две години при нея! — донесъл той една книга, отворил я, запрелиствал я и прочел в нея: — „Змийската царица се срещна с мъж, който живя при нея две години! Той ще я напусне и ще се върне на Горната земя, а ако влезе в хамам, коремът му ще почернее“ — и се обърнал към Хасиб: — Я си погледни корема!

Погледнал Хасиб корема си и видял, че е черен.

— Коремът ми е черен, откак майка ме е родила! — излъгал той.

— Аз назначих при всеки хамам три мамелюци, за да наблюдават всеки, който влезе, да гледат корема му и да ми съобщават! — казал везирът. — Когато ти си влязъл в хамама, те видели, че коремът ти е черен, и ми пратиха начаса вест! Нуждаем се само от едно: да ни покажеш мястото, от където си излязъл, и ще те пуснем да си вървиш! Можем и сами да пипнем Змийската царица!

Хасиб съжалил безкрайно, че бил влязъл в хамама! Везири и емири се изреждали пред него и всеки го питал къде е Змийската царица. Накрая се изморили, а той все повтарял:

— Нито съм виждал, нито съм чувал такова нещо!

Тогава везирът извикал палача и му наредил да смъкне дрехата на Хасиб и да го бие. Той изпълнил заповедта, а Хасиб едва не умрял от силната болка.

— Имаме доказателства, че знаеш къде е Змийската царица! — викнал везирът. — Покажи ни мястото, от където си излязъл, и стой далече. Ние сами ще си я уловим, без ти да се месиш!

Накрая Хасиб се подчинил на повелята на везира. Вървели, вървели, докато стигнали планината. Всички влезли в пещерата. Стигнали до кладенеца, от където Хасиб бил излязъл. Пристъпил везирът към него, приседнал, хвърлил някакви благовония, произнесъл някакви заклинания, духал, мърморел — той бил изкусен магьосник и познавал разните магии. След първото заклинание произнесъл второ, после трето. Свършели ли благовонията — хвърлял нови в огъня и накрая викнал:

— Излез, Змийска царице!

Водата в кладенеца изчезнала, отворила се врата и се чул страшен рев като гръмотевица. От вътре изпълзяла змия, огромна като слон, от очите и ушите й изскачали искри като въглени. На гърба си носела тепсия от червено злато, обсипано с бисери и скъпоценности, в нея лежала змия, чийто блясък разпръснал тъмнината. Лицето й било човешко. Това била Змийската царица. Погледът й паднал върху Хасиб и тя рекла:

— Къде е клетвата, която произнесе? Нали нямаше да влизаш в хамам! Аллах постави края на живота ми в ръцете ти! Такава е присъдата му — да умра, за да се излекува цар Карзадан! — и когато везирът протегнал ръка да я улови, тя викнала: — Дръпни си ръката, проклетнико! Или искаш да духна в лицето ти и да те превърна в купчина пепел! — после викнала на Хасиб: — Ела, вземи ме в ръката си, постави ме в онази тава и ме понеси на главата си! Моята смърт от твоята ръка е предопределена и няма как да я отблъснем! — Хасиб я понесъл на главата си и докато вървели, тя му рекла: — Чуй, Хасиб, какъв съвет ще ти дам! Макар че ти престъпи клетвата, така е било писано! Везирът ще ти нареди: „Убий Змийската царица!“ Ти не го прави, кажи му: „Аз не умея да коля!“ Нека той ме заколи и да прави с мен каквото ще! Щом ме нареже, ще пристигне пратеник от царя и ще го извика. Той ще сложи месото ми в бакър, ще го закачи на огнището и ще ти нареди: „Запали огъня под този бакър, за да излезе пяната от месото. Покаже ли се пяната, ти я събери в шише, изчакай да изстине и я изпий! Никога вече корем няма да те заболи! Покаже ли се втората пяна — налей я във второто шише. Нека царят я изпие заради болката в кръста!“ Щом си тръгне, ти запали огъня. Изплува ли първата пяна, събери я и я отлей в едно от шишетата. Не я пий, защото, пиеш ли я — добро няма да видиш! Покаже ли се втората пяна, събери я в другото шише, запази я, почакай я да изстине, ще я изпиеш после. Когато везирът се върне, вместо второто шише му дай първото, а ти изпий второто — тогава сърцето ти ще се превърне в приют на мъдростта! Месото ми сложи върху медна тепсия и го дай на царя! Изяде ли го, избърши лицето му с кърпа! Изчакай до пладне, дай му да пийне малко вино и той ще бъде здрав като новороден!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че всички стигнали до дома на везира. Хасиб снел тавата със Змийската царица от главата си.

— Заколи Змийската царица! — наредил везирът.

— Не умея да коля! — казал Хасиб. — През живота си нищо не съм клал! Щом я искаш заклана — заколи си я сам!

Взел везирът Змийската царица от тавата и я заклал. Хасиб горчиво заплакал, а Шамхур му се присмял:

— Ти си загубил ума си! Как можеш да плачеш за една змия!

Разрязал я на три къса, сложил ги в бакър, закачил го в огнището и седнал да чака месото да се свари. Точно тогава един мамелюк дотичал и казал:

— Царят нареди веднага да дойдеш при него!

Той станал, донесъл две шишета, наредил на Хасиб онова, което била казала Змийската царица, и отишъл при царя. Хасиб поддържал огъня под бакъра, докато се появила първата пяна. Събрал я в едното шише и я оставил до себе си. Появила се и втората пяна. Сложил я в друго шише и го скрил за себе си. Месото се сварило и той го снел от огъня. А когато се върнал от царя, везирът запитал:

— Какво направи с първото шише?

— Изпих го!

— Но в тебе нищо не се е променило?

— Тялото ми гори от главата до петите, сякаш са ме хвърлили в огън!

— Подай ми второто шише да го изпия, пък дано се излекувам!

Той изпил съдържанието на първото шише, като мислел, че е второто. И още не го бил изпил, когато то паднало от ръката му, той начаса се издул и с него се случило онова, което е казано в пословицата: „Който копае гроб другиму, сам пада в него!“

Зачудил се Хасиб и изпил второто шише. Начаса Аллах взривил в сърцето му изворите на мъдростта, отворил очите му за науката и той усетил облекчение и радост. Извадил месото, сложил го в медна тепсия и излязъл с него. Вдигнал глава към небето и видял как се въртят звездите. Аллах му открил кои звезди са подвижни и кои — неподвижни, показал му орбитите на планетите, той видял какво представлява сушата и какво — морето, узнал геометрията, астрологията, астрономията, пресмятането и всичко, свързано с тези науки, как се подреждат слънчевите и лунните затъмнения и много други небесни неща. После погледнал към земята и видял какви метали, треви и дървета съдържа тя, узнал кои от тях са полезни и кои — вредни. Така изучил медицината и химията, узнал как се добиват злато и сребро.

Така вървял той, влязъл при цар Карзадан и казал:

— Везирът Шамхур предаде богу дух!

— Но той бе при мен преди малко и бе напълно здрав! Отиде да види дали месото се е сварило! Какво го сполетя?

Хасиб разказал всичко на царя. Много се натъжил той за везира си и възкликнал:

— Какво ще правя сега без него!

— Не тъжи, царю честити! — казал Хасиб. — Аз ще те излекувам за три дни и в тялото ти няма да остане нито една болест!

Сложил той медната тепсия пред царя, взел парче месо от Змийската царица, дал му го да го изяде, завил го, избърсал лицето му с кърпа, седнал до него и му наредил да спи. Спал царят от пладне до залез-слънце. Когато се събудил, Хасиб му отлял малко вино и му наредил пак да спи. На другия ден направил същото. Царят се изпотил, така че потта го обляла от главата до петите. От тялото му изчезнали всякакви следи от болестта. Тогава Хасиб му казал:

— Сега непременно трябва да влезеш в хамама!

Въвел го в хамама, сам измил тялото му и когато излезли, то блестяло чисто като сребърен жезъл. Върнало се някогашното здраве на царя. Облякъл той най-хубавата си дреха, сложил Хасиб да седне до него, наредил да опънат трапеза. Сложили я, всички яли, пили и ръцете си измили. После донесли вино. Дошли всички везири, сановници, велможи, народни предводители, поздравили го с избавлението и доброто здраве. И когато всички се събрали, той заговорил:

— Уважаеми мои везири, емири и велможи! Именно Хасиб Карим ад-Дин ме излекува от тази болест! Назначавам го за първи везир на мястото на везира Шамхур. Онзи, който го обича — той обича и мен, който го почита — почита и мен, който му се подчинява — подчинява се на мен!

 

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че всички целунали ръката на Хасиб и го поздравили с везирството. Царят го дарил с богати дрехи, тъкани от червено злато, украсени с бисери и скъпоценни камъни, като най-малкият камък струвал пет хиляди динара. Дарил му триста мамелюци, триста робини, триста неволници абисинки, петстотин мулета, натоварени с пари, дал му още овце, биволици и крави — толкова, колкото е трудно да се пресметнат. След всичко наредил на везирите, емирите, сановниците, царските големци, мамелюците и всички поданици също да го дарят.

После Хасиб Карим ад-Дин яхнал коня си. Зад него яздели везири, емири, сановници и войници. Отишли в дома, отреден му от царя. Пак на коня си той отишъл и в дома на везир Шамхур, запечатал го и сложил ръка върху всичко, което той притежавал, събрал го и го пренесъл в своя дом.

И така, както не разбирал нищо от науки, дори без да знае да чете книги, по волята на Всевишния той вече познавал всички науки, станал известен учен, прочул се с мъдростта си във всички страни, особено добре знаел медицина, чертане, геометрия, астрология, химия, бяла магия, духовни дела и други науки.

Един ден той казал на майка си:

— Майко, баща ми Даниел е бил уважаван учен! Кажи какво ми е оставил?

Майка му донесла сандъка с петте пергамента, останали от потъналите в морето книги, и рекла:

— Баща ти не ти е оставял никакви книги освен тези листа в този сандък!

Отворил той сандъка, взел петте листа, прочел ги и възкликнал:

— Но, майко, тези листа са от някаква цяла книга! Къде е останалото?

— Веднъж баща ти тръгна с всичките си книги по море! — казала майката. — Но корабът потънал и всички книги — заедно с него. Всевишният Аллах спаси баща ти да не се удави! Останаха му само тези пет листа! Когато той се върна от пътуването си, аз те носех вече в утробата си. Тогава той каза: „Дано родиш мъжко чедо! Вземи тези листа и ги запази! Когато момчето порасне и те запита какво съм му оставил, извади ги и му кажи: «Баща ти ти завеща само това!» И му ги дай!“

Хасиб Карим ад-Дин изучил всички останали науки. И така ял, пил, живял спокоен живот и богато съществуване, докато не дошъл този, който сладкия живот прекъсва и близък от близък откъсва…