Хиляда и една нощ (47)

Приказка за гарвана и котката

Разправят, че гарван и котка се побратимили. И както си стояли под едно дърво, видели, че се задава тигър. Гарванът излетял на върха, а котката останала уплашена на мястото си.

— Моля те, приятелю, отърви ме от тази беда! — викнала тя на гарвана.

— Приятел в нужда се познава! — рекъл гарванът. — С хитрост в черен ден ни той спасява. Колко добре го е казал поетът:

Добрият приятел е винаги с тебе,

труда си не жали и ти е потребен:

        връз теб връхлети ли отнейде съдбата,

        той себе си жертва, не търси отплата!

Наблизо имало овчарски кучета. Литнал гарванът при тях, опрял крило о земята и заграчил. После пернал с крилото си едно от тях по муцуната. Накрая се понесъл ниско над земята. Кучетата хукнали подире му. Погледнал овчарят и що да види — гарванът хем дразнел кучетата, хем летял толкова високо, че да не могат да го хванат. Стигнали до дървото, където бил тигърът. Щом го видели, кучетата се нахвърлили върху му и звярът си плюл на петите.

Ето как котката била спасена чрез хитрината на нейния приятел гарвана. Разказах ти тази случка, царю, за да разбереш, че чистата другарска обич е спасителна.