Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказки за щедри хора
Приказка за Хатим Таи
Много са историите за щедрите. Сред тях е тази за Хатим Таи.
Разказва се, че когато умрял, бил погребан на върха на една планина. До гроба му издълбали две големи каменни корита, а над тях поставили каменни глави на девойки с разпуснати коси. В подножието на планината течала река. Отседнели ли наблизо керванджии, по цяла нощ чували викове. На разсъмване намирали само каменните девойки. Веднъж Зу-л-Кура[1], химяритският цар, отседнал в тази долина и решил да прекара там нощта.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ТРИСТА И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че Зу-л-Кура чул виковете и попитал хората си:
— Какви са тези викове, които се разнасят от върха на планината?
— Там е гробът на Хатим Таи — отговорили му. — Отседнат ли тук нощно време пътници, чуват все същите викове и стонове!
— Е, Хатим, тази нощ ще ти бъдем гости! — провикнал се подигравателно Зу-л-Кура към гроба на Хатим Таи. — С какво ще ни нагостиш? — после заспал. Но по едно време се събудил уплашен и се развикал: — Араби, насам! Дръжте камилата ми!
Надошли и хората му видели, че камилата му се мята на всички посоки. Заклали я, опекли месото й и го изяли. После го попитали как се е случило всичко това, а Зу-л-Кура отговорил:
— Заспах и насън ми се яви Хатим Таи с гол меч в ръка. Каза ми: „Ето ме и мен, но нямам с какво да те нагостя“. После удари с меча си камилата ми. Ако не бяхте я заклали, щеше да умре!
Щом пукнала зората, Зу-л-Кура се качил на камилата на един от своите хора, който седнал зад него. По пладне видели човек, яхнал камила, който водел на повод друга. Попитали го: „Кой си ти?“
А той отговорил:
— Аз съм Ади, синът на Хатим Таи. Кой от вас е Зу-л-Кура?
— Ето този!
— Качи се на тази камила и я вземи в замяна за твоята! — му казал Ади. — Подарява ти я баща ми наместо закланата!
— Отде знаеш за закланата камила? — удивил се Зу-л-Кура.
— През тази нощ — отговорил Ади — видях насън баща си, който ми рече: „Ади, сине, химяритският цар Зу-л-Кура ме помоли да го нагостя, ала аз нямах какво да му предложа, затова заклах собствената му камила! Догони го и му дай една от нашите камили, за да има какво да възседне!“
Зу-л-Кура приел камилата и възхвалил голямата щедрост на Хатим — бил той жив, или мъртъв.