Хиляда и една нощ (80)

Приказка за Харун ар-Рашид и неговата съпруга Зубайда

Говори се, че Харун ар-Рашид обичал силно жена си Зубайда и й определил специално място за разходка, където заповядал да направят езерце. Околовръст накарал да засадят дървета. Техните корони скривали от погледа на любопитните оня, който се къпел в езерото. Един ден Зубайда отишла на това място и се приближила до езерото.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че госпожа Зубайда взела да се наслаждава на красотата на езерцето, после свалила дрехите си и влязла в него. Изправила се, а то било плитко. Взела да пълни сребърна кана, която изливала върху тялото си.

Халифът разбрал, че жена му е при езерцето, излязъл от двореца си и тръгнал да я проследи, като се криел сред гъстия листак на дърветата. Видял голотата й. Пред очите му се разкрило онова, което обикновено остава скрито от погледите. Щом Зубайда усетила, че повелителят на правоверните я гледа иззад листака, извърнала се засрамена и се покрила с ръка, но така, че плътта прозирала през пръстите й. Халифът се скрил, като не можел да повярва на очите си, и изрекъл следните стихове:

Очите ми съзряла прелестта за миг

и мъката нарасна далеч от твоя лик!

Сетне вдъхновението го напуснало и той изпратил да повикат поета Абу Нуас и му наредил:

— Изпей ми стихове, които да започват така:

Очите ми съзряла прелестта за миг

и мъката нарасна далеч от твоя лик!

Абу Нуас съчинил наум стиховете и ето какво изпял:

Газела ме простреля със своята любов,

с очите си — две перли във тоя свят суров.

        Изкъпано с вода блестяща

        от кана от сребро искряща,

то голо бе и скри от мен

свяна си в тоя хубав ден.

        Да бъда с него аз желая,

        час или два — това мечтая!

Повелителят на правоверните се поусмихнал и се показал щедър към Абу Нуас, който си тръгнал радостен и щастлив.