Хиляда и една нощ (235)

Приказка за търговеца и крадците

Някакъв търговец имал много пари, правел алъш-вериш в много градове. Видели го крадци. Отишли до дома му и решили с хитрост да проникнат вътре.

— Гледайте сега как ще се оправя със стопанина! — казал главатарят им. Облякъл той дрехи на лечител, метнал на рамо торба с някакви лекове и завикал: — Търси ли някой лечител? — стигнал до къщата на търговеца и видял, че е седнал да обядва. — Имаш ли нужда от лечител? — запитал крадецът.

— Нямам нужда от лечител! — отговорил търговецът. — Но ти поседни с мен и си хапни!

Седнал крадецът срещу него и започнал да яде — хубави били гозбите на този търговец! „Намерих си късмета!“, помислил си той и заговорил:

— Ти ми даде това благодеяние! Не може да те оставя без съвет. Виждам, че си човек яшен, и това е причина коремът ти да боледува! Ако не си намериш лекове, работата ти е спукана!

— Съвсем здрав съм — и телом, и духом! — рекъл търговецът. — Стомахът ми бързо смила храната! Щом е добре нахранен, никаква болест не ще го хване!

— Само така ти се струва! — казал крадецът. — Но аз провидях, че в корема ти има скрита болест, и трябва да се цериш!

— А кой ще ми каже какъв ми е лекът? — запитал търговецът.

— Само Аллах е лечител, а лечител като мене лекува болните, доколкото Всевишният му е позволил! — казал крадецът.

— Покажи ми лека си и ми дай малко от него!

Крадецът му дал някакъв прах с много алое в него и рекъл:

— Изпий това тази нощ!

Взел търговецът от лека. Когато се мръкнало, го изпил. Усетил, че е алое с неприятен вкус, но все пак не оставил ни прашинка. През нощта усетил, че му става по-леко. На втората вечер крадецът донесъл още лек, но сложил в него повече алое. Човекът го взел, но го хванало разстройство. Въпреки това не се отказал. Видял крадецът, че търговецът му е повярвал и му се доверява. Отишъл и донесъл прах, който убива. Дал му го. Изпил го търговецът. Тогава всичко, което носел в стомаха си, се спуснало надолу, разпокъсало червата му, той умрял, а крадецът обрал всичко, каквото имал…

* * *

— Казах ти това, царю — завършила жената, — за да не вярваш на нито една дума на този измамник!

— Няма да изляза при тях! — съгласил се царят.

Когато се съмнало, всички сановници се събрали пред царската врата. Стояли там, минала по-голямата част от деня, накрая се отчаяли, върнали се при Шаммас и му рекли:

— Мъдри и опитни философе, виж как това невежо хлапе все повече ни лъже! Трябва да се отнеме царщината от ръцете му и да го заменим с друг праведен мъж! Влез при него трети път и му кажи, че ще се вдигнем срещу него и ще му отнемем царския сан! Спира ни само благодеянието на баща му към нас, обетите, които той взе от нас! Утре ще се съберем за последен път, ала ще дойдем с оръжие! Ако той излезе — добре, но ако не излезе, сами ще влезем, ще го погубим и ще главим другиго за цар!

Надигнал се пак везирът Шаммас, влязъл при царя и му рекъл:

— Ти, Уарадхане, потънал в сладострастия и забавления! Какво правиш със себе си? Щом вършиш престъпление към себе си, знанията, които сме ти дали, са вече мъртви! Ако знаех кой бе този, който те промени, щях да го накажа по заслуги! Трети път те съветвам, а ти все не приемаш съветите ми! Знай, че хората от царството ти се сговарят да влязат насила при тебе, да те погубят и да дадат царщината ти на друг! Нима имаш сила срещу всички, за да се спасиш от ръцете им, или се надяваш, че след смъртта си ще възкръснеш? Ако искаш да живееш и да царуваш — покажи на хората силата на волята си! Кажи им, че съжаляваш! Те са решени на бунт! Дори да са стояли дълго време под вода, кремъците, щом бъдат извадени и ударени един в друг, изпущат огън! С тебе ще стане онова, което станало между лисиците и вълка!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Уарадхан запитал своя везир:

— А какво е станало между лисиците и вълка?

И везирът Шаммас заразказвал: