Хиляда и една нощ (3)

Разправят, царю честити, че имало едно време един търговец. Той въртял голяма търговия из страната. Веднъж тръгнал нанякъде. Станало му горещо, седнал под едно дърво, бръкнал в торбата си, хапнал каквото си бил взел, изял и една фурма. Хвърлил костилката й и ето ти — появил се огромен ифрит, в ръката му — меч. Пристъпил той към търговеца и му викнал:

— Ставай! Ще те убия, както ти уби сина ми!

— Как така да съм убил сина ти? — запитал търговецът.

— Когато ти изяде фурмата и хвърли костилката, тя се удари в гърдите на сина ми, погуби го и той умря на място! — отговорил великанът.

— „Аз съм Аллах и аз съм, при който ще търсим помощ — възкликнал търговецът. — Няма мощ и сила освен у всевишния и велик Аллах!“^[1] Ако съм го убил — то е било неволно, моля те, прости ми!

— Не, трябва да те убия! — настоял ифритът, проснал го на земята и вдигнал меча си да го посече.

Заплакал търговецът и заредил следните стихове:

Съдбата е в два дни — прекрасен и страшен.

        Животът — в два реда: прозрачен и мътен.

Трещи ураганът и мощен, и прашен,

        но чупи той само дърветата с тътен!

Виж също морето — там гонят се мъртви,

        но бисери раждат дълбоко недрата!

Пък нека ръцете на времето вечно

        играят си с нас и ни гони съдбата!

        Звездите безбройни блестят в небесата,

        а слънцето вечно се гони с луната!

        И суша, и влага се смесват в земята…

        На камъка само остава следата!

— Я стига си говорил! — казал джинът. — За бога, ще те убия!

— Само че искам, великане, да знаеш — казал търговецът, — че имам дългове, жена, и деца… Пък и имот съм заложил… Пусни ме да си ида у дома, да дам на всеки каквото му се полага, пък после ще се върна! Дума ти давам — ще се върна, пък тогава прави с мен каквото щеш! Аллах ми е свидетел на думите!

Повярвал му джинът и го пуснал.

Направил си търговецът завещанието и така живял с близките си до края на годината. Тогава сгънал савана си под мишница, простил се с роднини и съседи и тръгнал на път, сподирен от плачове и вопли. Вървял, що вървял, стигнал до онова поле. И докато оплаквал съдбата си, към него се приближил един шейх, който водел със себе си завързана газела. Поздравил той търговеца и рекъл:

— Защо седиш сам на това място? Тук е свърталище на джинове!

Разказал му търговецът какво му се било случило. Зачудил се шейхът с газелата:

— За бога, братко, разказът ти е удивителен. Ако с перо се запише и око го зърне — от всеки, който словото цени, сълза той ще изтръгне! Няма да те оставя, докато не видя какво ще ти направи този ифрит!

Седнал той до него, заприказвал го. И ето че към тях се приближил втори шейх, който водел две черни хрътки. Поздравил ги той, запитал защо седят на това място, а те му разказали какво се било случило, от начало до край. Не бил той още седнал — и ето ти трети шейх, който водел шарено муле. Поздравил ги той, пък те и на него разказали какво било станало.

Изведнъж се вдигнал облак прах, извила се вихрушка и ето ти го онзи джин с оголен меч в ръката, очите му искри мятат. Той сграбчил търговеца и викнал:

— Ще те убия, както ти уби сина ми и покруси душата ми!

Заридал търговецът, заплакал. Запригласяли и тримата шейхове с плач, вопли и ридания. Изправил се първият шейх, стопанинът на газелата, целунал ръката на ифрита и рекъл:

— О, джин, ти, царска корона на джиновете! Ако ти разкажа какво ми се случи с тази газела, и ако ти решиш, че разказът ми е удивителен — ще ми дариш ли една трета от кръвта на този търговец?

— Да! — отговорил джинът. — Ако отсъдя, че разказът ти е удивителен — ще ти даря една трета от кръвта му!

И първият шейх заразказвал: