Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Амджад и Асаад

Аллах го дарил и от двете му съпруги с две мъжки рожби. По-големият — от царица Будур — се наричал Амджад, а по-малкият — от царица Хаят ан-Нуфус — се зовял Асаад. Отгледали ги, дали им образование и съвършено възпитание. Изучили те Корана, изкуството да се управлява и ездата. Станали на по седемнайсет години и все не се разделяли, заедно ядели и пиели, заедно сядали, ставали, не можели един без друг. Но така поискала съдбата и нещата се стекли тъй неизбежно, че царица Будур се влюбила в Асаад, сина на Хаят ан-Нуфус, а Хаят ан-Нуфус се влюбила в Амджад, сина на царица Будур. А и двете били съпруги на Камр аз-Заман! Всяка от тях започнала да ухажва сина на другата, целувала го и го прегръщала. И всяка си мислела, че другата проявява майчина обич и нежност. Страст разпалила женските сърца, чезнели те по двете момчета. Но тъй и не успели да имат близост. Тогава забравили сън и покой.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че веднъж царят тръгнал на лов и наредил на двамата си синове да го заместят в раздаването на правосъдие, като всеки от тях се редува с другия по един ден, както им бил обичаят.

Първия ден седнал да раздава правосъдие Амджад, синът на царица Будур. През това време царица Хаят ан-Нуфус, майката на Асаад, му изпратила следното писмо: „От любовта ти вехне мойта младост и чезна аз в страдания без радост. Опиша ли ти колко съм опечалена, от страсти как душата е сломена, как се измъчва в плачове, ридания, сърцето как разкъсва се в страдания, как грижите ми не престават, как горести ме сполетяват — в писмото ми те няма да се поберат, броячите не ще ги преброят. Земята, небесата тесни са за мен, надежда само в тебе виждам в този ден. Копнея аз по теб със много мъка и ме притиска тежката разлъка! Ако река да я предам или опиша, ще трябва цялата хартия на земята да изпиша.

Ако трябва да опиша как изгарям аз,

как се поболявам цяла от тревожна страст,

                по света перо и свитък, и нека добавя —

                и мастило, и хартия няма да оставя“.

Хаят ан-Нуфус увила хартията в парче скъпа коприна, напарфюмирано с мускус и амбра. Поставила и няколко от своите къдрици. Загърнала всичко в кърпа и я дала на евнуха, като му наредила да я занесе на цар Амджад.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че евнухът влязъл при цар Амджад, подал му кърпата и поръчението. Амджад я взел, отворил я и съзрял писмото. Прочел го и разбрал, че жената на баща му е изменила на цар Камр аз-Заман в сърцето си. Кипнал от гняв и почнал да хули жените за техните дела. Сетне възкликнал:

— Проклети да са от Аллах тия жени предателки!

После извадил меча си и викнал на евнуха:

— Тежко ти! Твоята страница във Вечната книга на Аллах е черна! Грозно е лицето ти, душата ти е скверна.

Замахнал с меча и отсякъл главата му. Увил писмото в кърпата и го пъхнал в джоба си. Отишъл при майка си, почнал да я ругае и обижда:

— Всички сте една от друга по-отвратителни! Ако не се боях, че ще постъпя непристойно към баща си Камр аз-Заман и към брат си Асаад, щях да й отсека главата както на евнуха й.

До ушите на царица Хаят ан-Нуфус достигнало какво бил сторил Амджад с евнуха й, и тя замислила коварство.

Нощта Амджад прекарал болен от гняв и от лоши мисли. Не му се усладили нито залъкът, нито глътката, нито сънят. На сутринта брат му Асаад седнал на престола на своя баща, за да раздава правосъдие. В това време царица Будур, майката на Амджад, пратила да повикат една лукава старица, пред която разкрила потайните си замисли. После взела лист хартия и му написала писмо, за да изплаче страстната си любов по него: „От изтерзаната от любов и огън страстен до най-добрия на света, най-личен, най-прекрасен. С кръшния си стан се възгордява, близостта на търсещия отклонява. До този, чийто лик сияйна е луна, чието чело ясно блести от светлина. Това е писмото ми до оня, чиято любов стопи снагата ми и разкъса душата ми. Зная, че губя вече всякакво търпение, какво да сторя, аз съм в неведение! Страстта ме хвърля в тревога, да чакам примирено повече не мога. От скръб, безсънни нощи изпадам в изнемога. Изпитвам вече хиляди терзания и нямат чет безкрайните страдания.

Измъчвам се по тебе, Асаад, от силна страст!

Смили се, че изгарям от любовна власт!

        В море прохладно плува, ту огън я гори,

        душата ми — туй чудо, о мили, разбери!

«Каква беда!» — провикнах се далеч от тебе аз,

но воплите не сгряват в съдбовен, тежък час“.

Будур напръскала писмото с мускус, навила го и вързала с панделки в него няколко от къдриците си. Подала писмото на старицата и й наредила да го предаде на цар Асаад и да чака за отговор.

Цар Асаад прочел написаното, разгневил се страшно и проклел неверните жени. После станал и отсякъл главата на старицата. Отишъл при майка си Хаят ан-Нуфус. Заварил я да лежи болна заради онова, дето й се било случило с Амджад. Асаад я наругал и излязъл от покоите й. После отишъл при брат си Амджад и му разказал за случката с неговата майка царица Будур. Казал му как убил старицата, която му донесла писмото, и добавил:

— Кълна се в Аллах, братко! Ако не се срамувах от теб, щях начаса да ида при майка ти и да й отсека главата!

Тогава брат му Амджад му казал:

— Кълна се в Аллах, братко! Вчера, докато седях на царския трон, ми се случи същото, каквото и на тебе днес. Твоята майка ми изпрати писмо с подобно съдържание. Ако не се срамувах от тебе, щях да отида при нея и да постъпя така, както постъпих с евнуха!

Двамата братя си обещали взаимно да пазят всичко в тайна, за да не дочуе баща им, цар Камр аз-Заман, че да убие и двете си жени.

Царят се върнал от лов. Отправил се към своя дворец и заварил двете си жени да се преструват на болни. Нали се били опозорили пред синовете си, бояли се да не платят с живота си.

— Няма ли да ми обясните какво е станало! — попитал царят.

Царица Будур му отвърнала:

— О, царю, твоят син Асаад, синът на Хаят ан-Нуфус, ми пише писма, в които ме изкушава да извърша прелюбодеяние. Ти замина и той се напи и ме нападна с меч. Уплаших се, защото беше убил и моя евнух, и той ме изнасили. Ако не му отмъстиш за моята чест, ще посегна на живота си!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царица Хаят ан-Нуфус разказала на съпруга си същото.

— И на мен ми се случи същото с твоя синковец Амджад! — казала тя.

И двете се разревали пред своя съпруг. Царят хукнал да търси двамата си синове, за да ги убие. Но срещнал тъста си цар Арманус, който като го видял с меч в ръка, го попитал какво се е случило. Царят му разказал и добавил:

— Тръгнал съм да ги убия!

Тогава тъстът му рекъл:

— Сине, май не знаеш поговорката, която гласи: „Не предвидиш ли последствията от нещата, неприятел става ти съдбата“? Те все пак са твои деца и не бива да ги убиваш със собствените си ръце! Първо ще изпиташ страданието на убиеца, а после покаянието от мъката, когато вече ще бъде ненужно да се разкайваш! Изпрати някой друг да ги убие в пустинята!

Камр аз-Заман повикал ковчежника и му казал:

— Иди при синовете ми Амджад и Асаад, вържи ги и ги пъхни в два сандъка! Качи ги на едно муле и го отведи всред пустинята. Там им тегли ножа, а после напълни две гърнета с кръвта им и се върни при мене.

— Думата ти е закон! — отговорил ковчежникът и тръгнал да дири Амджад и Асаад.

Срещнал ги да излизат от двореца. Канели се да вървят при баща си. Ковчежникът ги дръпнал настрана и казал:

— Деца, аз съм само един покорен слуга, а баща ви ми нареди нещо! Ще се подчините ли на неговата воля?

Те се съгласили. Той ги вързал, напъхал ги в два сандъка, качил ги на гърба на едно муле и ги подкарал извън града. Завел ги на едно пусто и диво място, слязъл от коня си и свалил сандъците от гърба на мулето. Извадил от тях Амджад и Асаад. Разридал се от хубостта им и им рекъл:

— Кълна се в Аллаха, господари мои, не искам да ви причиня зло, но баща ви натовари мен да ви отрежа главите!

— Благородни емире, прави каквото е наредил царят! — рекли му те, прегърнали се и се простили.

— Заклевам те в Аллаха, чичо! — казал Асаад. — Не оставяй горестната чаша по моя брат пръв да изпия аз! Убий ме още сега, за да ми бъде леко!

Амджад казал на ковчежника същото.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че двамата братя се прегърнали и си казали един другиму:

— Всичко стана заради козните на двете неверни жени — моята и твоята майка!

— Нека да се прегърнем, та мечът едновременно върху двама ни да се стовари! — казал Амджад.

Те се прегърнали, ковчежникът ги завързал здраво, измъкнал меча си и казал:

— Кълна се в Аллах, господари! Жал ми е да ви погубя! Имате ли нужда, която да задоволя, последно желание, което да изпълня, или писмо, което да предам?

— След като ни убиеш и отидеш при царя — казал Амджад, — когато той те попита: „Каква беше последната им дума?“, ти му кажи: „Твоите двама синове те поздравяват и те уверяват, че си ги убил, без да си се убедил във вината им“.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТИ СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Амджад казал на ковчежника тези няколко стиха:

Царете, живели отдавна,

за нас са поука най-славна.

        Мнозина по пътя си минаха —

        безславни и славни заминаха.

А Асаад сълзи пролял и изпял следните стихове:

Нощите ни и дните ни така са построени,

че от лъжа, измама и хитрост са скроени.

  Пред тях са нищо зъбите, оголени в устата,

  чернило за очите — страхът пред тъмнината.

Един ли от съдба лъжовна напразно прелъстен

оставал е накрай без сили — самичък и смутен?

Асаад свършил песента и прегърнал брат си Амджад. Ковчежникът измъкнал меча си и понечил да ги разсече, но конят му побягнал, сепнат из пустинята. Слугата захвърлил меча и хукнал да го гони.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че ковчежникът хукнал да гони коня си с разтуптяно сърце. Тъкмо да го улови, той влязъл в една гора, в която живеел страшен лъв. Обърнал се ковчежникът и видял, че лъвът се задава зад него.

А жегата почнала да мори Амджад и Асаад.

— Потърпи, братко! — рекъл Асаад. — Скоро Аллах ще ни изпрати облекчение.

Раздвижил се, поотръскал се и въжетата му се развързали. Изправил се и развързал брат си. Грабнал меча на ковчежника и рекъл:

— Няма да мръднем от тук, докато не разберем какво става с ковчежника.

Тръгнали по следата и тя ги отвела в гората. Влезли те в нея и видели, че лъвът бил повалил ковчежника. Амджад се спуснал с меча, ударил лъва и го проснал на земята. Емирът се приповдигнал смаян и удивен и видял, че пред него са Амджад и Асаад. Хвърлил се в краката им и рекъл:

— Кълна се в Аллах, господари мои, не мога да се покажа непризнателен към вас и да ви убия! Проклет да е оня, който ви убие. Приемете душата ми в дар! Ще ви взема дрехите, ще напълня две гърнета кръв от лъва, ще се явя пред царя и ще му кажа: „Убих ги“. А пък вие напуснете страната.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че ковчежникът им взел дрехите и им дал от своите. Напълнил две гърнета с кръвта на лъва, върнал се при царя и целунал земята пред нозете му.

— Свърши ли работа? — запитал царят.

— Да, милостиви господарю — отвърнал му той и му подал дрехите и двете гърнета с кръв.

— Как се държаха синовете ми, преди да умрат, заръчаха ли ти нещо? — запитал царят.

— Посрещнаха смъртта достойно, с пълно съзнание за справедливото наказание! — отговорил ковчежникът. — Казаха ми: „Баща ни не е виновен. Поздрави го от наше име и му предай: и за пролятата ни кръв не той носи вината!“ — и повторил стиховете на Амджад.

Царят оборил загрижено глава и дълго стоял така. Усетил, че в думите на синовете му се крие намек за несправедливо убийство.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА И ШЕЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че докато разглеждал дрехите на Асаад, той намерил в джоба листчето, изписано с почерка на жена му Будур, заедно с къдриците от косите й. Прочел го и разбрал колко несправедливо е постъпил с Асаад. А като се разтършувал из дрехите на Амджад, намерил в джоба му друго листче, с почерка на жена му Хаят ан-Нуфус, и също видял къдрици от косите й. Прочел го и разбрал колко несправедливо е постъпил и с другия си син.

Наредил да съградят две гробници. Върху тях написал имената на двамата си синове. Хвърлил се върху тях, заплакал и занареждал. После се разделил с любимци и другари и се уединил в един дворец. Там оплаквал своите синове далеч от жени, приближени и приятели.

* * *

В това време Амджад и Асаад вървели из пустинята, ядели плодовете на земята и пиели водата на дъждовете. Стигнали до планина от черен гранит. В подножието й пътят се разклонявал в две посоки: едната заобикаляла планината, а другата водела към самия й връх.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Амджад и Асаад поели по пътя, който я пресичал през средата, вървели по него цял ден, та чак до мръкнало. Асаад се уморил и казал на брат си:

— Не мога да вървя по-нататък. Силите ми свършиха!

— Имай още малко смелост, братко! — рекъл Амджад.

Пак поели в нощната тъма. Асаад се изтощил до крайност и се свлякъл на земята. Амджад го качил на гръб и ту вървял, ту спирал. Изкачили се на билото и видели, че там блика извор. До извора растял голям нар, имало и един михраб. Седнали до извора и се напили от водата му, а после хапнали от наровете. Почивали до вечерта, рекли да тръгнат, но Асаад не можел да се движи — краката му били отекли. Затуй останали на това място три дни, после пак тръгнали. Дълго вървели, вървели, додето в далечината се появил някакъв град. Когато доближили, те благодарили на всевишния Аллах и Амджад казал на Асаад:

— Ти постой тук, а пък аз ще ида до града. Ще се поогледам, ще поразпитам, та дано да разбера в кой кът от обширната земя на Аллаха се намираме!

— Кълна се в Аллаха, братко, в града ще отида аз и никой друг! — казал Асаад.

Той слязъл от планината и оставил брат си да го чака. Влязъл в града. Тръгнал из сокаците и срещнал по пътя един старец. Брадата му се спускала чак до пояса, разделена на две. В ръцете си държал тояга. Облечен бил богато и на главата си носел голяма червена чалма. Асаад се удивил на облеклото и осанката му и го поздравил.

— Къде е пътят за пазара, господарю? — запитал го той.

— Ти май не си тъдявашен — захилил се старецът.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Асаад отговорил на стареца:

— Вярно е, не съм тукашен!

Тогава старецът рекъл:

— Ти нашите земи развеселяваш, а родния си край с отсъствието си натъжаваш! Кажи какво те води към пазара?

— Любезни дядо, оставих брат си в планината! — казал Асаад. — Дойдох да купя нещичко за ядене и да му отнеса храна!

— Сине мой, радвай се на своята сполука! — рекъл старецът. — Тъкмо съм вдигнал пир и съм поканил много гости! Ще ти дам каквото си поискаш, и нищичко няма да ти взема в замяна. Слава на Аллах, че срещна първо мен, а не някой друг!

— Добре си го намислил, но побързай, че брат ми ме чака и само в мен му е надеждата! — казал Асаад.

Старецът го хванал за ръката и го повел в просторен дом с голяма гостна. Там седели четирийсет старци в кръг около огън и му се кланяли.

Тръпки побили Асаад — не бил виждал подобно нещо. Старецът се обърнал към тях:

— Старци огнепоклонници, днес е ден благословен! — после извикал: — Хей, Гадбан!

Пред него се явил черен роб с намръщено лице и плосък нос, висок, с ужасен и жесток вид. Старецът му направил знак и той оковал Асаад.

— Свали го в подземието, хвърли го там и кажи на моята робиня да го мъчи ден и нощ! — му наредил старецът.

Робът предал Асаад на робинята. А старците си говорели: „Щом настъпи празникът на огъня, ще го заколим в планината и ще го принесем в жертва на огъня!“ Като ги чула, робинята го набила най-жестоко, кръв рукнала от тялото му и той изпаднал в несвяст. После тя сложила до главата му коричка хляб и гърне солена вода, отишла си и го оставила сам. Асаад се събудил към полунощ.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че щом Асаад видял, че е окован и че тялото му го боли от боя, спомнил си предишното величие и щастие, господство и всевластие. Заплакал, отронил въздишка и произнесъл следните стихове:

Съдбата ни разпръсна, осъди на разлъка,

(сърцето на завистник не ще разкъсва мъка!).

        Презряна твар, да мъчи тя със бича си захвана!

        Сърцето ми изпълнено е с мъст необуздана!

Дано Аллах със брат ми ни събере отново

и порази врага ни с възмездие сурово!

Протегнал ръка и открил до главата си корицата хляб и гърнето солена вода. Похапнал малко, пийнал и водица, но не мигнал до сутринта от бълхи и въшки.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Асаад не спирал да стене, охка и нарежда:

Невольо безсърдечна, все гониш ме, сподиряш

и с близки ту разделяш ме, ту после ме събираш!

  Не е ли вече време над мен да се смилиш,

  в сърцето свое каменно и мен да съжалиш?

На враг сърце зарадва се, щом той видя ме, знам,

от близки тъй далече, по тях копнеещ, сам.

  Врагът ръце потрива пред горестта кипяща

  и пред разлъка с близки пред око сълзящо.

В затвор съм хвърлен — тесен е и нямам вече аз

другар освен оковите — те стискат в този час!

  С копнежа си се боря и с горест — не престана

  да ме сподиря мъката, де седна и де стана!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Амджад останал да чака брат си до обед и щом той не се върнал, сърцето му потрепнало. Слязъл от планината и стигнал до града. Тръгнал по улиците, наближил тържището и попитал хората как се казва градът и какви са тукашните жители. Казали му:

— Това е градът на магусейците! Те обожават едничък огъня и не признават всесилния Аллах!

Купил си нещичко за хапване. Както си вървял, видял, че един шивач мюсюлманин седи в дюкяна си. Седнал и той при него и му разказал патилата си. Тогава шивачът му казал:

— Ако е попаднал в ръцете на някой магусеец, ще ти бъде много трудно да го откриеш. Дано Аллах благоволи да ви събере. Желаеш ли да ми погостуваш, братко?

Амджад прекарал известно време в дома му. Шивачът все го ободрявал, научил го на шивашкия занаят и младежът станал изкусен майстор. Един ден излязъл да се поразходи на морския бряг. Изпрал дрехите си и се преоблякъл. По пътя си срещнал една жена. Била надарена с прелест, кръшен стан и красота. Щом го видяла, тя свалила от лицето си покривалото, намигнала му, хвърлила му горещ поглед. Отвърнал той на знака й и издекламирал следните стихове:

Като рози са бузите, копие остро — над тях!

Ще дръзне ли някой тез рози да къса без страх?

  Ръце не протягай, човече, от бузите се отстрани!

  От поглед едничък са пламвали много войни!

Ликът ти забулен догадки усилва докрай.

Открий си лицето, та хубост навред да сияй!

  Ликът ти е слънце — изгаря очите за миг,

  покрит ли е с облак — за мен става зрим този лик!

Жената въздъхнала дълбоко и отговорила със следните стихове:

Сам тръгна на раздялата по пътя в тоя час,

на среща бързо идвай, така те чакам аз!

  Като на идол грешен ме караш да се моля!

  Плени ме! Изкушаваш душата ми отколе!

В сърцето, нищо странно, гори страст непозната,

за идолопоклонника е огънят отплата.

  Такива като мене продават без пари.

  Ако ще ме купуваш — цена ми намери!

— Ти ли ще дойдеш при мен, или аз да дойда при тебе? — запитал Амджад.

Жената свела глава към земята от стеснение и изрецитирала думите на всемогъщия Аллах: „Мъжете са блюстителите на своите жени поради предимството, което им е дадено над тях“.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Амджад се досетил, че жената иска да тръгне с него. Досрамяло го да я заведе у шивача. Вървели от сокак в сокак, докато тя капнала и попитала:

— Кога най-сетне ще стигнем до къщата ти, господарю?

— Още малко! — отговорил й той.

Стигнал до края на сокака, но разбрал, че е задънен. Видял в дъното голяма врата с две пейки. Ала вратата била затворена. Амджад седнал на едната пейка, а на другата седнала жената.

— Какво чакаш, господарю? — запитала тя.

Амджад оборил глава, после я вдигнал и отвърнал:

— Чакам роба си да ми донесе ключа! Бях му поръчал да ни приготви ядене и пиене!

Минало доста време и тя му рекла:

— Господарю, робът се забави, а ние все така си седим!

И строшила резето на вратата с камък. Тя се отворила.

— Какво те прихваща? — попитал я той.

— Какво толкоз съм направила? — попитала тя на свой ред. — Нали това е твоята къща?

Влязла в къщата, а пък той не знаел къде да се дене от страх да не го видят стопаните. Тогава жената въздъхнала дълбоко и го целунала толкова силно и звучно, сякаш някой трошел орех. После казала:

— Ако имаш среща с друга, аз ще й прислужвам!

Засмял се Амджад, макар че сърцето му било разтревожено. Сетне влязъл в стаята, като пуфтял:

— Проклета целувка! Какво ще правя, ако се върне стопанинът?

Ето че пристигнал и стопанинът. Бил главен управител на царските конюшни. Казвал се Бахадур. Държал този дом за своя душа, почивал си в него и се събирал там, с когото си поиска. Тъкмо тогава бил изпратил да му доведат един негов любовник и се главял да го посрещне. Бил щедър, разточителен, обичал да прави благодеяния и подаръци.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТИ СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Бахадур стигнал пред къщата си, заварил вратата отворена. Влязъл тихомълком и зърнал Амджад и жената. Пред тях бил сложен поднос с плодове и кана с вино. Амджад държал в ръката си чаша, но очите му били вперени във вратата. Щом погледът му срещнал погледа на стопанина, целият пребледнял и се разтреперил. Като го видял уплашен, Бахадур му направил знак да мълчи. Амджад оставил чашата и тръгнал след него. Спуснал се и му целунал ръката. После му разказал цялата си история. Бахадур разбрал, че е царски син, смилил се и го пощадил. Сетне му казал:

— Да те опазя от злините обещавам, но никаква измама не прощавам! Влез си вътре, седни си на мястото и кротувай! Аз се казвам Бахадур и щом вляза, ти почни да ме ругаеш и да ми крещиш: „Защо закъсня чак досега?“ Няма да приемаш никакво оправдание от мен, а ще станеш и здравата ще ме набиеш! Ако се смилиш над мене, животеца ще ти отнема. След туй почни да се веселиш и каквото поискаш от мен, веднага ще го имаш. Прекарай тази нощ, както ти душа иска, а пък утре си върви по пътя!

Амджад му целунал ръка, върнал се при жената и й рекъл:

— Господарко моя, стаята грее от красотата ти. Каква благословена нощ!

— Колко чудно, че чак сега се показваш благоразположен към мен — му казала тя.

— Бях си помислил, че моят роб Бахадур ми е откраднал няколко скъпоценни огърлици! — рекъл Амджад. — Оставих те, защото тази мисъл ми се въртеше в главата. Намерих ги на мястото им. Хич не знам защо се бави още! Щом дойде, ще го натупам!

Жената се успокоила и двамата започнали да се милват, да пият и да се целуват. Привечер при тях влязъл Бахадур, който скръстил ръце зад гърба си и навел глава като човек, който признава вината си. Амджад го погледнал разгневено и го попитал:

— Защо закъсня, презрени робе?

— Господарю, перях си дрехите и не знаех, че си тук! — отговорил мамелюкът. — Нали се бяхме уговорили да се срещнем вечерта, а не през деня!

— Лъжеш, презрени робе! Кълна се в Аллах, ей сега ще те напердаша! — закрещял Амджад.

Той скочил, проснал Бахадур на земята, взел една тояга и почнал да го налага, като гледал да не му причини болка. Но жената рипнала, грабнала тоягата от ръцете му и така взела да го удря, че от очите му потекли сълзи и той почнал да моли за прошка. Амджад дръпнал тоягата от ръцете й, изблъскал я, а пък Бахадур избърсал пода и запалил свещите. При всяко влизане и излизане жената сипела ругатни и клетви срещу него, а Амджад й се карал:

— Остави роба на мира! Той не е свикнал на такива обноски!

Бахадур им прислужвал чак до полунощ. Накрая заспал насред стаята и захъркал. Жената се напила и казала на Амджад:

— Вземи меча и отсечи главата на тоя роб! Ако не го сториш, ще го сторя аз! Взела меча, извадила го от ножницата и се спуснала да убие роба. А Амджад си рекъл: „Този човек ни направи добро, приюти ни и ни нагости. Даже се съгласи да ми послугува. Как така ще се отплатя с убийство? Това никога няма да го бъде!“ И после казал на жената:

— Щом трябва непременно да бъде убит моят мамелюк, аз имам по-голямо право на това!

Издърпал меча от ръцете й, замахнал и отрязал главата й. Бахадур се събудил, отворил очи и видял Амджад да стои до него с окървавен меч в ръка. Сетне видял, че жената е убита. Попитал Амджад какво е станало, а той казал:

— Тя много искаше да те убие и затова я наказах!

Тогава Бахадур станал и целунал Амджад по главата:

— Може би е трябвало да й простиш! Сега не ни остава друго, освен да я изнесем, преди да се е развиделило!

Той стегнал пояса си, вдигнал жената, завил я в наметало, сложил я в един кош и я изнесъл. На Амджад казал:

— Ти си чужденец и никого не познаваш! Затуй стой тука и ме чакай, докато се разсъмне. Щом се върна, ще се опитам да разбера какво е станало с брат ти. Но ако слънцето изгрее и още не съм се върнал, знай, че съм загинал.

Грабнал коша, излязъл от къщата и тръгнал на тържищата. Стигнал до пътя, дето водел към морето, за да хвърли коша там. Като го приближил, извърнал се и що да види: валията и градските пазачи го били обградили от всички страни. Когато го познали, те се учудили и отворили коша. Намерили вътре убитата, хванали го и цяла нощ го държали в окови. На сутринта го отвели пред царя и му разправили всичко. Царят се разгневил и казал на Бахадур:

— Тежко ти! Знаеш само да убиваш хора и да ги хвърляш в морето, за да им вземеш имането. Колко души си убил досега?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Бахадур навел глава пред царя, който му крещял:

— Тежко̀ ти, загдето си убил тази жена!

— Господарю, вярно, аз я убих, но цялата сила и мощ принадлежат на всевишния и велик Аллах! — отвърнал той.

Царят наредил да го обесят. Палачът го отвел на бесилото, а валията заповядал на глашатая да разгласи навред из града новината, та хората да излязат и да видят обесването на Бахадур, управителя на царските конюшни.

* * *

А пък Амджад, щом слънцето изгряло, а Бахадур още не се връщал при него, си казал: „Какво ли е могло да му се случи?“ Ето че глашатаят почнал да вика. Амджад чул какво става, разплакал се и си казал: „Ние принадлежим на Аллах и при него ще се завърнем! Той ще умре заради мен! Но нали аз убих жената? Кълна се в Аллаха, тая няма да я бъде!“

Залостил вратата, тръгнал към средището на града и стигнал при Бахадур. Застанал пред валията и му казал:

— Господарю, не убивай Бахадур, защото е невинен! Кълна се в Аллаха, аз убих жената!

Валията подбрал и него, и Бахадур, завел ги при царя и повторил казаното от Амджад. Тогава царят му казал:

— Кажи ми сега защо я уби, но говори само истината!

Разказал той на царя цялата си история. Царят се смаял на разказа му и рекъл:

— Ти, млади момко, си невинен! Искаш ли да ми станеш везир?

— Думата ти е закон! — отговорил Амджад.

Царят дарил двамата със скъпи одежди, а на Амджад дал хубава къща, слуга и свита, висока плата и му казал да търси брат си Асаад. Амджад поел везирската служба, раздавал справедливост, назначавал и отменял заповеди. Често пращал глашатая да вика по сокаците на града и да търси брат му Асаад, но от него нямало ни вест, ни кост.

А Асаад — магусейците го мъчели нощем и денем, цяла година, докато наближил магусейският празник. Тогава Бахрам магусеецът се стегнал за път.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Бахрам магусеецът си приготвил кораб, за да отпътува. Сложил Асаад в един сандък, заключил го и го пренесъл на кораба. Пътували дни и нощи. На всеки два дена Бахрам изваждал пленника от сандъка и му давал да хапне и пийне. Наближили Огнената планина. Тогава задухал силен вятър, морето се развълнувало, а корабът се отклонил от пътя си. Поели друга посока и стигнали до друг град, в който управлявала царица на име Марджана. Капитанът рекъл на Бахрам:

— Господарю, ние се отклонихме от пътя. Когато царицата изпрати хора да разберат кои сме, какво да отговоря?

— Нали при мен е оня мюсюлманин? — рекъл Бахрам. — Ще го преоблечем като роб и ще го изведем с нас, та царицата, щом го види, да помисли, че е роб. Аз ще й кажа: „Аз съм търговец, продавам и купувам роби. Продадох всичките, но ми остана само един!“

Стигнали до града, спуснали платната и хвърлили котва. Царица Марджана долетяла с цялото си войнство, повикала капитана и го попитала:

— Какво возиш на кораба си и кои са пътниците ти?

— Преславна царице, пътувам с един търгаш на роби!

Слязъл Бахрам. Асаад вървял подире му, преоблечен като роб.

— Кой си ти? — попитала царицата.

— Аз съм търговец на роби! — отговорил Бахрам.

Царицата погледнала Асаад и сърцето й се свило от жал.

— Знаеш ли да пишеш? — попитала тя момъка.

— Да, знам! — отговорил той.

Тя му подала мастилница, перо и хартия и рекла:

— Напиши ми нещо да го видя с очите си!

Асаад й написал следните стихове:

Какво да стори робът? Такава е съдбата,

че все е против него! Така стоят нещата!

                Тя в бездната го хвърли вързан, после рече:

                „Пази се от водата, че мокра е, човече!“

Царицата прочела написаното и казала на Бахрам:

— Продай ми този роб!

— Не мога да ти го продам, господарке! — отвърнал той. — Продадох всичките си роби и друг не ми остана!

— Аз роба ти ще взема! — рекла му Марджана. — А пък ти или ми го продай, или ми го дай даром!

Дръпнала Асаад, отвела го в крепостта и написала писмо на Бахрам: „Ако още тази нощ не вдигнеш котва и не напуснеш страната ми, ще ти отнема цялото имане, а кораба ти ще направя на трески!“ Бахрам се уплашил и зачакал нощта, за да отплава.

— Пригответе се за път и напълнете меховете с вода, че призори потегляме! — казал той на моряците.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царица Марджана завела Асаад в крепостта, отворила прозорците, които гледали към морето, и заръчала на робините да им поднесат храна. После наредила да донесат вино, пила заедно с Асаад. Аллах посял в сърцето й семената на любовта. Почнала да го пои с вино, докато главата му се замаяла. Той излязъл и докато се лутал, минал през някаква отворена врата. Озовал се в голяма овощна градина с различни плодове и цветя. Отишъл до фонтана насред овощната градина, излегнал се по гръб и заспал.

* * *

А Бахрам се провикнал към моряците:

— Вдигайте платната, че потегляме!

— Почакай само да напълним меховете с вода! — отговорили те.

Моряците слезли с меховете от кораба и тръгнали да търсят вода. Изпречили им се стените около овощната градина. Изкатерили ги и се спуснали в нея. Видели, че някакви следи водят към фонтана. Заварили там Асаад и го познали. Напълнили меховете и го понесли на ръце. Прескочили стената и го отнесли при Бахрам магусееца, като му казали:

— Радвай се! Ние намерихме и ти доведохме пленника, който царица Марджана ти отне насила!

Щом Бахрам видял Асаад, заликувало сърцето му и той въздъхнал облекчено. Възнаградил моряците и им заповядал да потеглят. Вдигнали те платната и се отправили към Огнената планина.

* * *

Царица Марджана почакала Асаад известно време, но той не се върнал. Тръгнала тогава да го дири, но не го намерила. Излязла, видяла, че градината е отворена, и разбрала, че Асаад е влизал там. Зърнала сандала му близо до фонтана. Взела да го дири из цялата овощна градина, но не го намерила. Попитала къде е корабът. Казали й:

— Току-що отплава, царице!

Тя разбрала, че Асаад е отвлечен. Страшно се разгневила. Заповядала да приготвят като за война десет големи кораба и се качила на един от тях заедно с цялото си войнство, препасала оръжие. Вдигнали платната, а царицата казала на капитаните:

— Ако настигнете кораба на магусееца, ще ви възнаградя, но не го ли догоните, до един ще ви избия.

Потеглили на път. На четвъртия ден съзрели кораба на Бахрам и го обкръжили. Бахрам бил извел на палубата Асаад и го изтезавал. Асаад призовавал за помощ и защита, но получавал само жестоки удари. Магусеецът видял, че корабът му е обкръжен.

— Тежко ти, Асаад! Ти си виновен за всичко! — възкликнал той.

Заповядал на моряците да го хвърлят в морето. Те го понесли за ръцете и краката и го хвърлили. Той запляскал с ръце и крака, докато Аллах не облекчил участта му и не му донесъл избавление. Вълните го ударили и го отнесли далеч от кораба на магусееца. Стигнал той до брега, излязъл на сушата и не вярвал, че се е спасил. Свалил дрехите си, след това ги изцедил и ги оставил да съхнат. Останал гол и захванал да плаче след толкова беди и патила. Не знаел нито що да прави, нито накъде да се отправи. С треви и диви плодове се хранел, пиел водица от реките, денем и нощем все вървял и накрая съзрял някакъв град. Забързал натам. Когато стигнал до него, догонил го мракът…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че градските порти били вече залостени. Туй бил същият град, където Асаад бил пленен, а брат му Амджад станал везир на царя. Асаад тръгнал към гробищата, видял една гробница с отворена врата, влязъл в нея и заспал, като се завил с наметалото си.

А царица Марджана настигнала с корабите си Бахрам магусееца, но той успял да я победи с коварство и отплавал към своя град. Щом стигнал до гробищата, които били край морето, той слязъл от кораба си и по волята на съдбата тръгнал между гробовете. Видял, че вратата на гробницата, където се намирал Асаад, зеела. Учудил се: „Я да надзърна какво има вътре“. А там спял Асаад. Познал го и го повел към дома си. В къщата му имало подземие, пригодено за изтезания на мюсюлмани. Бахрам имал дъщеря, която се казвала Бустан. Той оковал краката на Асаад с тежки вериги и го пуснал в подземието, като наредил на щерка си да го изтезава и дене, и ноще. След като му нанесъл първия побой, заключил подземието и предал ключовете на дъщеря си.

Бустан влязла в подземието да го бие, но видяла, че там седи миловиден момък с извити вежди и черни очи. Любовта поразила сърцето й и тя го запитала:

— Как се казваш?

— Казвам се Асаад.

— Желая ти щастие и честити дни! На твоите мъчения настъпва краят! Добре зная, че си невинен!

И докато бъбрела, свалила веригите му. После го заразпитвала за мюсюлманската вяра, а той й казал, че това е истинната и права вяра, че пророкът Мохамед е правил много чудеса — блестящи творения и безброй знамения. Тя запомнила всичко. Благочестието обладало сърцето й, а пък Аллах го пропил с любов към Асаад. Тя станала мюсюлманка, почнала да го храни и да му носи вода, докато позакрепнал.

Веднъж тя стояла до вратата, когато чула глашатая да вика:

— Който е приютил един хубав момък и съобщи, ще получи най-богато възнаграждение от нашия везир. Но който го укрие, ще бъде обесен на вратата на собствената му къща, имотът му ще се разпилее, кръвта му ще се пролее.

Асаад бил вече разказал на Бустан, дъщерята на Бахрам, за своите патила. Тя разбрала, че тъкмо Асаад търсят. Влязла при него и му предала какво била чула. Той я помолил да го пусне, тя му отворила и той излязъл на свобода. Упътил се към дома на везира, а щом го видял, възкликнал:

— Кълна се в Аллаха, та този везир е моят брат!

И Амджад го познал, прегърнали се двамата. После Амджад завел Асаад при султана да му съобщи, че най-сетне е открил брат си. Султанът наредил да бъде разграбен домът на Бахрам.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че везирът изпратил хора в къщата на Бахрам и те я разграбили. Завели дъщеря му при везира. Асаад разказал на брат си за всичките си мъчения и за милосърдието на Бустан, дъщерята на Бахрам. А пък Амджад разказал на Асаад всичките си патила с жената, как отървал бесилото и станал везир. Султанът наредил да доведат магусееца и заповядал да му отсекат главата.

— Велики царю, нима си решил да ме убиеш? — попитал Бахрам.

— Да — отговорил царят.

Бахрам рекъл:

— Почакай мъничко, царю честити! — примолил се магусеецът. Навел глава, след туй я вдигнал и приел исляма от султана. Всички се зарадвали, че е прегърнал правата вяра, Амджад и Асаад му разказали какво са преживели, а той им рекъл: — Господари, гответе се за път, тръгвам с вас. Съдбата ви е да се съберете, както са се събрали Нуам и Ниама.

— А кои са Нуам и Ниама и как са се събрали? — запитали те.

И Бахрам заразказвал: