Хиляда и една нощ (153)

Приказка за неволницата и млякото

В дома на един търговец дошъл гост. Изпратил търговецът неволницата си на пазара да купи кисело мляко в гърне. Взела тя гърнето с млякото и тръгнала обратно. Както си вървяла, прелетял над нея орел, който стискал в ноктите си змия. Една капка от отровата на змията капнала в гърнето, без неволницата да забележи. Когато се върнала у дома си, господарят й взел млякото и започнал да го пие заедно с госта си. Не успяло млякото да стигне до стомасите им, когато и двамата умрели.

* * *

— Ето, царю, кажи кой носи греха за смъртта им? — завършил разказа си с този въпрос царският син.

— Вината е у онези, които са пили млякото! — рекъл един.

— Вината е у неволницата, защото е оставила гърнето отворено без капак! — казал друг.

— А ти какво ще кажеш за това, чедо! — запитал учителят Синдбад момчето.

— Аз казвам, че всички тук бъркат! — отговорило момчето. — Не е вината нито у неволницата, нито у онези, които са пили млякото! Просто времето, предопределено за живота на тези хора, било свършило и на тях им е било писано да умрат!

Много се зачудили всички при този умен отговор.

— Господарю, ти даде отговор, който никъде не може да се чуе! Ти си най-умният човек на нашето време!

— Не съм толкова умен! — отговорило момчето. — И слепият шейх, и тригодишното момче, и петгодишното момче са по-умни от мене!

— Разкажи ни, господарю, за тези тримата, които са по-умни и от тебе! — замолили го събралите се.

И царският син заразказвал: