Хиляда и една нощ (48)

Приказка за гарвана и лисицата

Разправят, че лисица си направила леговище в планината. Но толкова гладувала, че щом лисичето й поотрасвало, го изяждала. Тъкмо решавала да не прави това и гладът пак я притискал.

На върха на планината живеел гарван. Веднъж лисицата си помислила: „Ще ми се да станем приятели с гарвана! Утеха да ми бъде в самотата, помощник в търсенето на храната“. Отишла тя при него и подхванала:

— Съседе, както знаеш, мюсюлмани се радват на две права: едното е взаимно да се защитават, а другото — свободно вярата си да изповядват! Искам да се побратимиш с мен!

— Най-добрата дума е искрената! — рекъл гарванът. — Подозирам, че туй, дето ти е на устата, не ти е на душата, твойта любезност е голо лукавство, съзирам враждебност, не братство! Ловецът днес си ти, а жертвата съм аз! Та ти си див звяр, а птица съм аз!

— За приятел те избрах, утеха да ми бъдеш пожелах! — рекла лисицата. — Нека един другиму да си помагаме, на дружбата си да се наслаждаваме. Колко приказки зная за приятелството. Ще ти разказа приказката за бълхата и мишката, за да разбереш поуката, която ти обещах!

И лисицата заразказвала: