Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка на първия шейх за газелата
— О, ифрит, тази газела е моя братовчедка, чичова ми дъщеря[1]! Оженихме се, когато беше още малка, живяхме заедно трийсетина години, но не добих чедо от нея. Тогава си взех наложница и добих от нея мъжко чедо с лице като пълен месец, с прекрасни очи, извити вежди и стройна снага. Расна то, порасна полека-лека, а когато стана петнайсетгодишно, отвори ми се път да тръгна по търговия към някакъв град.
А моята братовчедка, тази газела, от малка се била научила как се правят магии. Омагьосала детето и го превърнала в теле, а майка му, наложницата — в крава и ги пратила при говедаря. След време аз се върнах и запитах за детето и майка му.
— Наложницата ти умря, пък синът ти избяга — не знам къде отиде! — отговори жена ми.
Страдах цяла година. Ето че дойде Курбан Байрамът. Изпратих аз говедаря да ми докара угоена крава — пък то да било наложницата ми, омагьосана от тази газела! Засуках ръкави, взех ножа и току да я заколя — тя замуча силно, заплака. Оставих я и заповядах на говедаря да свърши тази работа вместо мен. Закла я той, а по нея — само кожа и кости! Съжалих, че съм я заклал. Дадох му каквото бе останало от нея, и му рекох:
— Я ми докарай едно угоено теле!
А той да доведе омагьосаното теле! Че като ме видя онова ми ти теле — скъса връвта си, отърка се о мен, замуча, заплака. Жално ми стана за него и казах:
— Я докарай някоя друга крава, пък го пусни!…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
— Какъв хубав, звучен, приятен и сладък разказ! — казала сестра й.
— О, той не може да се сравни с онова, което ще разкажа утре, ако има живот и царят ми позволи! — отговорила тя.
А царят си рекъл: „За бога, няма да я убия — нека изслушам разказа докрая!“
Така прекарали нощта прегърнати до сутринта, когато царят отишъл в тронната зала. Там се появил и везирът със саван под мишница. Цял ден царят съдил, повелявал, запирал, забранявал, награждавал, но на везира не казал нищо за станалото, а щом разпуснал своя диван, се върнал в двореца си.
* * *
И ПРЕЗ ВТОРАТА НОЩ…
Дунязад заговорила на Шахразад:
— Сестро, хайде довърши разказа за търговеца и за джина!
И Шахразад продължила разказа на стопанина на газелата:
* * *
Докато ставаше всичко това, братовчедка ми, тази газела ме гледаше и ми нареждаше:
— Заколи това теле, виж колко е угоено!
— Виж какво стана с кравата! — възразих аз. — Заклах я, а останахме без нищо! Не искам да чуя да се коли това теле!
— В такъв благодатен ден трябва да заколиш именно него! — възкликна тя. — Не го ли заколиш, значи не си ми мъж!
Тежки думи изрече, не знаех какво се крие зад тях. Взех ножа в ръка, но пак сърце ми не даде да го заколя. Наредих на говедаря да го отведе.
На другия ден той дойде при мен и заговори:
— Господарю, ще ти кажа нещо радостно! Имам добра вест!
— Кажи! — рекох аз.
— Търговецо! Имам дъщеря. Като малка изучи от една стара жена изкуството на магията. Вчера заведох телето у дома. Погледна го дъщеря ми, покри лицето[2] си и заплака. После се засмя и рече: „Татко, май ми носиш късмет, щом вкарваш при мен чужди мъже!“ „Че къде са чуждите мъже!“, запитах аз. „Телето, което си довел, е синът на нашия господар, търговеца!“, отговори тя. „Бащината му съпруга е омагьосала и него, и майка му!“ Не дочаках дори да се съмне и дойдох при теб да ти разкажа.
Отидох с него в къщата му, замаян безкрайно от огромната радост и щастие, които ме бяха обзели. Дъщеря му ме поздрави и ми целуна ръка. После и телето се отърка о мен.
— Истина ли е, което си казала за това теле? — я запитах.
— Да, господарю! Това е твоят син, твоята покрусена душа!
— Слушай, моме! — рекох. — Спасиш ли го, дар да ти са от мен всички стада, които баща ти пасе, пък и имане отгоре!
— Господарю, ще приема дара ти, но при две условия: първо — да ме омъжиш за сина си! И, второ — да ми позволиш аз да омагьосам онази, която го е омагьосала, за да съм сигурна, че това не ще се повтори!
— Прави каквото щеш!
Тя взе паница, напълни я с вода, произнесе над нея някакви заклинания, напръска телето и каза:
— Ако Аллах те е създал теле — остани си такова, но ако си омагьосано — върни се в първия си образ, ако позволи всевишният Аллах!
Ето че то потръпна и стана човек.
Тогава аз, о, джин, го ожених за говедарската щерка. Тя пък омагьоса братовчедка ми, тази газела. Дойдох тук с нея, видях тези хора, те ми разказаха какво се е случило на този търговец. И аз седнах, за да видя какво ще стане. Това е разказът ми!
* * *
— Това наистина е удивителен разказ! — казал джинът. — Дарявам ти една трета от кръвта му!
Тогава се изправил шейхът с двете хрътки и заговорил: