Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на първия шейх за газелата

— О, ифрит, тази газела е моя братовчедка, чичова ми дъщеря[1]! Оженихме се, когато беше още малка, живяхме заедно трийсетина години, но не добих чедо от нея. Тогава си взех наложница и добих от нея мъжко чедо с лице като пълен месец, с прекрасни очи, извити вежди и стройна снага. Расна то, порасна полека-лека, а когато стана петнайсетгодишно, отвори ми се път да тръгна по търговия към някакъв град.

А моята братовчедка, тази газела, от малка се била научила как се правят магии. Омагьосала детето и го превърнала в теле, а майка му, наложницата — в крава и ги пратила при говедаря. След време аз се върнах и запитах за детето и майка му.

— Наложницата ти умря, пък синът ти избяга — не знам къде отиде! — отговори жена ми.

Страдах цяла година. Ето че дойде Курбан Байрамът. Изпратих аз говедаря да ми докара угоена крава — пък то да било наложницата ми, омагьосана от тази газела! Засуках ръкави, взех ножа и току да я заколя — тя замуча силно, заплака. Оставих я и заповядах на говедаря да свърши тази работа вместо мен. Закла я той, а по нея — само кожа и кости! Съжалих, че съм я заклал. Дадох му каквото бе останало от нея, и му рекох:

— Я ми докарай едно угоено теле!

А той да доведе омагьосаното теле! Че като ме видя онова ми ти теле — скъса връвта си, отърка се о мен, замуча, заплака. Жално ми стана за него и казах:

— Я докарай някоя друга крава, пък го пусни!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

— Какъв хубав, звучен, приятен и сладък разказ! — казала сестра й.

— О, той не може да се сравни с онова, което ще разкажа утре, ако има живот и царят ми позволи! — отговорила тя.

А царят си рекъл: „За бога, няма да я убия — нека изслушам разказа докрая!“

Така прекарали нощта прегърнати до сутринта, когато царят отишъл в тронната зала. Там се появил и везирът със саван под мишница. Цял ден царят съдил, повелявал, запирал, забранявал, награждавал, но на везира не казал нищо за станалото, а щом разпуснал своя диван, се върнал в двореца си.

* * *

И ПРЕЗ ВТОРАТА НОЩ…

Дунязад заговорила на Шахразад:

— Сестро, хайде довърши разказа за търговеца и за джина!

И Шахразад продължила разказа на стопанина на газелата:

* * *

Докато ставаше всичко това, братовчедка ми, тази газела ме гледаше и ми нареждаше:

— Заколи това теле, виж колко е угоено!

— Виж какво стана с кравата! — възразих аз. — Заклах я, а останахме без нищо! Не искам да чуя да се коли това теле!

— В такъв благодатен ден трябва да заколиш именно него! — възкликна тя. — Не го ли заколиш, значи не си ми мъж!

Тежки думи изрече, не знаех какво се крие зад тях. Взех ножа в ръка, но пак сърце ми не даде да го заколя. Наредих на говедаря да го отведе.

На другия ден той дойде при мен и заговори:

— Господарю, ще ти кажа нещо радостно! Имам добра вест!

— Кажи! — рекох аз.

— Търговецо! Имам дъщеря. Като малка изучи от една стара жена изкуството на магията. Вчера заведох телето у дома. Погледна го дъщеря ми, покри лицето[2] си и заплака. После се засмя и рече: „Татко, май ми носиш късмет, щом вкарваш при мен чужди мъже!“ „Че къде са чуждите мъже!“, запитах аз. „Телето, което си довел, е синът на нашия господар, търговеца!“, отговори тя. „Бащината му съпруга е омагьосала и него, и майка му!“ Не дочаках дори да се съмне и дойдох при теб да ти разкажа.

Отидох с него в къщата му, замаян безкрайно от огромната радост и щастие, които ме бяха обзели. Дъщеря му ме поздрави и ми целуна ръка. После и телето се отърка о мен.

— Истина ли е, което си казала за това теле? — я запитах.

— Да, господарю! Това е твоят син, твоята покрусена душа!

— Слушай, моме! — рекох. — Спасиш ли го, дар да ти са от мен всички стада, които баща ти пасе, пък и имане отгоре!

— Господарю, ще приема дара ти, но при две условия: първо — да ме омъжиш за сина си! И, второ — да ми позволиш аз да омагьосам онази, която го е омагьосала, за да съм сигурна, че това не ще се повтори!

— Прави каквото щеш!

Тя взе паница, напълни я с вода, произнесе над нея някакви заклинания, напръска телето и каза:

— Ако Аллах те е създал теле — остани си такова, но ако си омагьосано — върни се в първия си образ, ако позволи всевишният Аллах!

Ето че то потръпна и стана човек.

Тогава аз, о, джин, го ожених за говедарската щерка. Тя пък омагьоса братовчедка ми, тази газела. Дойдох тук с нея, видях тези хора, те ми разказаха какво се е случило на този търговец. И аз седнах, за да видя какво ще стане. Това е разказът ми!

* * *

— Това наистина е удивителен разказ! — казал джинът. — Дарявам ти една трета от кръвта му!

Тогава се изправил шейхът с двете хрътки и заговорил:

Бележки

[1] В ислямския свят женитбата между братовчеди, включително първи, се поощрява — бел.прев.

[2] Според ислямския обичай жената може да бъде с открито лице само пред баща, съпруг, синове и братя. Пред всички останали мъже е длъжна да покрива лицето си — бел.прев.