Хиляда и една нощ (87)

Приказка за влюбения учител

Говори се също така, че един праведен мюсюлманин разказвал следното:

* * *

Минах покрай един богослов, който обучаваше децата на четмо и писмо. Той имаше приветлива външност и бе облечен в дреха от хубав плат. Той ме покани да седна. Реших да го изпитам по четене на Корана, граматика, поезия и арабски език. Видях, че изпълнява до съвършенство всичко, което поисках, и му казах:

— Дано Аллах укрепи твоята решимост, защото ти знаеш отлично всичко, което се иска от тебе!

Започнах да го посещавам всеки ден.

Един ден отидох при него, както ми беше обичаят. Видях, че книгата, по която обучаваше децата, беше затворена. Попитах съседите къде е отишъл. Те казаха, че в къщата му има мъртвец. Похлопах на портата му. Отвори ми една робиня, която попитах:

— Искам да видя твоя господар! — казах.

— Моят господар седи самотен и е потънал в скръб!

— Предай му, че негов приятел иска да го утеши.

Тя му съобщи и той ме покани да вляза. Беше сам, навел унило глава.

— Зло да те забрави, учителю! — казах. — Всички сме гости на тая земя. Кой от близките ти е починал?

— Отиде си най-скъпият ми! — каза той. — Моята любима…

Тогава си казах: „Това е първото доказателство за неговото скудоумие!“ Сетне му рекох:

— Може би ще намериш и по-добра от нея!

— Аз дори не съм я виждал, за да зная дали има на света по-добра и по-хубава от нея! — отвърна той.

Тогава си рекох: „Това е второто доказателство за неговото скудоумие!“.

— Как си се влюбил тогава в жена, която не си виждал? — попитах.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ПЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на праведния мюсюлманин:

* * *

— Бях застанал на прозореца на своя дом — отговори учителят, — когато по улицата се зададе странник, който изпя следните стихове:

Пред бога аз, Ум Амр, заклевам те смирено:

на място ти върни сърцето ми ранено!

Тогава си помислих: „Ясно е, че Ум Амр няма равна по красота! Инак поетите не биха се надпреварвали да пишат любовни стихове за нея“. Веднага се влюбих. След два дни по пътя мина същият стихоплетец, който изпя следните стихове:

Ако Ум Амр по пътя отнесе магаре,

то няма да я върне по следите стари.

От тези стихове си извадих заключението, че Ум Амр е умряла, и взех да я оплаквам.

Разделих се с учителя, убеден в празноглавието му…