Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказки кратки за мъже славни и жени сладки

Приказка на Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси за Утба бен Хабаб

Разправят, царю честити, че веднъж Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси разказал следната история:

Една година отидох на хаджилък. После отидох при гроба на пророка. Вечерта, като седях между гроба и минбара на джамията, чух как нежен глас произнася тихо стенание:

Нима плачът на гълъбите толкоз натъжи те?

Нима и славеите с мъка изпълниха гърдите?

        Лице прекрасно те обърка, изпълни те с омая —

        за своята жестокост дива не се ли ти разкая?

Гласът прекъсна. Не разбрах откъде дойде. Седях си объркан, но ето че той произнесе:

Зовях в нощта, проклинах тъмнината,

тя блъсна ме като море вълната.

                „О, нощ, иди си! Мъката горчива

                във утрото утеха си намира!“

Чух глас: „Не гледай — дълги са нощите,

а надзърни на любовта си в дълбините!“

Още когато започнаха стиховете, тръгнах към гласа и видях изключително хубав момък. Брадата му още не бе покарала, а от очите му се стичаха две сълзи…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси:

* * *

— Бъди благословен, момко! — поздравих аз момъка.

— Какво искаш от мене? — запита той.

— Бях седнал в градинката, но гласът ти ме доведе през нощта при тебе — нека с душата си откупя това, което ти тежи!

— Седни! — каза той и когато седнах, продължи: — Аз съм Утба бен Хабаб ал-Ансари! Сутринта отидох към джамията. Бях се уединил да се помоля, когато се появиха няколко моми, а сред тях — неволница с невиждана красота. Тя спря до мене и произнесе: „Абе, Утба, какво се жалиш, коя мома няма да се омъжи за тебе?“ Остави ме и си отиде. Нищо не знам за нея, никаква следа не съм открил! Ето ме сега, не мога място да си намеря!

Изохка, а лицето му сякаш бе боядисано с жълт шафран. Той произнесе следните стихове:

Където и да си ти, сърцето ми те вижда!

Дали във твоя взор и аз ти се привиждам?

                Душата и сърцето за тебе все тъгуват,

                че споменът е с тебе, че споменът ликува

у мен… Живот аз нямам за миг, ако не видя

лицето ти прекрасно на ангел чуден, свиден…

Останах с него до зори и накрая му рекох:

— Хайде да отидем до джамията!

Седнахме в джамията. Около обедната молитва дойдоха тълпа жени, но онази неволница не бе между тях.

— Утба — заговори една от тях, — какво ще кажеш за онази неволница, която те заговори завчера.

— А къде е тя? — запита той.

— Взе я баща й и отпътуваха за Самауа!

Запитах как се казва въпросната неволница, а те ми отговориха:

— Рая, тя е дъщеря на благородния Сулейман!

Момъкът надигна глава и произнесе следните стихове:

Възлюблен аромат… Отлитна младостта

и тръгна към земята на Самауа хубостта!

        Възлюблена, от плач аз свърших си сълзите!

        И от кого да взема назаем, ми кажи ти!

— Утба! — казах му. — Аз наследих много пари и искам с тях да помагам на честните хора! Ето, слагам ги в ръцете ти, за да постигнеш чрез тях щастието си! Да отидем при бени ансар[1]!

Отидохме в съвета на бени ансар. Поздравих събралите се, те любезно ми отговориха.

— Уважаем съвет! — заговорих аз. — Какво ще кажете за Утба и неговия род?

— Те са сред най-достойните и почитани бедуини! — отговориха ми.

Аз им разказах какво става в душата на Утба, те ми дадоха подкрепата си от тяхно име да поискам Рая от баща й за жена на момъка.

Тръгнахме заедно с воини от бени ансар и стигнахме до стана на бени салим близо до Самауа. Бащата на момичето бе чул за пристигането ни и дойде да ни посрещне.

— Привет, благородни синове! — поздрави ни той.

— Привет и на теб! — отговорихме. — Идваме ти на гости!

— За мен това ще бъде най-щедрият и най-приятен ден! — отговори той и когато насядахме в стана му, викна: — Слуги, елате тук!

— Няма да хапнем ни хапка, преди да си свършим работата! — казахме ние.

— И каква е тя? — запита той.

— Дошли сме да поискаме благородната ти дъщеря Рая за съпруга на Утба бен Хабаб ал-Ансари, високопоставен младеж с блага душа!

— Абе, хора, вие я искате, но това си е нейна работа! — възкликна той. — Ей сега ще отида при нея и ще я питам!

Надигна се разгневен и влезе при Рая в шатрата.

— Татко! — рекла му тя. — По лицето ти виждам, че си ядосан!

— Дойдоха тук хора от бени ансар да те искат от мене!

— Те са хора благородни, пророкът е молил специална прошка за тях от Аллах! Но за кого ме искат?

— За някакъв момък на име Утба бен Хабаб!

— Чувала съм за този Утба! — рекла тя. — Бил верен на дадената дума и винаги много честен!

— Пък аз се кълна, че никога няма да те омъжа за него! — възразил той. — Тук-там се е поразчуло, че си разговаряла с него!

— Такова нещо не е имало! — рекла тя. — Но, татко, заклевам те: хората от бени ансар с лош отговор не бива да се връщат! По-добре ще е да им дадеш добър отговор! Раздуй откупа за мене и те ще си отидат!

— Май това ще е най-добрият отговор! — казал бащата, после излезе при нас и рече: — Момичето е съгласно, но иска откуп, който да й подхожда! Аз искам за нея хиляда гривни от червено злато, пет хиляди дирхама ковано сребро, сто везани дрехи и пет толума с амбра!

— Ще имаш всичко! Съгласен ли си?

— Ами щом го дадеш, съгласен съм!

Изпратих дружина от бени ансар в Пресветлата Медина и те донесоха всичко, което бях обещал. Събраха се хората на пир, който продължи четирийсет дни. Накрая бащата каза:

— Вземете си момата!

Натоварихме момичето в паланкин върху камила и четирийсет камили с дарове, сбогувахме се и тръгнахме. Но ето че скоро срещу нас се втурнаха воини конници, мисля, че бяха също от бени салим. Застана срещу тях Утба бен Хабаб, уби няколко, но го прободоха и той падна на земята. Надойдоха ни на помощ хора от онази земя, изгониха нападателите, но Утба изпусна последната си въздишка.

— Ех, Утба! — викнахме ние.

Неволницата чу нашия вик, втурна се по склона, отпусна се върху него, завика горещо и произнесе следните стихове:

Смирих се не защото съм смирена,

но че душата ми отива си смутена!

                Че ние сме в една душа неразделима,

                без теб за мен живот не ще да има!

След теб — и аз! Пак ще си бъдем двама!

Сама без теб живот за мене няма!

Въздъхна дълбоко и душата й отлетя. Изкопахме им общ гроб и ги заровихме. Аз се върнах при своето племе и останах там седем години. После посетих пак Пресветлата Медина и минах на връщане край гроба им. Видях, че над него е израснало голямо дърво, чиито листа бяха червени, жълти и зелени.

— Що за дърво е това? — запитах тамошните хора.

— Това е Дървото на младоженците! — отговориха ми те.

Останах до този гроб един ден и една нощ и последното, което направих, преди да си тръгна, бе да отправя молитва към Аллах да ги прости…

Бележки

[1] Името подсказва, че Утба е член на това племе. Ансарите са между първите племена, приели ислямската религия пряко от Мохамед и сред първите воини на пророка, поради което впоследствие се ползват от някои привилегии — бел.прев.