Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказки кратки за мъже славни и жени сладки
Приказка на Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси за Утба бен Хабаб
Разправят, царю честити, че веднъж Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси разказал следната история:
Една година отидох на хаджилък. После отидох при гроба на пророка. Вечерта, като седях между гроба и минбара на джамията, чух как нежен глас произнася тихо стенание:
Нима плачът на гълъбите толкоз натъжи те?
Нима и славеите с мъка изпълниха гърдите?
Лице прекрасно те обърка, изпълни те с омая —
за своята жестокост дива не се ли ти разкая?
Гласът прекъсна. Не разбрах откъде дойде. Седях си объркан, но ето че той произнесе:
Зовях в нощта, проклинах тъмнината,
тя блъсна ме като море вълната.
„О, нощ, иди си! Мъката горчива
във утрото утеха си намира!“
Чух глас: „Не гледай — дълги са нощите,
а надзърни на любовта си в дълбините!“
Още когато започнаха стиховете, тръгнах към гласа и видях изключително хубав момък. Брадата му още не бе покарала, а от очите му се стичаха две сълзи…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси:
* * *
— Бъди благословен, момко! — поздравих аз момъка.
— Какво искаш от мене? — запита той.
— Бях седнал в градинката, но гласът ти ме доведе през нощта при тебе — нека с душата си откупя това, което ти тежи!
— Седни! — каза той и когато седнах, продължи: — Аз съм Утба бен Хабаб ал-Ансари! Сутринта отидох към джамията. Бях се уединил да се помоля, когато се появиха няколко моми, а сред тях — неволница с невиждана красота. Тя спря до мене и произнесе: „Абе, Утба, какво се жалиш, коя мома няма да се омъжи за тебе?“ Остави ме и си отиде. Нищо не знам за нея, никаква следа не съм открил! Ето ме сега, не мога място да си намеря!
Изохка, а лицето му сякаш бе боядисано с жълт шафран. Той произнесе следните стихове:
Където и да си ти, сърцето ми те вижда!
Дали във твоя взор и аз ти се привиждам?
Душата и сърцето за тебе все тъгуват,
че споменът е с тебе, че споменът ликува
у мен… Живот аз нямам за миг, ако не видя
лицето ти прекрасно на ангел чуден, свиден…
Останах с него до зори и накрая му рекох:
— Хайде да отидем до джамията!
Седнахме в джамията. Около обедната молитва дойдоха тълпа жени, но онази неволница не бе между тях.
— Утба — заговори една от тях, — какво ще кажеш за онази неволница, която те заговори завчера.
— А къде е тя? — запита той.
— Взе я баща й и отпътуваха за Самауа!
Запитах как се казва въпросната неволница, а те ми отговориха:
— Рая, тя е дъщеря на благородния Сулейман!
Момъкът надигна глава и произнесе следните стихове:
Възлюблен аромат… Отлитна младостта
и тръгна към земята на Самауа хубостта!
Възлюблена, от плач аз свърших си сълзите!
И от кого да взема назаем, ми кажи ти!
— Утба! — казах му. — Аз наследих много пари и искам с тях да помагам на честните хора! Ето, слагам ги в ръцете ти, за да постигнеш чрез тях щастието си! Да отидем при бени ансар[1]!
Отидохме в съвета на бени ансар. Поздравих събралите се, те любезно ми отговориха.
— Уважаем съвет! — заговорих аз. — Какво ще кажете за Утба и неговия род?
— Те са сред най-достойните и почитани бедуини! — отговориха ми.
Аз им разказах какво става в душата на Утба, те ми дадоха подкрепата си от тяхно име да поискам Рая от баща й за жена на момъка.
Тръгнахме заедно с воини от бени ансар и стигнахме до стана на бени салим близо до Самауа. Бащата на момичето бе чул за пристигането ни и дойде да ни посрещне.
— Привет, благородни синове! — поздрави ни той.
— Привет и на теб! — отговорихме. — Идваме ти на гости!
— За мен това ще бъде най-щедрият и най-приятен ден! — отговори той и когато насядахме в стана му, викна: — Слуги, елате тук!
— Няма да хапнем ни хапка, преди да си свършим работата! — казахме ние.
— И каква е тя? — запита той.
— Дошли сме да поискаме благородната ти дъщеря Рая за съпруга на Утба бен Хабаб ал-Ансари, високопоставен младеж с блага душа!
— Абе, хора, вие я искате, но това си е нейна работа! — възкликна той. — Ей сега ще отида при нея и ще я питам!
Надигна се разгневен и влезе при Рая в шатрата.
— Татко! — рекла му тя. — По лицето ти виждам, че си ядосан!
— Дойдоха тук хора от бени ансар да те искат от мене!
— Те са хора благородни, пророкът е молил специална прошка за тях от Аллах! Но за кого ме искат?
— За някакъв момък на име Утба бен Хабаб!
— Чувала съм за този Утба! — рекла тя. — Бил верен на дадената дума и винаги много честен!
— Пък аз се кълна, че никога няма да те омъжа за него! — възразил той. — Тук-там се е поразчуло, че си разговаряла с него!
— Такова нещо не е имало! — рекла тя. — Но, татко, заклевам те: хората от бени ансар с лош отговор не бива да се връщат! По-добре ще е да им дадеш добър отговор! Раздуй откупа за мене и те ще си отидат!
— Май това ще е най-добрият отговор! — казал бащата, после излезе при нас и рече: — Момичето е съгласно, но иска откуп, който да й подхожда! Аз искам за нея хиляда гривни от червено злато, пет хиляди дирхама ковано сребро, сто везани дрехи и пет толума с амбра!
— Ще имаш всичко! Съгласен ли си?
— Ами щом го дадеш, съгласен съм!
Изпратих дружина от бени ансар в Пресветлата Медина и те донесоха всичко, което бях обещал. Събраха се хората на пир, който продължи четирийсет дни. Накрая бащата каза:
— Вземете си момата!
Натоварихме момичето в паланкин върху камила и четирийсет камили с дарове, сбогувахме се и тръгнахме. Но ето че скоро срещу нас се втурнаха воини конници, мисля, че бяха също от бени салим. Застана срещу тях Утба бен Хабаб, уби няколко, но го прободоха и той падна на земята. Надойдоха ни на помощ хора от онази земя, изгониха нападателите, но Утба изпусна последната си въздишка.
— Ех, Утба! — викнахме ние.
Неволницата чу нашия вик, втурна се по склона, отпусна се върху него, завика горещо и произнесе следните стихове:
Смирих се не защото съм смирена,
но че душата ми отива си смутена!
Че ние сме в една душа неразделима,
без теб за мен живот не ще да има!
След теб — и аз! Пак ще си бъдем двама!
Сама без теб живот за мене няма!
Въздъхна дълбоко и душата й отлетя. Изкопахме им общ гроб и ги заровихме. Аз се върнах при своето племе и останах там седем години. После посетих пак Пресветлата Медина и минах на връщане край гроба им. Видях, че над него е израснало голямо дърво, чиито листа бяха червени, жълти и зелени.
— Що за дърво е това? — запитах тамошните хора.
— Това е Дървото на младоженците! — отговориха ми те.
Останах до този гроб един ден и една нощ и последното, което направих, преди да си тръгна, бе да отправя молитва към Аллах да ги прости…