Хиляда и една нощ (167)

Приказка за Яхия, сина на Халид ал-Бармаки, и един бедняк

Разправят също, царю честити, че Яхия, синът на Халид ал-Бармаки, веднъж излязъл от дома на халифа и се запътил към дома си. Видял, че пред портата му стои човек. Той се изправил на крака, поздравил го и рекъл:

— Яхия, имам нужда от онова, което имаш сам!

Яхия наредил да му отделят стая в дома му, да му дават всеки ден по хиляда дирхама и храна като неговата. Така човекът поживял цял месец и събрал трийсет хиляди дирхама. И тъй като му се видели много, той се изплашил да не би Яхия да си ги поиска обратно и скришом се измъкнал от къщата. Когато съобщили за това на Яхия, той възкликнал:

— За бога, цял живот да беше живял при мене, нищо не бих му отнел и никога не бих прекратил своята щедрост!

Въобще, царю честити, достойнствата на Бармакидите са неизброими! Това особено се отнася за Яхия, човек изпълнен с похвални качества, за когото поетът е казал:

Запитах щедростта дали е тя свободна.

„Не, роб на Яхия бен Халид съм!“ — отвърна.

         "А купи ли те той?" „Не! — отговори гордо. —

         Той наследи ме от дедите непокорни!“