Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за валията Хусам ад-Дин

Разказват също, че в крепостта Искандария имало валия на име Хусам ад-Дин. Една вечер при него влязъл един войскар и казал:

— Владетелю! Снощи влязох в този град, спрях в тоя и тоя хан, спах почти до полунощ и когато се събудих, открих, че дисагите ми са отрязани и от тях липсва кесия с хиляда динара…

Валията пратил за стражите, наредил им да доведат всички, които били в хана, и да ги затворят до сутринта…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато се съмнало, валията наредил да донесат всички оръдия за измъчване, извикал задържаните хора и понечил да ги измъчва в присъствието на войскаря с дисагите, когато отпред пристъпил човек, застанал пред двамата и рекъл:

— Пусни тези хор, емире, те са несправедливо обвинени! Аз взех парите, ето кесията, която взех от дисагите! — и измъкнал кесията от ръкава си.

— Хайде, вземи си парите, войнико! Ти повече вземане-даване с тези хора нямаш! — рекъл валията.

И всички започнали да благославят крадеца. А той казал:

— Валия, не е майсторлък да дойда при тебе и да ти върна кесията! Майсторлък е втори път да взема кесията от този войскар!

— А как ги взе, джебчия такъв! — запитал валията.

— Бях на пазара при сарафите и видях там този човек, който смени златото си за пари и ги сложи в кесия. Вървях след него от сокак на сокак, от град в град, какви ли не хитрости не измислях и все не можех да му взема парите. Когато дойде в този град, той се настани в хана, аз успях да седна до него, поизчаках да заспи, полека протегнах ръка, изрязах дисагите ей с този нож и взех кесията — и докато говорел, протегнал ръка, взел кесията, която стояла пред войскаря и валията, и се дръпнал назад. Изведнъж скочил в близкото езеро.

— Дръжте го! — викнал валията.

Втурнали се те след него, но не успели дори да се спуснат по стъпалата, когато той вече бил изчезнал. Върнали се, без да го уловят, а валията рекъл на войскаря:

— Хората повече не са ти длъжни нищо! Ти получи парите си, но не успя да си ги запазиш!

Войскарят си отишъл посрамен, изгубил чест и пари, а хората се разотишли…