Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за валията Хусам ад-Дин
Разказват също, че в крепостта Искандария имало валия на име Хусам ад-Дин. Една вечер при него влязъл един войскар и казал:
— Владетелю! Снощи влязох в този град, спрях в тоя и тоя хан, спах почти до полунощ и когато се събудих, открих, че дисагите ми са отрязани и от тях липсва кесия с хиляда динара…
Валията пратил за стражите, наредил им да доведат всички, които били в хана, и да ги затворят до сутринта…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че когато се съмнало, валията наредил да донесат всички оръдия за измъчване, извикал задържаните хора и понечил да ги измъчва в присъствието на войскаря с дисагите, когато отпред пристъпил човек, застанал пред двамата и рекъл:
— Пусни тези хор, емире, те са несправедливо обвинени! Аз взех парите, ето кесията, която взех от дисагите! — и измъкнал кесията от ръкава си.
— Хайде, вземи си парите, войнико! Ти повече вземане-даване с тези хора нямаш! — рекъл валията.
И всички започнали да благославят крадеца. А той казал:
— Валия, не е майсторлък да дойда при тебе и да ти върна кесията! Майсторлък е втори път да взема кесията от този войскар!
— А как ги взе, джебчия такъв! — запитал валията.
— Бях на пазара при сарафите и видях там този човек, който смени златото си за пари и ги сложи в кесия. Вървях след него от сокак на сокак, от град в град, какви ли не хитрости не измислях и все не можех да му взема парите. Когато дойде в този град, той се настани в хана, аз успях да седна до него, поизчаках да заспи, полека протегнах ръка, изрязах дисагите ей с този нож и взех кесията — и докато говорел, протегнал ръка, взел кесията, която стояла пред войскаря и валията, и се дръпнал назад. Изведнъж скочил в близкото езеро.
— Дръжте го! — викнал валията.
Втурнали се те след него, но не успели дори да се спуснат по стъпалата, когато той вече бил изчезнал. Върнали се, без да го уловят, а валията рекъл на войскаря:
— Хората повече не са ти длъжни нищо! Ти получи парите си, но не успя да си ги запазиш!
Войскарят си отишъл посрамен, изгубил чест и пари, а хората се разотишли…