Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

* * *

Блясъкът в очите на Нузхат аз-Заман помръкнал, тя извадила меча от ножницата, замахнала и посякла разбойника.

— Слава на Аллаха, че ми помогна да му отмъстя със собствените си ръце! — рекла тя, а след това наредила на робите да го хвърлят на кучетата.

Царете се обърнали към останалите двама главатари. Единият бил черен роб. Рекли му:

— Кажи ни как се казваш, и говори само истината!

— Казвам се Гадбан.

А после им разказал за случилото се с него и царица Абриза, как я бил убил, а после избягал. Когато приключил с разказа, цар Румзан му отсякъл главата и рекъл:

— Слава на Аллаха, че ми даде дни, та да отмъстя за майка си със собствените си ръце!

След това се заели с третия пленник. А това бил камиларят, нает в Ерусалим, дето трябвало да закара Дау ал-Макан в болницата в Дамаск, но вместо това го хвърлил в пепелта. Той им разказал всичко, а султан Кан Макан грабнал меча си, отсякъл му главата и рекъл:

— Слава на Аллаха, че ми даде дни да накажа този предател за злото, което стори на баща ми! Защото аз знам тази история от устата на баща ми Дау ал-Макан!

Тогава царете си казали един другиму: „Дойде ред на Шауахи!“

Цар Румзан написал писмо и го пратил на прабаба си Шауахи Зат ал-Дауахи. Той пишел, че е станал цар на Дамаск, Мосул и Ирак, че войските на мохамеданите са сразени, а царете им — пленени. Писмото гласяло още: „Желая на всяка цена да дойдеш при мен с царица София. Могат да ви придружат и други знатни християни, но да не водят със себе си войска. Цялата страна е омиротворена, защото е вече в наши ръце“.

Старицата познала почерка на цар Румзан и почнала да се стяга за път заедно с царица София, майката на Нузхат аз-Заман, и цялата им свита. Пристигнали в Багдад. Дошъл вестоносец и съобщил на царете, а Румзан казал:

— А сега да се преоблечем в ромейски дрехи и да посрещнем старицата, за да я заблудим!

Щом ги видяла с такива дрехи, Када Факан плеснала с ръце:

— Ако не знаех, че сте вие, щях да ви взема за ромеи!

Всички начело с цар Румзан тръгнали да посрещнат старицата. Като приближили на един хвърлей, цар Румзан слязъл от жребеца си и тръгнал към нея. Видяла го тя, прегърнала го, а той така силно я сграбчил, че ребрата й изпукали.

— Какво те прихваща! — възкликнала тя.

Но още не била изрекла тези думи, и до нея изникнали Кан Макан и везирът Дандан. Конниците връхлетели върху слугите на Шауахи, пленили ги и се върнали в Багдад. Румзан заповядал градът да остане празнично украсен цели три дни. После повели по улицата Шауахи Зат ал-Дауахи. На главата й сложили островърха червена шапка с венец от магарешки фъшкии. Пред нея вървял глашатай, който викал:

— Такова е наказанието за оногова, който дръзне да се опълчи срещу царете и срещу децата на царете!

Накрая я разпнали на кръст върху портите на Багдад.

А Кан Макан, чичо му Румзан, Нузхат аз-Заман и везирът Дандан останали доволни-предоволни от тази невероятна история и наредили на летописците да я запишат в хрониките, та да я помнят и потомците. Много дни прекарали те в охолство и доволство, дорде съдбата долетяла и като ято пилци навред ги разпиляла.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Шахриар рекъл на Шахразад:

* * *

— Искам да ми разкажеш някоя басня за птици!

— За мен това е чест и удоволствие — отвърнала тя.

А сестра й додала:

— За пръв път през тази нощ забелязвам, че царят е в по-добро настроение. Искрено желая всичко да приключи благополучно за теб!

И Шахразад заразказвала: