Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за втората девойка и старицата

— О, емир на правоверните! Когато баща ми умря, той ми остави много пари. Не живях дълго сама след смъртта му, намерих си съпруг и той бе най-щастливият мъж. Живяхме заедно една година и той също умря. Наследих от него осем хиляди динара в злато. Построих осем странноприемници, всяка струваше по хиляда динара!

Веднъж при мен влезе старица с лице посивяло под скъсано покривало, очите й — черни ями, зъбите — почти ги няма, лицето й — тъмна нощ, взорът й — остър нож, главата й — скъсан кош, тялото — кожа и кости, снагата едва се носи, бузите — съвсем без цвят, а сополите текат. Или както казва стихотворецът:

Нещастница! Дори Иблис[1] към ада ще се втурне

от страх, че с лика си и него ще катурне.

        Дори магаре да е някой, пари щом притежава,

        ще ги използва като пръсти и с тях ще управлява!

Тя ме поздрави, целуна земята пред мене и рече:

— Имам дъщеря, тя е сираче, тази вечер ще й бъде сватбата! Ела, не ми скършвай хатъра! Тя няма друг освен всевишния Аллах!

Смили се сърцето ми, приех молбата й и казах:

— Ще направя нещо за нея пред лицето на Всевишния, ще й даря от моите дрехи и скъпоценности!

Старицата удари глава пред нозете ми, зацелува ги и възкликна:

— Аллах да ти дари добро! Приготви се за вечерята, а аз ще дойда да те взема!

Целуна ми ръка и си отиде. Аз се облякох, приготвих се. Старицата се върна и каза:

— Господарке, градските госпожи вече пристигнаха! Аз им казах, че ще дойдеш, те се зарадваха и те чакат!

Вървяхме, що вървяхме, стигнахме до някаква улица. Видяхме голям портал, над арката му — каменно кубе, забито здраво в земята, отзад — каменен дворец, издигнал се от земята и се завързал с небесата. Подът бе постлан с килими, наоколо висяха запалени кандила и искрящи свещи, по стените бяха окачени скъпоценности и блестящи метални предмети. Минахме в зала, постлана с копринени черги, а посред нея — мраморно ложе, украсено с бисери и скъпоценности, над него — балдахин от атлаз. Неочаквано изпод балдахина излезе мома като луна и рече:

— Сестро, аз имам брат, момък, по-хубав и от мене! Видял те някъде и сърцето му закопняло за тебе. Той ми даде пари да те доведа при мене през тази нощ. Иска да се ожени за тебе.

Изслушах я, представих си как ще живея в този дом, и казах:

— Съгласна съм!

Тя плесна с ръце и при нас влезе момък с лице на луна, такъв какъвто го е описал стихотворецът:

Замисли го красив благословеният Аллах,

        великият ваятел от хубост го изля,

покри лицето Му със свойта красота

        и сля я с красотата на смъртни от рода.

Заклевам се пред бога, че няма по света

по-бляскава, по-чиста от тази красота!

Сърцето ми ме притегли към него. Той седна. Влезе и един кадия, а с него — четирима свидетели. Те ни обявиха за женени с този момък и си отидоха. Той се обърна към мене:

— Нека нощта ни да бъде благословена! — после прибави: — Господарке, имам към тебе едно условие! Закълни ми се, че няма да погледнеш друг освен мене, че няма да трепне сърцето ти по друг!

Заклех се. Той ме прегърна и аз го обикнах от цяло сърце. Сложиха ни трапеза, ядохме, пихме и се наситихме, после нощта ни надви и ние я прекарахме прегърнати до сутринта.

Така живяхме в радост и щастие цял месец. Тогава го помолих да отида на пазара и да си купя платно. Облякох се и взех старицата със себе си. Влязохме в дюкяна на някакъв момък — търговец, познат на старицата.

— Той е много млад! — ми каза тя. — Баща му наскоро умря и му остави много стока! — после се обърна към него: — Дай на тази жена от най-хубавите си платове!

— Дадено! — отговори той.

Момъкът ни приготви каквото поискахме. Подадох му парите, но той отказа да ги вземе.

— Днес вие сте ми гости! — каза той.

— Щом не иска парите, върни му платното! — наредих аз на старицата.

— За бога, нищо няма да взема! — възкликна той. — Всичко това е подарък, но срещу една целувка, че тя е по-хубава от всичко в дюкяна ми!

Дълго ме увещава старицата, докато накрая ме примами в клопка. Покрих очите си с фереджето и се извърнах така, че да не види никой. Той залепи устните си върху бузата, но като ме целуваше, ме ухапа така, че откъсна парче месо от бузата и аз паднах в несвяст.

— Аллах ще прати всекиму заслуженото! — каза старицата, когато се свестих. — Хайде да се връщаме! Ти се престори на болна, аз ще ти донеса лекове и ще те излекувам.

Надигнах се. Бях силно изплашена. У дома се престорих на болна. Но ето че мъжът ми влезе при мене и запита:

— Какво ти се случи, господарке, като излезе навън?

— Добре съм, нищо… — отговорих.

Той ме огледа и запита:

— Каква е тази рана върху бузата ти на толкова нежно място?

— Когато с твое позволение излязох днес да си купя платно, блъсна ме една камила, натоварена с цепеници, разкъса фереджето ми и както виждаш, нарани бузата ми! Толкова тесни са градските улици!

— Утре ще отида при градския управител, ще му се оплача и той ще избеси всички дървари в града!

— Нима ще избиеш всички заради мене! — възкликнах. — С мене се случи така, защото така го е предписал Аллах!

— Така трябва! — каза той. Изведнъж се намръщи, скочи и изкрещя. Отвори се вратата и от там изскочиха седем черни роби. Те ме проснаха сред къщата. Той нареди на единия роб да ме хване за раменете и да седне върху главата ми, на другия — да седне върху гърба ми и да държи краката ми. Пристъпи и третият с меч в ръка. — Удари с меча и я разсечи на две! — каза той. — Всеки да вземе половина и да го хвърли в Тигър — нека я изядат рибите! Такова е наказанието за онези, които нарушават клетвите си! — онзи бе вече вдигнал меча, когато мъжът ми отново заговори: — Помниш ли клетвата? Помниш ли какви съвети и наставления ти дадох? Това е краят на живота ти!

— Ти, който даваш блага! — възкликнах аз. — Почакай да си кажа молитвата и да си направя завещанието!

Той разреши. Надигнах глава и проумях в какво положение съм изпаднала. За назидание бях паднала от света на възвеличените в света на унижените. Заплаках и заредих следните стихове:

Пося страстта и бързо ме остави,

        разбуди ме от сън и сам задряма.

В дома самичка с мъката останах!

        Дори в очите ти сълзица няма!

Врекох ти се вярна да остана!

                Но грехът случаен ме загроби.

        Не прощаваш на любов голяма,

        но защо повярва на измама?

                Моля ти се, напиши на гроба:

„Тук почива влюбена девойка!“

                Може някой като мен, без злоба,

да премине, да измоли прошка…

Той ме изслуша, но се разгневи повече и изрече следните стихове:

Любимата напусна ми сърцето не от скука.

Заради алчност стори грях — това ми е поука!

        Че трети появи се властно и с него за беля

        доверието и кревата не искам да деля!

Аз пак се разплаках, а старицата се хвърли в нозете му и възкликна:

— Синко, прости на тази невеста! Тя не е сторила грях, заслужаващ такова наказание! Ти си млад-зелен, разтревожил си се от дребна работа, аз се боя да не те застигнат клетвите й!

— Добре, ще й простя! — накрая каза той. — Но трябва да й оставя белег, който да се вижда през целия й останал живот!

Робите ме разсъблякоха. Той взе тояга от дюлев клон и ме удари. Би ме, би ме, докато паднах в несвяст. Помислих, че умирам. А когато се стъмни, той нареди на робите си да ме изхвърлят заедно със старицата в предишния ми дом. Четири месеца се лекувах и когато оздравях, както видяхте, по гърба ми останаха тези следи.

Един ден се върнах в дома, където се бе случило всичко. Намерих го разрушен, улицата бе затрупана, на мястото на къщата имаше купища смет. Тогава отидох при тази си сестра — ние сме от един баща — и видях при нея тези две кучки. Разказах й за себе си и тя ми разказа за себе си. Повече за женитба не сме и помислили. После се сдружихме с тази мома, съпровождачката. Всеки ден тя излизаше и ни купуваше онова, от което имахме нужда. А после стана с нас, каквото стана, когато дойде хамалинът, появиха се просяците, пък и вие, преоблечени като търговци. А щом ни викнаха днес, разбрахме, че сме под волята ви. Това е нашият разказ.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разказват, царю честити, че халифът се обърнал към първата девойка и запитал:

— Знаеш ли нещо за жената ифрит, която е омагьосала сестрите ти?

— О, емир на правоверните! — отговорила тя. — Тя ми даде малко от косата си и каза: „Ако пожелаеш да дойда при тебе, изгори косъмче от тази коса и аз тутакси ще се появя, дори да съм накрай света!“

— Я ми дай един косъм! — казал халифът.

Тя му подала един косъм и халифът го запалил. Щом се усетила миризмата, разтърсила се земята и сред шум и трясък се появила жената джин. Тя била мюсюлманка и рекла:

— Мир на тебе, халиф на Аллаха! Свидетелка съм за онова, което е сторено на тази невеста, знам кой е постъпил несправедливо към нея и е отнел най-скъпото й. Но това е най-близкият ти човек! И ще върна според повелята ти човешките образи на двете кучки! — тя взела съд с вода, поврачувала й, напръскала лицата на двете кучки и рекла: — Върнете се в първите си човешки образи! — и те станали такива, каквито ги е създал Всемилостивият. — О, емир на правоверните! — продължила жената ифрит. — Онзи, който е набил невестата, е твоят син Амин!

И тя преразказала всичко, каквото се било случило с невестата. Халифът се зачудил и възкликнал:

— Слава на Аллаха, че тези кучки се отърваха с моя помощ!

После наредил да доведат сина му Амин. Разпитал го за случилото се с невестата и той му разказал цялата истина.

Тогава халифът довел тримата просяци, кадии и свидетели. Притеглил първата девойка и двете й сестри, които били омагьосани като кучки, и ги оженил за тримата просяци, които казвали, че са царе. Направил ги свои сътрапезници, дал им всичко, от което имали нужда, и ги поселил в багдадския дворец. Върнал битата невеста на сина си Амин, дал й много пари и наредил да им се построи дворец, по-хубав от предишния. Накрая сам се оженил за привратницата, пренощувал при нея и й вдигнал дворец. А хората се дивили на неговите благородство, добродетели и благотворителност.

* * *

— Сестро, тази приказка беше красива и увлекателна, не бях слушала такава! — заговорила Дунязад на сестра си Шахразад. — Но я разкажи още една — да си запълним будуването през останалата част на нощта!

Бележки

[1] Иблис (коран.) — Сатана — бел.прев.