Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Юнис ал-Катиб и престолонаследника Ал-Уалид бен Сахл

Разказват също, че по време на царството на Хишам бен Абдул Малик живял човек на име Юнис ал-Катиб. Веднъж той тръгнал към Дамаск, като водел за продан хубава неволница. Когато наближили, керванът спрял край един извор. Юнис наредил да наредят каквото носят за ядене, извадил и стомна, в която имало вино.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че при Юнис ал-Катиб дошъл хубав момък на кафяв кон, следван от двама слуги.

— Приемаш ли гост? — запитал той.

— Разбира се! — отговорил Юнис.

Седнал момъкът с тях и рекъл:

— Напои ме с виното си! — и когато Юнис му дал да се напие, рекъл: — Няма ли да ми попееш нещо? — пял му Юнис дълго, поил го с вино, докато онзи се понапил и казал: — Кажи и на неволницата да попее! — запяла и неволницата с хубав глас, онзи пак започнал да си налива, а надвечер запитал: — Какво те е довело в този град?

— Ами да поспечеля нещо, че да си върна дълговете! — отговорил Юнис.

— Ще ми продадеш ли тази неволница за трийсет хиляди дирхама? — запитал момъкът.

— Трябва да искам повече! — рекъл Юнис.

— А за четирийсет хиляди?

— Точно толкова са ми дълговете и за мене нищо няма да остане!

— Вземам я за петдесет хиляди!

— Давам ти я! — съгласил се Юнис.

— А имаш ли ми доверие да я взема сега и да ти донеса парите утре, или да стои при тебе до утре и аз да ти донеса парите!

Пийнал бил Юнис, пък го досрамяло и рекъл:

— Имам ти доверие! Вземай я!

— Качи неволницата на мулето си! — разпоредил се момъкът на един от слугите си.

Сбогувал се и си тръгнал. Но не минало и час, когато Юнис се усетил, че нещо е сбъркал, и си рекъл: „Дадох неволницата на човек, когото не познавам, не знам кой е, що е! Как сега да го намеря?“ Седнал и се замислил. Придружителите му влезли в Дамаск, а той си седял сам. Слънцето го напекло. Надигнал се и той да се прибере, но си помислил: „Ами ако тръгна, дали пък някой пратеник няма да дойде и да не ме намери!“ Приседнал под сянката на някаква скала. И когато минавало пладне, един от слугите, които били с момъка, се появил при него.

— Май се позабавихме, господине! — рекъл слугата и добавил: — Ти познаваш ли човека, който взе неволницата?

— Не! — отговорил Юнис.

— Та това е престолонаследникът Ал-Уалид бен Сахл! — възкликнал слугата.

Двамата тръгнали и до края на деня стигнали Дамаск. Слугата го въвел при господаря си. Пред него на трон седял вчерашният му гост.

— Как се казваш? — запитал той.

— Юнис ал-Катиб!

— Добре си дошъл! За бога, много ми се щеше да те видя пак! Сигурно си съжалил за направеното вчера, казал си си: „Дадох неволницата на непознат, даже името му не знам!“

— Пази боже, емире, да съжалявам! На емир съм я дарил, а това е най-малкият ми дар за емир!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Ал-Уалид рекъл:

— За бога, съжалих, че съм я взел! Казах си: „Абе този човек е чужденец, не ме познава, аз се пръкнах пред него и нахално реших бързо да взема неволницата!“ И сега даваш ли ми неволницата за петдесет хиляди дирхама?

— Разбира се!

— Давай парите, слуга! — разпоредил се емирът и когато му ги донесли, казал: — Ето, това е за неволницата, вземи си парите! Ето ти още хиляда динара за доверието ти към мене! Ето ти още петстотин динара за разходите по пътя, похарчени от тебе и от спътниците ти! Доволен ли си?

— Доволен съм! — отговорил Катиб и целунал ръцете му.

— Но аз още не съм чул песента й! — казал емирът и се разпоредил: — Доведете ми новата неволница! — и когато тя дошла, той й наредил: — Пей!

И неволницата изпяла следната песен:

Ти получи красотата ми изцяло,

подари ми твоя дух и твойто тяло,

                  хубостта си прелестна ми даде —

                  няма мъж на мен така отдаден!

Пожелах те — ти ми бе късмета!

По-скъп от душа и злато светиш!

Емирът благодарил на Юнис за доброто образование и възпитание, дадено на неволницата, и рекъл:

— Ей, слуга! Дай му едно муле със седлото и подпругата да го язди и един катър — да му носи нещата!

Взел Катиб парите и си отишъл. Когато Ал-Уалид станал халиф, той пак отишъл при него и заживял там от добре по-добре, получил толкова богатства, че да му стигнат до смъртта и да останат за наследниците му. И така живял, докато халифът бил убит — всевишният Аллах да го прости!