Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за Юнис ал-Катиб и престолонаследника Ал-Уалид бен Сахл
Разказват също, че по време на царството на Хишам бен Абдул Малик живял човек на име Юнис ал-Катиб. Веднъж той тръгнал към Дамаск, като водел за продан хубава неволница. Когато наближили, керванът спрял край един извор. Юнис наредил да наредят каквото носят за ядене, извадил и стомна, в която имало вино.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че при Юнис ал-Катиб дошъл хубав момък на кафяв кон, следван от двама слуги.
— Приемаш ли гост? — запитал той.
— Разбира се! — отговорил Юнис.
Седнал момъкът с тях и рекъл:
— Напои ме с виното си! — и когато Юнис му дал да се напие, рекъл: — Няма ли да ми попееш нещо? — пял му Юнис дълго, поил го с вино, докато онзи се понапил и казал: — Кажи и на неволницата да попее! — запяла и неволницата с хубав глас, онзи пак започнал да си налива, а надвечер запитал: — Какво те е довело в този град?
— Ами да поспечеля нещо, че да си върна дълговете! — отговорил Юнис.
— Ще ми продадеш ли тази неволница за трийсет хиляди дирхама? — запитал момъкът.
— Трябва да искам повече! — рекъл Юнис.
— А за четирийсет хиляди?
— Точно толкова са ми дълговете и за мене нищо няма да остане!
— Вземам я за петдесет хиляди!
— Давам ти я! — съгласил се Юнис.
— А имаш ли ми доверие да я взема сега и да ти донеса парите утре, или да стои при тебе до утре и аз да ти донеса парите!
Пийнал бил Юнис, пък го досрамяло и рекъл:
— Имам ти доверие! Вземай я!
— Качи неволницата на мулето си! — разпоредил се момъкът на един от слугите си.
Сбогувал се и си тръгнал. Но не минало и час, когато Юнис се усетил, че нещо е сбъркал, и си рекъл: „Дадох неволницата на човек, когото не познавам, не знам кой е, що е! Как сега да го намеря?“ Седнал и се замислил. Придружителите му влезли в Дамаск, а той си седял сам. Слънцето го напекло. Надигнал се и той да се прибере, но си помислил: „Ами ако тръгна, дали пък някой пратеник няма да дойде и да не ме намери!“ Приседнал под сянката на някаква скала. И когато минавало пладне, един от слугите, които били с момъка, се появил при него.
— Май се позабавихме, господине! — рекъл слугата и добавил: — Ти познаваш ли човека, който взе неволницата?
— Не! — отговорил Юнис.
— Та това е престолонаследникът Ал-Уалид бен Сахл! — възкликнал слугата.
Двамата тръгнали и до края на деня стигнали Дамаск. Слугата го въвел при господаря си. Пред него на трон седял вчерашният му гост.
— Как се казваш? — запитал той.
— Юнис ал-Катиб!
— Добре си дошъл! За бога, много ми се щеше да те видя пак! Сигурно си съжалил за направеното вчера, казал си си: „Дадох неволницата на непознат, даже името му не знам!“
— Пази боже, емире, да съжалявам! На емир съм я дарил, а това е най-малкият ми дар за емир!
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че Ал-Уалид рекъл:
— За бога, съжалих, че съм я взел! Казах си: „Абе този човек е чужденец, не ме познава, аз се пръкнах пред него и нахално реших бързо да взема неволницата!“ И сега даваш ли ми неволницата за петдесет хиляди дирхама?
— Разбира се!
— Давай парите, слуга! — разпоредил се емирът и когато му ги донесли, казал: — Ето, това е за неволницата, вземи си парите! Ето ти още хиляда динара за доверието ти към мене! Ето ти още петстотин динара за разходите по пътя, похарчени от тебе и от спътниците ти! Доволен ли си?
— Доволен съм! — отговорил Катиб и целунал ръцете му.
— Но аз още не съм чул песента й! — казал емирът и се разпоредил: — Доведете ми новата неволница! — и когато тя дошла, той й наредил: — Пей!
И неволницата изпяла следната песен:
Ти получи красотата ми изцяло,
подари ми твоя дух и твойто тяло,
хубостта си прелестна ми даде —
няма мъж на мен така отдаден!
Пожелах те — ти ми бе късмета!
По-скъп от душа и злато светиш!
Емирът благодарил на Юнис за доброто образование и възпитание, дадено на неволницата, и рекъл:
— Ей, слуга! Дай му едно муле със седлото и подпругата да го язди и един катър — да му носи нещата!
Взел Катиб парите и си отишъл. Когато Ал-Уалид станал халиф, той пак отишъл при него и заживял там от добре по-добре, получил толкова богатства, че да му стигнат до смъртта и да останат за наследниците му. И така живял, докато халифът бил убит — всевишният Аллах да го прости!