Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

* * *

Разправят, царю честити, че рибарят рекъл на ифрита:

— Така и ти, ако ме беше оставил — и аз щях да те оставя, но ти искаше да ме убиеш! Затова и аз ще те хвърля в морето затворен в това шише!

— Заклевам те в името на Аллах! — изкрещял ифритът. — За бога, рибарю, не го прави! Не ме упреквай за това, което сторих! Сега ще ти направя добро! Нали една пословица казва: „Направи добро на злосторника — достатъчно е и стореното от него зло!“ Ще те възнаградя така, че за цял живот ще станеш богат!

Взел рибарят от ифрита клетва, че ако го пусне, ще му направи добро, и отпушил шишето. Измъкнал се димът от шишето, сгъстил се и приел разкривените очертания на ифрита, който грабнал шишето и го хвърлил в морето. Когато рибарят видял това, минало му през ума, че неговата вече е свършена — даже подмокрил дрехите си. Позасмял се ифритът, закрачил пред него и казал:

— Върви след мен, рибарю!

Двамата излезли далеч от града, качили се на една планина, после слезли в широка долина, а сред нея — пълноводно езеро. Тук ифритът наредил на рибаря да хвърли мрежата си и да полови риба. Погледнал рибарят в езерото и се учудил, че рибите в него били бели, червени, сини и жълти. Хвърлил мрежата — в нея се оказали четири риби, всяка с различен цвят.

— Иди с тези риби при султана — казал ифритът. — Дай му ги и той ще ти даде за тях нещо, което ще те направи богат.

Тропнал той с крак о земята, тя се разцепила и го погълнала.

Върнал се рибарят у дома, намерил една делва, напълнил я с вода и пуснал рибите в нея. Вдигнал я на глава и отишъл в двореца на султана. Въвели го при него и той му дал рибите. Много се зачудил султанът — не бил виждал през живота си такива риби — нито по вид, нито по цвят.

— Дайте тези риби на готвачката! — разпоредил се той. — Нека ги опържи!

Везирът наредил на готвачката да изпържи рибите. Взела ги тя, почистила ги, подредила ги в тигана, оставила ги да се зачервят от едната страна, обърнала ги на другата. Изведнъж стената на кухнята се разтворила и от нея излязла девойка. Гърдите й — пъпки росни, бузите й — свежи рози, очите й — сини, лицето й — луна изгряла, станът й се полюлява, забрадката — коприна в цвят небесен, на ушите — обеци безценни, на китките — гривни невидени, а пръстените — драгоценен камък, в ръката й — бамбукова тояга. Натопила тя тоягата в тигана и рекла:

— Риби, риби, помните ли стария завет, върху който дадохте обет?

Готвачката паднала в несвяст. Девойката повторила и потретила думите си. Рибите надигнали глава от тигана и отговорили:

— Да, да!…

А после в хор казали следното двустишие:

Ти си така — и ние сме така,

но свободата чакаме с тъга!

Девойката обърнала тигана и излязла, откъдето била влязла, затворила се стената на кухнята. Когато неволницата дошла на себе си, четирите риби вече били изгорели като черен въглен. И докато тя се вайкала, везирът се надвесил над главата й:

— Давай рибите за султана!

Разплакала се готвачката и разказала на везира какво се било случило.

Изпратил той да извикат пак рибаря и когато му го довели, му рекъл:

— Рибарю, трябва непременно пак да донесеш четири риби като онези!

Отишъл рибарят при езерото, хвърлил мрежата, издърпал я и в нея — четири риби. Отнесъл ги на везира, той ги дал на неволницата и казал:

— Я ги опържи пред мен, за да видя с очите си тази работа!

Запретнала се тя, почистила рибите, сложила ги в тигана. И ето че стената се разтворила, появило се момичето с предишните си дрехи, с тоягата в ръка. Натопила я тя в тигана и рекла:

— Риби, риби, помните ли стария завет, върху който дадохте обет?

Надигнали рибите глава от тигана и отговорили със същото двустишие:

Щом си така — и ние сме така,

но свободата чакаме с тъга!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че девойката обърнала тигана с тоягата, излязла, откъдето била влязла, и стената се затворила.

— Това е работа, която не бива да се крие от султана! — казал везирът, отишъл при царя и му разказал всичко.

— Трябва непременно да го видя с очите си! — казал султанът. — Нареди на рибаря да донесе четири риби както първия път! Давам ти три дни срок!

Отишъл рибарят при езерото и тутакси донесъл рибите, а султанът наредил да му дадат четиристотин динара. После се обърнал към везира:

— Изпържи рибите сам, тук, пред мен!

— Слушам и се подчинявам! — отговорил везирът.

Донесъл той тигана, подредил в него рибите, след като ги почистил, изпържил ги от едната страна и ги обърнал от другата. Изведнъж стената се разтворила и от нея излязъл черен роб — сякаш не човек, а бик, в ръцете му — ствол от зелено дърво.

— Риби, риби, помните ли стария завет, върху който дадохте обет? — викнал той с висок страшен глас.

Надигнали рибите глава от тигана и заредили същото двустишие. Робът ги обърнал с дървото и те станали на черен въглен. После излязъл, откъдето бил влязъл.

— Това нещо не може да остане скрито! — възкликнал султанът. — Сигурно съдбата на тези риби е удивителна!

Наредил да доведат рибаря, а когато той се появил, го запитал:

— Откъде са тези риби?

— От езерото между четирите върха зад планината над града ни!

— Колко дни път има дотам?

— Господарю мой, пътят дотам е половин час!

Зачудил се султанът и наредил на няколко войници да го придружат до посоченото място. Вървели, що вървели, изкачили се на планината, после слезли в широка долина, която никога не били виждали. Султанът и войниците се учудили на езерото, в което рибите били в четири цвята — бели, червени, жълти и сини. Царят наредил да разпънат шатрите до езерото. Всички се настанили, а той извикал везира и му рекъл:

— Тази нощ да ме оставиш сам — аз ще потърся тайната на езерото и неговите риби. А ти кажи на свитата: „Султанът се е поразстроил и ми нареди да не позволявам на никого да влиза при него!“

Преоблякъл се царят, запасал си меча, промъкнал се между свитата. Вървял, що вървял, цяла нощ, до сутринта. Станало му горещо, починал си, пак тръгнал и вървял през целия ден и през втората нощ, та до сутринта. Най-после в далечината му се мярнал дворец, изграден с черни камъни и укрепен с железни пръти. Едното крило на портата му било открехнато. Спрял царят пред портата и леко почукал. Никакъв отговор. Почукал втори и трети път — пак същото. „Сигурно няма никой!“, си казал той, набрал смелост и се промъкнал през портата в дворцовия коридор. Поел си дъх, набрал смелост и тръгнал по него. Дворецът бил подреден, по средата имало фонтан, заобиколен от четири звяра, отлети от червено злато, от устата им плискала вода, във въздуха летели птици и целият дворец бил покрит с мрежа, която не им позволявала да се издигат нависоко. Всичко това учудило царя, но му станало и тъжно, че не среща никого, който да му разкаже за езерото, за рибите, за планините и двореца. Седнал да поразмисли и внезапно чул стон от тъжна уста, която редяла следните стихове:

Открих това, което тя опита се да скрие,

а тя от гняв съня отне ми с черната магия.

                Зовях напразно… И седя така, съдба проклета,

                и не откривам път ни чер, ни светъл.

                От болки и тъги ще се взриви сърцето.

Султанът тръгнал към звука и спрял пред завесата пред мъжката гостна. Повдигнал я и видял мъж върху трон, който се издигал на лакът от земята. Бил момък красив, строен на вид, със сладък език, с чело като цвете, с бузи зачервени, с бенка върху горната част на бузата, сякаш точка от амбра. Зарадвал се царят, като го видял, поздравил то, но момъкът си седял, без да стане, наметнат с копринен халат със златна везба, с измъчено лице. Той отговорил на поздрава и рекъл:

— Извинявай, господарю, че не мога да се изправя!

— Момко! — заговорил царят. — Я ми разкажи за онова езеро и за многоцветните му риби, за този дворец. И още — защо си сам и защо плачеш?

— Как да не плача, щом съм ето така! — отговорил момъкът. Протегнал ръка към полите на дрехата си, надигнал ги — и що да види царят! Долната му половина и краката му били от камък.