Хиляда и една нощ (142)

Приказка на неволницата за хитрия слуга

Един простодушен човек отишъл на пазара, видял младо момче — слуга, за когото търговците наддавали, и го купил. Довел го у дома си и казал на жена си:

— Жено, смятай, че е твой!

Поработил момъкът известно време в къщата. Един ден мъжът казал на жена си:

— Жено, поизлез утре из градината, освежи се, разходи се!

Слугата започнал да приготвя храна. Готвил цяла нощ, добавил пиене, ядки и плодове, после отишъл в градината, оставил храната под едно дърво, оставил пиенето под друго, ядките и плодовете — под трето. Когато се съмнало, господарят му наредил да придружи господарката си до онази градина и да вземе всичко нужно — храна, пиене и плодове. Съпругата яхнала кон, слугата тръгнал до нея и стигнали до градината. Когато влезли, някакъв гарван изгракал и момъкът казал:

— Добре!

— Да не би да си разбрал какво казва гарванът! — възкликнала жената.

— Да! — отговорил той. — Той ми каза: „Под това дърво има ядене, елате и си хапнете!“

— Ти май знаеш езика на птиците!

При първото дърво тя намерила приготвената храна. Помислила, че момъкът наистина знае езика на птиците. Яли, докато се заситили, пак тръгнали да се разхождат и гарванът пак гракнал.

— Господарке! — казал слугата — Той казва, че под ей онова дърво има стомна с мускусна вода и още една с прецедено вино!

Двамата отишли при дървото и намерили всичко това. Седнали под дървото и си пийнали. Пак тръгнали към друга страна из градината. Пак гракнал гарванът и слугата казал:

— Той казва, че под ей онова дърво има плодове и ядки!

Отишли те при дървото, намерили плодовете и ядките и си хапнали от тях. Пак тръгнали из градината и гарванът пак гракнал. Слугата грабнал камък и го замерил с него.

— Защо го удряш? Какво ти каза? — запитала жената.

— Господарке — отговори той, — той ми каза една дума, ама аз не мога да ти я произнеса!

— Кажи и не се бой! — настоявала тя. — Между нас тайни няма!

Той казвал „Не“, тя настоявала „Кажи!“, накрая го заклела да каже и той заговорил:

— Той ми каза: „Я направи с господарката си това, което прави с нея мъжът й!“

Щом чула думите му, тя се разсмяла и му рекла:

— Той май си мисли, каквото аз мисля! От това по-леко няма и аз ще ти помогна за тази работа!

Отишла тя под дървото, разстлала килим, легнала, извикала слугата и двамата удовлетворили страстите си. Изведнъж забелязали, че господарят идва зад тях в градината.

— Ей, слуга! — викнал той. — Защо господарката ти седи тук, плаче и охка?

— Господарю! — отговорил той. — Тя падна от едно дърво, удари се и примря от болка.

А жената, като видяла как мъжът й се е надвесил над главата й, се престорила, че много я боли, и се завайкала:

— Ох, кръстът ми!… Ох, краката ми!… Хълбоците ми! Ела тук, скъпи мой, че не ми остава живот да живея!

Мъжът викнал на слугата:

— Тичай да доведеш коня на господарката!

Довел слугата коня, двамата качили жената върху него, хванал мъжът й единия повод, хванал слугата другия.

— Аллах ще те оправи, той ще те излекува! — повтарял изплашеният мъж…

* * *

— Ето, такива са, царю, мъжките подлости и хитрости! Но твоите везири няма да спрат моята решителност да си отмъстя! — завършила неволницата и заплакала.

А царят, като я видял как плаче — пък нали му била най-скъпата между наложниците, — наредил да погубят сина му…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато неволницата излязла, при царя влязъл шестият везир и рекъл:

— Като твой съветник те съветвам да отложиш делото на сина си! Лъжата като пушек се въздига, а до истината на здрави темели се стига! На истината светлината разпръсва на лъжата тъмнината! Женската хитрост край няма! Казал е Аллах във великата си книга: „И хитростта им е голяма!“ Научих историята на една жена, която направила на държавните първенци такава клопка, каквато никой не е правил!

— И как е станало това? — запитал царят.

И шестият везир заразказвал: