Хиляда и една нощ (247)

Край на приказката за цар Шахриар

Така минали хиляда и една нощи…

През това време Шахразад родила на цар Шахриар три мъжки чеда и когато свършила и тази приказка, тя се изправила, целунала земята пред царя и рекла:

— Царю честити, ти, най-великият на всички времена! Аз съм твоя неволница! Ето вече хиляда и една нощи аз ти разказвам истории за древните и примери от предшествениците! Ще ми разрешиш ли да изразя едно желание?

— Пожелай и ще ти се даде, Шахразад! — рекъл царят.

Викнала тя кърмачките и евнусите и наредила:

— Доведете децата ни! — те ги довели начаса — едното вървяло, второто пълзяло, а третото сучело. Взела ги тя, сложила ги пред царя, целунала земята пред него и рекла: — Царю честити, това са твоите синове! Желая от тебе, от уважение към тези деца, да ми спестиш гибелта! Ако ме погубиш, синовете ти ще останат без майка, а няма да има друга жена, която да се грижи по-добре от мене за възпитанието им!

Заплакал царят, притиснал децата към гърдите си и възкликнал:

— За бога, Шахразад, аз ти бях простил още преди да доведеш момчетата ни тук! Видях, че си скромна и целомъдрена, благородна и благочестива! Аллах да възнагради тебе, баща ти и майка ти, рода ти и корена ти! Кълна се пред Аллаха, че съм се отказал от всичко, което може да ти донесе обида!

Тя целунала ръцете и нозете му, много, много се зарадвала и възкликнала:

— Аллах да продължи живота ти, да ти даде още величие и чест!

Радост обхванала царския дворец, пръснала се из града и тази нощ станала неповторима в живота на хората, по-бяла от ясен ден! Развеселил се царят, бил много добродушен. Наградил везира, бащата на Шахразад, със скъпоценна дреха и му казал:

— Аллах да те пази, че ме ожени за благородната си дъщеря, която стана причина да се откажа от навика си да погубвам хорските девойки! Видях, че е благородна и благочестива, умна и целомъдрена! Аллах ме дари чрез нея с три мъжки рожби! Хвала на Аллаха за този скъпоценен дар!

После наградил всички везири, емири и държавни сановници, наредил в течение на трийсет дни градът да бъде украсен. Никой от жителите не похарчил за това нито грош от парите си — всичко било за сметка на царската хазна. Украсили града от хубаво по-хубаво, с украса, с каквато никога дотогава не бил украсяван, ударили тамбурите, засвирили заммурите, всички големци се хванали да потропват, всеки бил щедро дарен с богати дарове от царя, който раздал също на бедните и нещастните. Щедростта му заляла всички поданици на царството му, целия му народ. После царят извикал разказвачи и преписвачи и наредил да запишат от начало до край всичко, което му се било случило с жена му.

Написали го и го нарекли „Разкази за хилядата и една нощ“ — събрали се трийсет дебели книги, който той сложил в хазната си.

И заживял царят най-щастлив и най-сладък живот заедно с целия си народ, в благоденствие, радости, удоволствия и щастие. Аллах заменил мъката му с радост. Така живели, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва, близък от близък откъсва, домове разгражда, гробове съгражда, и те се преселили в лоното на всевишния Аллах — домовете им се изпепелили, дворците им се разрушили, други царе богатствата им наследили…

След време над земята им зацарувал цар умен и справедлив, проницателен и книголюбив. Той обичал преданията, особено за царе и султани. Намерил в хазната тази странна, вълнуваща и чудновата история, записана в трийсет книги, прочел първата книга, после — втората, и третата — та до края! Всяка следваща му харесвала повече от предната и така стигнал до края й. Възхитил се от преданията и разказите, от случките и поуките, от пословиците и спомените и наредил на хората си да я препишат и пръснат сред всички страни и народи. Така се пръснала вестта за нея и я нарекли „Чудните приказки от хиляда и една нощ“…

И с това свършва и за нас тази книга, пък само Аллах знае повече…