Хиляда и една нощ (27)

* * *

Изслушал царят на Китай целия му разказ и наредил на няколко души от стражата си да отидат с шивача и да му доведат от затвора бръснаря.

— Доведете го непременно, за да чуя и него! — казал той. — Дано заради него всички да спасите душите си!

Не минал и час и от затвора шивачът и стражите довели бръснаря. Изправили го пред царя — бил шейх на възраст, с мургаво лице, бяла брада, бели вежди, изподрани уши и дълъг нос, но с горделива външност. Разсмял се царят и рекъл:

— Е, Самит, искам да ми разкажеш нещо за живота си!

— О, царю на времената! — заговорил бръснарят. — Какво са сторили този християнин, този еврейски патриарх и този мюсюлманин? А този гърбав пред вас умрял ли е?

— Защо разпитваш за тези хора? — запитал царят на Китай.

— Питам, за да проумее царят, че не съм празнословец и не се занимавам с неща, които не ме засягат! Не съм виновен за това, в което ме обвиняват, че много съм приказвал! Нали се казвам Самит — моето име има вътрешен смисъл. Или както е казал поетът:

Всеки блясък в очите има свое значение,

всяко име съдържа си свойто знамение!

— Обяснете на този бръснар какво е станало с гърбавия снощи! — наредил царят.

Разказали му какво се било случило. Бръснарят поклатил глава:

— За бога, чудна работа! Я да видя аз този гърбушко!

Открили лицето на мъртвеца. Той приседнал при главата му, сложил я на коленете си, огледал лицето му, разсмял се и възкликнал:

— Всяка смърт си има причина! А смъртта на този гърбушко е чудо на чудесата! Трябва да се запише в писанията, за да могат онези, които дойдат след нас, да преценят миналото!

— Защо говориш така, Самит? — запитал учудено царят…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че бръснарят казал:

— О, царю, кълна се в твоята благочестивост, но в гърбавия още има живот!

Измъкнал той от пояса си кутийка с мазило, намазал гърлото на гърбавия, извил му главата да се запоти добре, извадил железни щипци, напъхал ги в гърлото и измъкнал парчето риба заедно с костта. Надигнал се гърбавият, кихнал силно, разтъркал с ръка лицето си и възкликнал:

— „Няма бог освен Аллаха и Мохамед — неговия пратеник!“

И всички хора се учудили от видяното, засмял се и царят на Китай.

— За бога, чудна работа! — възкликнал султанът. — По-чудна от нея през живота си не съм виждал! Хей, мюсюлмани, приятели, верни войници, виждали ли сте през живота си някой да умре, пък после да оживее!

— За бога, това е чудо на чудесата! — отговорили всички.

Царят наредил да се запише случката. Записали я и я запазили в царската хазна. Той богато надарил евреина, християнина и стражника. Назначил шивача за придворен шивач и го помирил с гърбавия, надарил и гърбавия. И на бръснаря подарил богата дреха, благоволил да го назначи за бръснар на царството. И така заживели сладък и приятен живот, докато не дошъл краят на земните блага и раздялата завинаги с близките…

* * *

— Но това, царю честити, не е по-удивително от разказа за двамата везири, в който се говори и за Анис ал-Джалис…

— А какъв е разказът за двамата везири? — запитал цар Шахриар.

И Шахразад заразказвала: