Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за един цар, неговия син, седемте везири и неволницата

Разправят, царю честити, че в далечни времена преди векове живял велик цар. Той имал много войници и слуги, достойнство и имане, но вече бил на възраст, а все си нямал мъжко чедо. Това го тревожело и той се обърнал чрез пророка Мохамед с молитва към Всевишния. Чул Аллах молитвата му и жена му понесла рожба. Изчакали, докато дойде време за раждане, и тя родила мъжко чедо с лице като лунен кръг в четиринайсетия ден на месеца. Отгледала го тя, докато станало петгодишно.

При този цар живял един от най-известните мъдреци на времето си на име Синдбад. Царят предал момчето на него и докато то станало на десет години, той го учел на мъдрости и го възпитавал така, че никой вече не можел да се сравнява с него по наука, възпитание и ум. Когато баща му узнал това, той му довел няколко конници бедуини да го учат на езда. Момъкът станал изкусен ездач, бродел из полетата и надминавал както връстниците си, така и най-добрите конници. Един ден мъдрецът се взрял в звездите и видял, че ако през следващите седем дни момъкът произнесе някаква дума, тя ще стане причина за неговата гибел. Отишъл при баща му и му разказал за това.

— А ти какво ще кажеш, мъдрецо? — запитал царят.

— Царю! — отговорил мъдрецът. — Аз мислих и измислих — нека да го оставим на някое приятно място, там да слуша весели песни и да седи, докато минат тези седем дни!

Изпратил царят да извикат една неволница от неговите придружителки — а тя била най-хубавата, — предал й момъка и наредил:

— Вземи господаря си в двореца си, нека стои при тебе и да излезе, когато изминат седем дни!

Повела го неволницата, настанила го в двореца. А там имало четирийсет стаи, във всяка стая — по десет неволници и всяка неволница свирела на някакъв инструмент. Около двореца течал поток, а бреговете му били засадени с плодни дървета и ухаещи цветя.

Хубав и строен бил момъкът — то с думи не може да се опише! Първата вечер го видяла неволницата, която била и наложница на баща му, много го харесала, обикнало го сърцето й, тя не се сдържала и всячески показвала колко го харесва, и го съблазнявала.

— Ако е пожелал всевишният Аллах, изляза ли от тук, ще отида при баща си, ще му разкажа всичко, което правиш, и той ще те погуби! — рекъл момъкът.

Изплашила се неволницата, затичала се при царя и с плач се хвърлила в нозете му.

— Ваше величество! — изохкала тя. — Господарят ми се опита да ме съблазни, а като се дръпнах, ме заплаши, че ще ме убие! Нищо не му позволих, избягах от него! Няма никога да се върна вече нито при него, нито в двореца!

Страшно се ядосал бащата при тези думи, извикал начаса при себе си своите везири и им наредил да погубят сина му.

— Царят е решил да погуби сина си!?! — заговорили те помежду си. — Ако го убие, после непременно ще съжалява! Той му е толкова скъп. А после ще се нахвърли срещу нас и ще ни обвинява, ще ни вика: „Защо не направихте нещо, за да ми попречите?“

И те се договорили да направят нещо, за да не погуби той сина си.

Изправил се първият везир и рекъл:

— Днес аз ще ви спася от злото на царя!

Станал той, отишъл при царя и казал:

— Царю, и хиляда синове да имаше, не можеш да си позволиш да погубиш и един заради приказките на някаква неволница! Тя или говори истината, или лъже!

— А ти, везире, знаеш ли нещо за женското коварство? — запитал царят.

— Да! — отговорил везирът и заразказвал: