Хиляда и една нощ (186)

Приказка за мелничаря и жена му

Разправят също, че някакъв човек си имал мелница и магаре, което въртяло мелничния камък. Имал и зла жена. Той я обичал, а тя го мразела, харесвала си един съсед, който пък я ненавиждал. Веднъж насън мъжът чул глас:

— Иди и копай под кръга, в който се върти магарето! Там ще намериш съкровище!

Мелничарят споделил за чутото с жена си, като й наредил да пази тайна. Тя пък го разказала на съседа, като се надявала да смекчи сърцето му, а той й обещал да я посети през нощта. Дошли посред нощ, копали на посоченото място и открили съкровището. Съседът го измъкнал и рекъл:

— Какво ще правим сега с това?

— Ще си го разделим поравно! — отговорила тя. — Ти ще се разделиш с жена си, а аз ще направя нещо, за да ме остави мъжът ми! После ще се ожениш за мене! Тогава цялото богатство ще си остане у нас двамата!

— А да не би дяволът да те подмами и да вземеш някой друг! — възразил съседът. — Златото в една къща е като слънце посред бял ден — всякой посяга да се сгрее с него! По-добре ще е всичко да остане у мен, пък ти, като се разделиш с мъжа си, ще дойдеш при мен!

— И аз се боя от същото! — рекла тя. — Не ти давам моя дял от парите!

Омразата заставила съседа да я убие и той я хвърлил в дупката, където било съкровището. Но утрото вече се сипвало, нямал време да я зарови, взел парите и избягал.

Мелничарят се събудил и не намерил жена си. Влязъл в мелницата и впрегнал магарето. То тръгнало, но спряло. Заудрял го мелничарят, но то не тръгвало, защото се бояло от мъртвата жена пред себе си. Мелничарят не знаел защо е спряло, извадил ножа си и го мушнал в хълбока, но то пак не мръднало. Ядосал се, мушнал го пак, този път в слабините, и то рухнало мъртво.

Вече се било съмнало и едва тогава той видял, че жена му и магарето са мъртви — тя лежала на мястото, където било съкровището. А това станало само защото той бил споделил тайната с жена си!…