Хиляда и една нощ (197)

Приказка за Хазима бен Башар и Акрама ал-Фаяд

Разправят също, че по време на емира на правоверните Сулейман бен Абдул Малик живял човек на име Хазима бен Башар от племето бени асад. Славел се като човек праведен, проявявал щедрост. Но съдбата се извъртяла така, че той да има нужда от братята си. Известно време те му помагали, но после го изоставили. Усетил той тази промяна и решил да се затвори у дома, докато дойде смъртта. Залостил портите си, ял каквото имал, но когато всичко се свършило, вече не знаел какво да прави.

А имал приятел — мутавалията на Джазира Акрама ал-Фаяд. Веднъж като седял в своя маджлис, някой споменал за Хазима и Акрама запитал:

— Как е той?

— Затвори портите си и си седи вкъщи! — отговорили му.

— Това му се случи, защото бе прекалено щедър! — рекъл Акрама. — Как така няма кой да му помогне!

— Ами никой не го прави…

Когато се мръкнало, Акрама взел четири хиляди динара, излязъл скришом от дома си и яхнал мулето. Спрял пред вратата на Хазима и почукал…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Хазима се показал на вратата, а Акрама му подал кесията и рекъл:

— Дано това ти помогне!

Хванал Хазима кесията, усетил тежестта й, но не я взел, а хванал поводите на мулето и запитал:

— Няма да те пусна, докато не кажеш кой си!

— Ами да речем, че съм Подпомагащия щедрите!

И си отишъл. Влязъл Хазима при жена си и рекъл:

— Радвай се! Ако това са дирхами, доста са!

Акрама пък се върнал у дома си и заварил жена си будна. Заразпитвала го къде е ходил, той не казал и тя рекла:

— Значи мутавалията на Джазира излиза сам нощем, тайно от близките си! Така правят, като ходят при любовници!

— Аллах знае, че не е! — рекъл той. — Излязох по работа, която само аз си я знам!

— Трябва да ми кажеш!

— А ще запазиш ли тайната, ако ти кажа?

— Разбира се!

Разказал й той насаме за станалото.

А пък Хазима на сутринта се оправил със заемодавците си, оправил си хала и тръгнал да посети Сулейман бен Абдул Малик. По онова време той се намирал в Палестина. Спрял Хазима пред двореца му, Сулейман го познавал и му разрешил да влезе.

— Защо отдавна не си наминавал, Хазима? — запитал той.

— На лош хал бях! — отговорил Хазима. — Бях болен!

— А сега как дойде?

— Ще ти кажа, емир на правоверните! — и му разказал всичко от начало до край.

— А ти познаваш ли този човек?

— Не го познавам! Отказа да ми се открие и каза, че бил Подпомагащия щедрите!

Много се приискало на халифа да разбере кой ще е този човек, и възкликнал:

— Ако знам кой е, ще го възнаградя за щедростта!

Халифът назначил Хазима за началник на Джазира на мястото на Акрама. Потеглил той към Джазира. Излязъл Акрама да го посрещне, двамата се поздравили и влезли в града. Влязъл Хазима в емирския дом и наредил Акрама да изчака, докато се проверят сметките му. Проверили сметките и открили, че има доста дългове.

— Плати ги! — наредил Хазима.

— Не мога, нямам никакви пари! — казал Акрама.

И Хазима наредил да затворят Акрама в зандана…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че стражите оковали Акрама във вериги и го хвърлили в затвора. Така седял там месец и повече, докато се разболял, тъмницата го изнурила. Разбрала за това жена му, извикала близки, открила им тайната на Акрама и те я посъветвали:

— Иди при Хазима и кажи, че искаш да му дадеш съвет.

Влезеш ли при него, кажи му; „Каква вина има Подпомагащия щедрите, че си го възнаградил с мрачна тъмница и тежки вериги?“.

Направила неволницата каквото й били казали, и когато Хазима я изслушал, викнал високо:

— Какво зло съм му направил? В каква беда е?

— Ти знаеш кой е! — рекла тя и посочила пътя към затвора.

Наредил Хазима да доведат начаса мулето му. Заедно с градските първенци отишъл в затвора. Отворили вратите му, а там седял Акрама, целият пребледнял и изтощен от мъките. Пристъпил напред Хазима, навел се над наведената му глава, целунал я. Погледнал Акрама нагоре и запитал:

— Какво те накара да направиш това?

— Твоите добри дела и моята лоша отплата! — отговорил Хазима и наредил на надзирателя да снеме оковите от нозете му и да окове собствените му нозе.

— Какво искаш да правиш? — запитал Хазима.

— Искам с мене да стане същото, което и с тебе!

— Заклевам те в Аллаха, не прави това! — викнал Акрама.

Всички се върнали в дома на Хазима. Акрама се сбогувал и понечил да си тръгне, но Хазима го спрял. Наредил всички да опразнят хамама и двамата влезли в него. Хазима сам изтъркал Акрама, дарил го с богати дрехи, качил го на мулето, натоварил и много пари и сам го повел към дома му. Помолил жена му за прошка и тя му я дала.

След няколко дни Хазима пожелал двамата да отидат при халифа Сулейман. По това време той се намирал в Рамле. Стигнали при двореца и помолили привратника да съобщи кой е дошъл. Султанът си помислил: „Не може мутавалията на Джазира да дойде тук без работа! Сигурно ми носи голяма новина!“ Още при появата му го запитал:

— Какво има, Хазима?

— Добра новина, о, емир на правоверните! — отговорил той.

— Казвай какво те е довело при мен!

— Открих Подпомагащия щедрите! Исках да те зарадвам, защото жадуваше да го видиш!

— И кой е той? — запитал халифът.

— Акрама ал-Фаяд! — отговорил Хазима.

Халифът наредил на Акрама да се приближи и рекъл:

— Абе, Акрама, доброто за него май стана беда за тебе! — и наредил: — Кажи колко пари ти трябват!

Акрама му казал и халифът наредил всичко да се изпълни начаса, да му дадат десет хиляди динара в повече от онова, което бил пожелал, и двайсет ката дрехи отгоре. После го назначил за валия на Джазира, Армения и Азербайджан. Накрая му казал:

— А Хазима го оставям на тебе! Ако искаш — остави го на поста му, ако пък искаш — махни го!

— Нека остане на мястото си, повелителю на правоверните! — помолил Акрама.

Двамата си излезли и останали на служба при халифа Сулейман бен Абдул Малик, докато той бил халиф…