Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на втория везир за търговеца и старицата с двете питки

Разправят, царю честити, че живял някога един търговец, човек гнуслив в яденето и пиенето. Един ден той отпътувал за някаква страна. Вървял по улиците на чуждия град и видял старица да носи две питки хляб. Спазарил той питките и ги купил. Прибрал се у дома и него ден ял от тях. Когато се съмнало, се върнал на същото място и намерил там старицата, която носела нови две питки. Пак си купил хляб от нея. Така продължило двайсетина дни, след което старицата изчезнала. Запитал този-онзи къде е, но никой нищо не знаел. Един ден той се разхождал по друга улица на града и я видял там. Спрял, поздравил я и я запитал защо е изчезнала, че вече не може да си купи хляб от нея. Старицата се въздържала да му отговори, но той настоял, заплашил я и тя рекла:

— Бях слугиня при един човек, който имаше язва. Той имаше лечител, който вземаше брашно, замесваше го с масло и цяла нощ, докато се съмнеше, го държеше върху болното място. Аз вземах това тесто, правех от него две питки и го продавах на тебе или на някой друг! Но господарят ми умря и вече нямам питки!

Търговецът дълго повръщал, разболял се силно. Съжалил за стореното, но полза от съжаление няма!

* * *

— Знай, царю! — завършил вторият везир. — Това е само един пример за женските коварства! Не трябва да се доверяваш на женските думи!

И царят се отказал да погубва сина си…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че на третия ден притичала неволницата, влязла при царя и заговорила:

— Царю! Отмъсти на сина си за мене, нека думите на везирите ти не променят решението ти! От лоши везири добро няма! Не постъпвай като онзи цар, който отстъпил пред думите на един от лошите си везири!

— А как е станало това? — запитал царят.

И неволницата заразказвала: