Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за сарафина Абдул Хасан от Хорасан и Шаджарат ад-Дур

Разправят също, царю честити, че халиф Муатадид би-л-Лях бил човек, който работел много и имал благородна душа. В Багдад той имал шестстотин везири и нищо от хорските дела не оставало скрито за него. Веднъж той излязъл с Ибн Хамдун да види какво става в града. Горещината и зноят го поизморили и двамата спрели в една красива пресечка. Насреща си видели прекрасна, високо извисена сграда, която показвала, че стопанинът й има изискан вкус. Седнали на скамейка пред портата й да си починат. Точно тогава от къщата излезли двама слуги и единият рекъл на другия:

— Дано днес ни дойде някой гост, че господарят ни сяда на маса само ако има поне двама гости! Все търсим, но никого не виждаме!

Учудил се халифът на тези думи и казал на Ибн Хамдун:

— Това показва, че стопанинът на този дом е благороден мъж! Трябва да посетим дома му! — после се обърнал към слугата: — Предупреди господаря си, че ще му гостуват двама чуждоземци!

Да не забравим да отбележим, че когато халифът се разхождал между поданиците си, той се обличал като търговец.

Затичал се слугата при господаря си да му съобщи новината. Той се зарадвал и излязъл лично да ги посрещне. Бил мъж с хубаво лице и благородни черти, в бяла ленена риза и позлатен плащ, от него лъхал хубав аромат, а на ръката си носел пръстен с рубин. Той поздравил двамата и рекъл:

— Добре дошли на гостите, които ме възнаграждават толкова щедро с присъствието си!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халиф Муатадид и Ибн Хамдун влезли в къщата и видели в нея стройни слуги и омайни кътчета, подобни на късчета от рая. По-късно Ибн Хамдун разказвал за тази среща следното:

Погледнах към халифа и забелязах, че лицето му се промени. Познавах по изражението му кога е доволен и кога — ядосан. Помислих си: „Защо ли се ядоса?“ Донесоха златен леген, измихме си ръцете. Разстлаха копринена покривка, сложиха върху нея трапеза от бамбук.

— В името на Аллаха! — заговори стопанинът. — За бога, гладът ме изгриза отвътре! Бъдете добри, хапнете си от скромните ми ястия, както повеляват добрите нрави!

Той започна да разкъсва кокошките, да реди месата им пред нас, да се смее, да произнася стихове. Хапнахме, преместихме се в друга стая. Там сложиха трапеза с райски плодове и вкусни сладкиши. Но халифът продължаваше да се мръщи, не се усмихваше, а уж душата трябва да се радва в такива мигове, пък и по навик той обичаше веселбата и песните. Знаех, че не е човек злоблив или завиждащ, и пак си помислих: „Защо ли е намръщен?“ Донесоха прибори за пиене и прозрачно вино с кани от злато, сребро и кристал. Стопанинът чукна по вратата на съседната стай с бамбуковия си бастун, тя се отвори и от там излязоха три неволници с девствени снаги и с лица като слънце по пладне. Едната свиреше на уд, другата удряше джанак, третата танцуваше. Подадоха ядки и плодове.

— Ти благородник ли си? — запита халифът.

— Не, господине, от търговския еснаф съм! — отговори стопанинът. — Хората ме знаят като Абул Хасан Али, син на Ахмед от Хорасан!

— Ти знаеш ли кой съм аз, човече?

— За бога, не познавам нито тебе, нито благородния ти спътник!

— Стопанино! — заговорих аз. — Пред тебе е емирът на правоверните Муатадид би-л-Лях, внук на Мутауаккил аля-л-Лах!

Скочи човекът, целуна земята пред халифа, разтреперан от страх, и промълви:

— О, емир на правоверните! Ако си намерил при мен нещо да не достига или ако съм показал неуважение към твоя светлост, прости ми!

— Не може да има по-голямо уважение от това, което ни оказа! — рече халифът. — Но онова, което си скрил, трябва да го допълниш с разказа си! Ако ти повярвам, ще се спасиш от гнева ми, но ако не ми кажеш истината — ще те затворя, защото имам ясни доказателства срещу тебе, и ще те измъчвам, както никой никога не е измъчвал!

— С помощта на Аллаха ще ти разкажа всичко! — възкликна човекът. — Какво съм скрил в душата си, емир на правоверните?

— Когато влязох в дома ти — каза халифът, — видях колко е хубав и светъл, как е уреден и украсен, но тук върху всичко, дори върху дрехите ти, е името на дядо ми Мутауаккил аля-л-Лах!

— Така е! — отговорил човекът. — Нека Аллах ти помага винаги справедливостта да бъде твой спътник, а истината — твоя дреха! Пред милостта ти никой не може да говори друго освен истината!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Халифът наредил на Абул Хасан да седне и да разкаже историята си. Човекът заговорил:

— О, емир на правоверните, Аллах да ти помогне да побеждаваш в негово име и да те дари с благата си! Аз ще ти разкажа всичко!

И той заразказвал:

* * *

Баща ми, о, емир на правоверните, работеше на пазара на сарафите, продавачите на благовония и търговците на платове. Във всеки пазар той имаше сергия за различни стоки. Беше наел една стая в пазара на сарафите, за да се преоблича в нея, после отвори и дюкян. Скоро парите му нямаха брой и чет. Бях негов единствен син, той ме обичаше. Когато усети, че смъртта тропа и на неговата врата, той ме извика, повери ме на майка ми и се прибра в лоното на Аллаха. Останах сам и се отдадох на удоволствия — ядях и пиех заедно с дружина приятели. Майка ми ми забраняваше, ругаеше ме, но аз не я слушах. Но ето че парите се свършиха. Разпродадох всички имоти, остана ни само къщата. Тя бе хубава къща, о, емир на правоверните!

— Искам да продам и къщата! — казах на майка си.

— Синко, ако я продадеш, ще бъдеш опозорен, защото няма да има къде глава да подслониш! — възрази тя.

— Тя струва пет хиляди динара! — отговорих аз. — Ще купя по-малка за хиляда, а с останалите ще завъртя търговия!

Тя пожела сама да купи къщата от мене. Отвори долапа и извади порцеланово гърне, в което имаше пет хиляди динара. Стори ми се, че покривът рухна върху главата ми.

— Синко — каза тя, — не си мисли, че това са пари от баща ти! Това са пари от моя баща! Спестих ги за времето, когато ще има нужда! Докато баща ти беше жив, бях богата и нямах нужда от тях!

Грабнах парите от нея и пак се върнах към старото — ядене, пиене, веселби, — докато похарчих и тези пет хиляди! Не приемах от майка нито дума, нито съвет. После й казах:

— Искам да продам къщата!

— Синко! — възрази тя. — Аз вече те спрях да я продаваш! Как може да я продадеш повторно?

— Не дрънкай много — трябва да я продам! — креснах аз.

— Аз я купувам за пет хиляди динара! — рече тя. — Но няма да ти ги дам, а сама ще поема делата ти в ръцете си!

Продадох й я отново за същата цена и тя пое делата ни в ръцете си. Извика посредниците на баща ми и даде на всекиго по хиляда динара да търгуват. Така парите останаха в ръцете й, тя следеше какво се дава и какво се взема. Даде и на мене да завъртя търговия и ми викна:

— Сядай в дюкяна на баща си!

Послушах я, о, емир на правоверните! Влязох в дюкяна на пазара на сарафите! Появиха се приятели, които купуваха от мене. Споходи ме печалба, парите ми станаха повече! Когато видя, че вече съм по-добре, майка ми ми показа всичките скъпоценности, които бе пазила у себе си, върна ми и онези имоти, над които беше наложен запор. Парите ми станаха колкото преди. Живях така известно време. В дюкяна си отделих втора стая за почивка. Седях си веднъж в нея, когато влезе неволница — по-хубава очите ми не бяха виждали!

— Това ли е дюкянът на Абул Хасан Али, сина на Ахмед от Хорасан? — запита тя.

— Да! — отговорих.

— А къде е той самият?

— Аз съм!

Загубих ума и дума от хубостта й, а тя седна и каза:

— Кажи на чирака да ми отмери триста динара!

Наредих на чирака да й отмери колкото поиска[1]. Претегли ги той, а тя ги взе и си излезе. Бях съвсем объркан.

— Познаваш ли я? — запита чиракът.

— Не, за бога!

— Защо тогава ми нареди да й претегля златото?

— За бога, не знаех какво говоря — тя ме заслепи със своята хубост!

Надигна се момчето и излезе навън — тръгнало след нея, без аз да знам. После се върна разплакано от болката на плесника й и ми разказа:

— Тръгнах след онази неволница да видя къде отива! Когато ме забеляза, се извърнах, но тя ме удари така, че едва не ме уби, без малко да остана едноок!

Мина месец, без да я видя. Бях си загубил ума по нея, о, емир на правоверните! Но ето че тя се появи в края на един ден. Едва не полетях от радост! Запита ме за хала ми, а после рече:

— Сигурно се чудиш — коя ли е тази измамница? Взе ми парите и избяга!

— За бога, господарке, и парите ми, и душата ми са твои! — отговорих.

Тя сне покривалото от лицето си, приседна да си почине, а накитите и нанизите блестяха по шията и гърдите й. После каза:

— Отмери ми триста динара!

Претеглих й златото, тя го взе и си тръгна.

— Тръгни подире й! — наредих на чирака.

Той тръгна след нея, но скоро се върна порязан от нож!

Нямаше я пак известно време. Веднъж бях сам, когато тя влезе. Поседнахме, обменихме си някоя дума и тя каза:

— Отмери ми петстотин динара, имам нужда от тях!

Исках да я запитам: „За какво ли пък и ти давам парите си?“, но лудостта на любовта замрази езика ми. Всеки път, щом я видех, побледнявах, забравях какво искам да кажа — както го е казал поетът:

Щом зърна я — внезапно онемявам

и поразен, си думите забравям!

Претеглих й петстотин динара, тя ги взе и си тръгна. Сам тръгнах подире й. Стигнахме до златарския пазар. Тя спря при един човек, взе от него една огърлица, започнаха да се пазарят, той не отстъпваше и тя се обърна към мене с думите:

— Дай ми още петстотин динара!

Онзи с огърлицата ме видя, пристъпи към мене и ме поздрави.

— Дай й огърлицата за моя сметка! — казах.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абул Хасан от Хорасан:

* * *

Девойката взе огърлицата и си тръгна. Проследих я до река Тигър. Там тя се качи на една гемия. Целунах стъпките й. Тя ме зърна и се разсмя. Седях прав и я гледах, докато се скри в един дворец. Разбрах, че е дворецът на халифа Мутауаккил. Върнах се, о, емир на правоверните, и в душата ми се събра цялата мъка на света — та тя бе взела вече от мене толкова много пари! Казах си: „Взе ми парите, открадна ми ума, май и душата си ще загубя заради нея!“ Върнах се у дома и разказах на майка си всичко, което ми се бе случило.

— Синко! — рече ми тя. — Отсега нататък не бива да я слушаш — иначе ще погинеш!

Върнах се в дюкяна си. Дойде при мене посредникът ми от пазара на благовонията — бе възрастен шейх.

— Господарю! — каза той. — Защо ми се виждаш променен? Какво е станало? — разказах му за всичко и той каза: — Синко, това ще е някоя от неволниците в двореца на емира на правоверните! Забрави парите — те са на всевишния Аллах! Ако се появи при тебе — пази се, но не й се противопоставяй! Помни това, докато не измисля нещо, което да те спаси от гибел!

Остави ме, отиде си, а в сърцето ми — огън пламък! Дойде краят на месеца и ето че тя се появи отново и запита:

— Какво те накара да ме преследваш?

— Страстта в сърцето ми! — отговорих и заплаках.

Тя също се разплака, прости ми и рече:

— За бога! В сърцето ти гори страст, но в моето сърце тя е още по-голяма! Не знам какво да правя! — бутна в ръката ми някаква хартийка и рече: — Отнеси това на еди-кой си, той е моят пълномощник и вземи каквото е записано в нея!

— Нямам нужда от пари! — отговорих. — И парите, и душата си вече съм жертвал за тебе!

— Ще измисля нещо, за да ме притежаваш! — рече тя. — Само че ще е много мъчна работа!

Сбогувах се и тя си тръгна. Отидох при шейха на пазара за благовония и му разказах какво ми се случи. Той дойде с мене към дома на Мутауаккил, за да види откъде бе влязла неволницата. Мъчеше се да измисли някоя хитрост, огледа се и видя работилницата на един шивач — неговият прозорец гледаше към реката.

— Скъсай джоба си, иди при него и го помоли да ти го ушие! — рече той. — Плати му десет динара!

Не направих това, а взех два отрязъка гръцка коприна и казах на шивача:

— Скрой ми и ми уший от това четири наметала — две с ръкави и две без ръкави! — когато той свърши наметалата, му платих много повече, отколкото се полагаше. Подаде ми ги и аз му рекох: — Вземи ги за себе си или ги продай на някой желаещ!

Започнах да го посещавам и да присядам при него все по-дълго. Уших и други дрехи и му казах:

— Закачи ги пред работилницата! Който ги хареса, нека си ги вземе!

Той последва съвета ми. Хората, които излизаха от двореца на халифа, си харесваха по някоя дреха, която аз бях поръчал, и аз им я дарявах. Веднъж шивачът ми каза:

— От дълго време, синко, чакам да ми разкажеш историята си! Ти уши при мене сто скъпи дрехи, всяка дреха струваше много пари, а ти ги изподари на хората! Това не е работа на търговец — търговецът държи сметка за всеки дирхам! Разкажи ми истината, че да ти помогна с каквото мога!

— Искам да се оженя за една от неволниците в двореца на халифа! — отговорих аз.

— Аллах да ги порази! — възкликна той. — Как може така да съблазняват хората! Знаеш ли я как се казва?

— Не! — отвърнах, но после му я описах и той рече:

— Горко ти! Та това е свирачката на уд при халиф Мутауаккил! Но нея винаги я пази един мамелюк! Сприятели се с него, пък дано той ти помогне!

И докато разговаряхме, ето че същият този мамелюк се появи пред портата. Държах в ръцете си една дреха, която току-що ми бе ушил шивачът — бе от разноцветна коприна. Той се загледа в нея, после пристъпи към мене и ме запита:

— Кой си ти?

— Търговец съм! — отговорих.

— Продаваш ли тази дреха?

— Да!

Той си избра общо пет дрехи и запита:

— Колко струват петте?

— За теб — нищо! — отговорих аз.

Той се зарадва. Прибрах се у дома, взех от там една моя дреха, обсипана с якути и бисери — струваше пет хиляди динара! Занесох му я като дар. Той я прие, вкара ме в някаква стая в двореца и запита:

— Как те наричат търговците?

— Просто търговец! — отговорих.

— Ти ме развълнува! Дари ми толкова неща, че ми грабна сърцето! И това май вярно ми подсказва, че си Абул Хасан от Хорасан, известен с прякора си Сарафина! — аз се разплаках, а той продължи: — Защо плачеш? За бога, онази, заради която плачеш от страст, крие още по-голяма страст към тебе! Слухът за станалото между вас се е пръснал между всички неволници в двореца!

— Искам да ми помогнеш в бедата! — рекох.

Обеща ми да се срещнем следващия ден. Прибрах се у дома, а когато се съмна, се върнах при него и той ми каза:

— Вчера, когато тя свърши службата си при халифа, влязох в стаята й и й разказах всичко за тебе! Тя много иска да се срещнете! Стой в стаята ми, докато се мръкне!

Когато се мръкна, той се появи отново. Носеше златотъкана риза и халифска огърлица. Облече ме, накичи ме, обля ме с благовония и аз заприличах на халифа. Заведе ме до един коридор с два реда врати от двете страни…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абул Хасан от Хорасан:

* * *

Мамелюкът се спря и ми каза:

— Това са стаите на неволниците. Като минаваш пред вратата на всяка една, оставяй пред нея по едно зърно бакла — халифът има такъв навик! Ще стигнеш до втория коридор от дясната страна! Ще видиш стая със стъпало и мраморна врата. Бутни я! Но първом преброй вратите! Влез в тази стая! Там ще видиш познатата си и ще останеш при нея! И дано Аллах ми помогне после да те измъкна, па макар и в сандък!

Остави ме и се върна. Вървях и броях вратите, поставях по едно зърно бакла пред всяка една. Стигнах до средата на коридора, когато изведнъж дочух силен шум и видях светлина на свещи, която се движеше към мене! Скрих се в сянката на една врата и зърнах халифа. Около него вървяха неволници. Чух отвътре една неволница да казва:

— Абе, сестро, ние двама халифи ли имаме? Нали халифът вече мина — усетих дъха на неговото алое! По обичай той вече остави зърно бакла пред стаята ми! Сега виждам светлината на свещите — и пак той идва!

— Странно, онзи бе облечен в халифски дрехи! — рече другата. — Никой не би се осмелил на такава работа!

Светлината се приближи към мен, целият се разтреперих, стигнаха до стаята на моята позната. Чух халифът да пита:

— Тази стая на кого е?

— На Шаджарат ад-Дур! — бе отговорът.

— Повикайте я!

Извикаха я, тя излезе, целуна нозете на халифа и той каза:

— Искаш ли да пийнеш тази вечер?

— Ако твоя милост настоява и моят образ не те задява — не ми се ще да пия! — отговори тя.

— Кажете на хазнадаря да я дари с такава и такава огърлица! — разпореди се халифът и нареди всички да влязат при нея.

Оказах се между девойките, които носеха свещите. Една от тях ме забеляза и запита:

— Кой е този? — хвана ме, издърпа ме в някаква друга стая и ми викна: — Ти пък кой си?

Целунах земята пред нея и отговорих:

— Господарке, призовавам те в името на Аллаха, спести кръвта ми! Спасиш ли живота ми — ще бъдеш по-близо до Аллаха!

— Сигурно си крадец! — рече тя.

— Не, за бога, не съм крадец! Нима ти приличам на крадец?

— Кажи ми кой си, и ще бъдеш в безопасност!

— Аз съм един влюбен глупак! Страстта и глупостта ме доведоха тук и ето че попаднах в капан!

— Постой тук, докато се върна! — разпореди се тя. Излезе и ми донесе дрехи на неволница. Облякох ги и тя каза: — Излез след мене! — а като я последвах до стаята й, ми нареди: — Влез тук! — влязох. Тя ме доведе до леглото си в богата постилка и каза: — Седни! Ако ти си Абул Хасан Сарафина от Хорасан — няма от какво да се боиш!

— Аз съм! — признах си.

— Аллах ще запази кръвта ти, ако си искрен, но ще загинеш, ако си крадец! — рече тя. Облякъл си дрехи на халифа, дъхаш на неговите благовония! Ти си възлюбленият на Шаджарат ад-Дур, а аз съм сестра й! Тя постоянно ми разказва за тебе, казва, че е взела от тебе пари, без да ти ги връща, но ти въпреки всичко си останал същият, после как си я проследил до брега на реката и си целунал земята под стъпките й! Ти си запалил в сърцето й огън! Но как си се добрал до тук? Тя ли ти нареди? Животът ти е в опасност!

— За бога, господарке, сам се хвърлих в тази гибел! — отговорих й. — Искам само да я видя, да я срещна, Аллах ми е свидетел, никога не съм имал намерение да върша нещо грешно с нея!

— Аллах те спасява, щом е така! Вече съм ти простила! — тя викна слугинята си и й нареди: — Ей ти! Иди при Шаджарат ад-Дур и й кажи, че сестра й я кани при нея тази вечер, защото душата й е притеснена!

Слугинята излезе и след малко ни донесе отговор: „Аллах да ти даде дълъг живот, всичко съм готова да направя за тебе! За бога, сега ме тормози главоболието на халифа — а ти знаеш как той ме зачита!“ Тогава сестрата наредила:

— Върни се и й кажи непременно да дойде — има една тайна работа, дето двете си я знаем само!

Върна се слугинята и доведе моята възлюблена. Сестра й я посрещна, прегърна я и викна:

— Ей, Абул Хасан! Излез и целуни ръката й!

Бях се скрил. Излязох, о, емир на правоверните, и когато тя ме видя, възкликна:

— Как успя да се окажеш в дрехите, накитите и благовонията на халифа?

Разказах й за станалото и какъв страх съм брал, а тя рече:

— Много си си изпатил заради мене! Хвала на Аллаха, който е превърнал злото в добро! А най-голямото добро е, че си се добрал до моя дом и до дома на сестра ми!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Абдул Хасан от Хорасан:

* * *

Поведе ме тя, о, емир на правоверните, към стаята си и рече на сестра си:

— Бях се заклела да не се срещам с него в харема, но щом той е жертвал живота си и е претърпял тези ужаси, ще бъда пръст под стъпките на нозете му и прах от отпечатъците по тях! Ще видиш какво ще направя, за да се съберем според закона! Цялата си душа ще изстискам, но ще се изхитря да бъде така!

И докато си говорехме, о, емир на правоверните, отново чухме шум. Видяхме, че халифът се е върнал и пак иска да влезе при нея. Тя ме бутна и ме затвори в скрина си, заключи го и излезе да го посрещне. Покани го да седне, нареди да донесат вино. По онова време халифът обичаше Банджа, майката на Муатаз би-л-Лях, но двамата нещо се бяха скарали. Тя се славеше с невиждана хубост и поради това не се примиряваше с него, а той бе силен владетел и поради това не се примиряваше с нея и не даваше вид, че му е мъчно, преструваше се, че не й обръща внимание и че всички неволници са равни на нея, и поради това често наминаваше из стаите им. Обичаше песните на Шаджарат ад-Дур и й нареди да попее. Тя взе уда, опъна струните му и запя:

Как отлита леко времето, щом сме с нея двама,

как се спира и замръзва, щом я няма!…

Напуснах те — сякаш мъртва е любовта голяма,

съгреших пред тебе — просто търпение нямах!

        Ала обичта към тебе всяка нощ ме буди,

        виждам времето, когато тънех в страсти бурни, чудни!

        Той е с весел нрав — коприна, с говор — нежни звуци,

        пълни със чудесен смисъл, а не с намеци груби,

ангелски Аллах всесилен е създал очите,

тръпнат в страст две свежи пъпки там върху гърдите!

Халифът изпадна във възторг. И аз от скрина се възхитих, о, емир на правоверните! Ако не бе ме възпрял всевишният Аллах, щях да възкликна на глас и да се опозорим. После тя изпя следната песен:

Прегръщам го — така да го желая!

Прегръдката не бива да е краят!

                Целувам го — да стихне топлината!

                Безумна обич бликва в тъмнината!

Страстта лекува се, но никога не свършва

и трябва в брак душите да се свържат!

Възхити се отново халифът и каза:

— Пожелай си нещо от мене, Шаджарат ад-Дур!

— Желая да ми дариш свободата, о, емир на правоверните — и нека това да е наградата ми!

— Ти си свободна пред лицето на всевишния Аллах! — рече той. И когато тя целуна пред него земята, продължи: — Вземи уда и ми изпей нещо за неволницата, която толкова обичам! Хората искат да съм радостен, пък аз искам тя да е радостна!

Тя взе уда и изпя следния куплет:

Ти, красавице, мойто спокойствие грабна,

не мога без тебе, ти толкоз ми трябваш!

   На страстта най подхожда всецяло отдаване,

   а на царя пък — царското самозабравяне!…

Развесели се халифът и каза:

— Вземи уда и ми изпей песен за трите неволници, които отнеха покоя ми! Това си ти, онази, която ме изостави, и още една, която няма да назова!

Тя взе уда, поде нова мелодия и изпя следната песен:

Три красавици силната мъка ми снеха

и в сърцето ми място високо заеха!

           А днес и на трите се аз подчинявам

           и слушам — каквото ми кажат, го правя!

Всевластна към тях ме привлича страстта,

но с нея отнеха ми те и властта!

Много се учуди халифът — толкова тази песен подхождаше на неговия хал! Вълнението, породено от песента, го склони да се помири с жена си. Излезе и тръгна към стаята й. Една неволница избърза да й съобщи, че халифът идва при нея. Той й прости и тя му прости.

А Шаджарат ад-Дур се върна щастлива при мене и рече:

— С твоето благотворно идване аз съм вече свободна! Дано Аллах ми помогне да осъществя това, което съм измислила, за да се съберем заедно според закона!

Докато разговаряхме, при нас влезе и нейната слугиня. Разказахме й за станалото и тя възкликна:

— Хвала на Аллаха, който превърна злото в добро! Да се помолим на Всевишния сега да се измъкнеш от тук жив и здрав!

Ето че дойде и Фатир, сестрата на Шаджарат ад-Дур.

— Сестро! — рече моята възлюблена. — Какво да направим, за да го измъкнем жив и здрав? Всевишният Аллах ме дари със свобода — сега съм свободна благодарение на появата му!

— Няма друг начин, освен да го облечем в женски дрехи! — отговори сестрата.

Донесе тя женски дрехи, облякох ги и излязох от стаята. Стигнах до някое място в двореца и не щеш ли — там бе седнал халифът със слугите си. Той ме погледна, не разбра кой съм, и нареди на свитата си:

— Бързо ми доведете онази неволница, която излиза!

Доведоха ме при него, вдигнаха фереджето от лицето ми. Той разбра, че съм мъж, и започна да ме разпитва. Разказах му за станалото, без да се побоя. Той изслуша разказа ми, бързо се изправи и излезе. Подире разбрах, че отишъл в стаята на Шаджарат ад-Дур и я запитал:

— Как си могла да избереш някакъв търговски син?

Тя целунала земята пред него и му разказала най-искрено от начало до край всичко, което й се било случило. Халифът й простил, сърцето му се смилило над нея, той проумял как и защо се е влюбила в мене. Влязла слугинята й и казала:

— Успокой се, когато застана пред халифа, твоят възлюблен му разказа дума по дума онова, което и ти!

После халифът се върна при мен и рече:

— Какво ти даде смелост да влезеш в дома ми?

— О, емир на правоверните! — отговорих аз. — Дадоха ми я моята глупост, любовта ми и знанието, че ще получа прошка от благородното ти сърце.

Заплаках и целунах земята пред нозете му, а той каза:

— Прощавам ви и на двамата!

Нареди ми да седна. Извика кадията и ме ожени за Шаджарат ад-Дур. Тържествено ми я предадоха в нейната стая. След три дни излязох и отнесох всички дарове в моята къща. Всичко, което виждаш в дома ми, о, емир на правоверните, и го позна чие е, е от нейната прикя! Един ден тя ми рече:

— Халиф Мутауаккил е благороден мъж! Но се боя да не би един ден да му хрумне нещо лошо за нас!

И докато разговаряхме, дойде пратеник на халифа, който от негово име настояваше да върна жена си при него, защото много обичал песните й. Тя отиде, изпълнила му молбата и той й рекъл:

— Не ни забравяй!

Договорили се понякога да го посещава. Веднъж той я извика. Дори не усетих кога бързо се върна с разкъсани дрехи и разплакани очи. Разгневен се развиках, защото си помислих, че халифът е наредил да я отвлекат:

— Какво, да не би Мутауаккил да ти се е разгневил?

— Какъв ти Мутауаккил! — възкликна тя. — Няма я вече властта на Мутауаккил, зачеркнато е името му!

— Казвай какво е станало? — възкликнах аз.

— Той си седял зад завесата и си пиел кафето! Нападнал го синът му Мунтасир заедно с една турска дружина и го убили! Едва избягах със слугинята и се оставих в ръцете на Аллаха!…

Скочих начаса, о, емир на правоверните, и отпътувах за Басра! Там ме стигна вестта за войната между Мунтасир и Мустаин. Изплаших се и се пренесох с жена си, майка си и имането си в Басра.

Това е моята история, о, емир на правоверните, нито дума не съм добавил от себе си, нито дума не съм отнел! Всичко, което виждаш в дома ми и което носи името на дядо ти Мутауаккил, ми е дар от него!

* * *

Много се зарадвал халифът от разказа на Абул Хасан, който извел пред него жена си и децата, които тя му родила. Той се възхитил от хубостта им, взел дивит и наредил всичките имоти на Абул Хасан да бъдат освободени от данъци двайсет години напред. Взел го за свой сътрапезник и те живели така, докато съдбата не ги разделила и след дворци те се заселили в гробове! Хвала на всеопрощаващия Аллах!…

Бележки

[1] Често по-крупни суми в Средновековието са били не броени, а теглени на кантар, за да не се допуснат загуби от естественото изтъркване на златните и сребърните монети — бел.прев.