Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за един андалуски град, покорен от Тарик бен Зияд

До ушите ми достигна, царю честити, че някога имало град на име Лабта. Той бил владение на чужденци неверници. В него имало замък, който стоял постоянно заключен. Щом някой от царете на града умирал и на негово място се възцарявал друг неверник, той заключвал замъка с катинар. Минало време и на вратата на замъка вече висели двайсет и четири катинара — по един от всеки цар.

Веднъж на престола се възкачил човек, който нямал царски произход. Решил да отключи катинарите, за да види какво има в замъка. Велможите на царството взели да го разубеждават. Предложили му всички безценни богатства и съкровища, които притежавали, само и само да не го отключва, но царят не отстъпвал…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят махнал катинарите и отворил вратата. Вътре съзрял изрисувани образи на араби, възседнали коне и камили. На главите им тежали чалми. Били препасани с мечове, а в ръцете си държали дълги маждраци. Царят намерил и една книга, в която прочел следното: „Ако тази врата бъде отворена, страната ще бъде завладяна от едно арабско племе, чиито воини досущ приличат на тези образи! Внимавайте, много внимавайте и не отваряйте вратата!“

Този град се намирал в Андалусия. Завоюван бил от Тарик бен Зияд през същата година по време на царуването на халиф Уалид бен Абдул Малик. Царят бил убит, страната му била ограбена, жените и момчетата — пленени, богатствата — похитени. Завоевателят намерил несметни съкровища — около сто и седемдесет корони с бисери и рубини, много скъпоценни камъни. Открил неизброимо количество златни и сребърни съдове и масата на пророка на Аллаха Сулейман ибн Дауд. Казват, че масата била от зелен изумруд. Сега се намира в Рим. Чашите й са от злато, а блюдата й — от ахат и безценни камъни. Тарик намерил в града и един псалтир, изписан с гръцки букви със златен варак и украсен със скъпоценности. В града открил и една книга, в която се говорело как се обработват рубини и други скъпоценни камъни, какви са съставките на отровите и на противоотровите. Там имало изображения на земята, моретата, отделните страни и рудниците. В замъка имало и голяма стая, в която стоял складиран много философски камък — само един дирхам можел да превърне хиляда сребърни дирхама в чисто злато. Всичките тези богатства Тарик изпратил на халифа, а арабите се пръснали из градовете на тази земя.