Хиляда и една нощ (154)

Приказка за търговеца, слепеца и мошениците

Разправят, че някога живял търговец, който имал много пари и пътувал до различни страни. Решил веднъж да отиде до една страна и разпитал за нея човек, който наскоро се бил върнал от нея:

— От каква стока най-много се печели там?

— От сандалово дърво! — отговорил човекът. — Там то се продава скъпо!

Търговецът купил сандалово дърво за всичките си пари и отпътувал. Пристигнал там на свечеряване. Насреща му — старица, която водела овца. Щом го видяла, тя го запитала:

— Кой си ти, човече?

— Търговец съм, чужденец! — отговорил той.

— Пази се от хората в този град! — посъветвала го тя. — Те са коварни, крадци и мамят чужденците.

Оставила го и си отишла. На сутринта го срещнал някакъв жител от града, поздравил го и го запитал:

— Откъде си дошъл, господине?

— От далече! — отговорил търговецът.

— Какво си донесъл за търговия?

— Сандалово дърво! Казват, че при вас вървяло на висока цена!

— Сгрешил е този, който те е посъветвал! — казал човекът. — Ние палим под тенджерите само сандалово дърво, то върви на една цена с обикновените дърва!

Натъжил се човекът, хем му се вярвало, хем не. Спрял той у един от градските ханове и там започнал да разпалва огъня под тенджерката си със сандалово дърво. Ханджията го видял какво прави, и запитал:

— Няма ли да ми продадеш това дърво — ще ти платя крина срещу крина, каквото си поискаш!

— Продавам ти го! — казал търговецът.

Човекът пренесъл всичкото дърво у дома си, а продавачът смятал да поиска толкова злато, колкото дърво се побере в крините.

На сутринта търговецът излязъл из града. Срещнал го някакъв синеок човек, който при това бил и едноок. Залепил се за търговеца и му заговорил:

— Ти извади окото ми, сега няма да те изпусна!

— Такова нещо не е имало! — отрекъл търговецът.

Събрали се хората и замолили едноокия да даде на търговеца отсрочка от един ден, за да му изплати цената на окото. Търговецът уговорил един да му стане поръчител и го пуснали. Тръгнал си той, но усетил, че сандалът му се бил скъсал, докато го влачел едноокият. Спрял пред работилницата на някакъв обущар, дал му го да го поправи и казал:

— Поправи го и ще получиш насреща онова, което пожелаеш!

Излязъл от обущарницата и видял, че няколко души хвърлят зар. Седнал до тях. Те му предложили да поиграе с тях и той се заиграл. Но те направили така, че го победили, и му предложили да избира: или да изпие морето, или да им даде всичките си пари. Изправил се търговецът и рекъл:

— Дайте ми срок до утре!

Тръгнал си съкрушен от станалото, не знаел как ще живее по-нататък. Седнал замислен, тъжен и скръбен. И ето че при него дошла старица, погледнала го и му рекла:

— Май са те ограбили, защото си много тъжен.

Той й разказал всичко, което му се било случило, и тя рекла:

— Кой ли те е излъгал с това сандалово дърво? Че неговата цена при нас е десет динара за ратл! Но аз ще ти измисля една хитрост и ще се моля да намериш спасение в нея! Иди при градската порта! На това място седи сляп шейх — учен, умен и знаещ! Всички отиват при него и го питат каквото им се ще, а той им показва по какъв начин да спечелят. Той познава магиите, хитростите и измамите. Вечер при него се събират измамниците. Иди при него, но се скрий от враговете си така, че да чуваш думите им, без те да те видят! Дано чуеш там как да се отървеш от бедите си!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…Тя продължила разказа на царския син за търговеца, слепеца и мошениците:

* * *

Търговецът се разделил със старицата и отишъл на мястото при градската порта. Спрял там, забелязал шейха и приседнал недалеч от него на скришно място. Не минало много време, и неговите хора дошли да се договарят. Застанали пред шейха, поздравили го, поздравили се един друг и насядали. Търговецът разпознал сред тях всички, с които си имал работа. Шейхът им предложил да хапнат, после всеки излизал напред и разказвал какво му се било случило през деня. Напред излязъл онзи, който му бил взел сандаловото дърво, и разказал на шейха какво е направил, за да купи сандаловото дърво, без да плаща, и как се договорили, че ще заменят крина от дървото с крина за каквото онзи поиска.

— Той може да надделее над тебе! — рекъл шейхът.

— А как ще надделее! — възкликнал мошеникът.

— Ако ти каже да пълниш крината със злато и сребро — ще му го дадеш ли?

— Ще му го дам, защото пак ще съм в печалба:

— А ако ти каже — продължил шейхът — да му напълниш крината с бълхи — половината да са мъжки и половината женски, — какво ще правиш?

И онзи разбрал, че така ще надделеят над него.

Пристъпил напред едноокият и рекъл:

— Шейх, днес зърнах мъж чужденец в страната ни. Премерих си хитростта с него, залепих се за него и му викнах: „Ти извади окото ми!“ Не го оставих, докато няколко души не го принудиха утре да се върне и да ми плати за окото!

— Ако поиска да надделее над тебе — ще го направи! — рекъл шейхът.

— И как ще надделее?

— Ами ще ти каже: „Ти извади окото си и аз ще извадя окото си — после ще претеглим двете очи! Ако твоето око е равно по тежест на моето, ти ще бъдеш правият!“ Тогава ти ще си му длъжник за окото, а сам ще останеш сляп, пък той ще вижда с другото си око!

Едноокият разбрал, че търговецът ще го победи.

Пристъпил напред обущарят и рекъл на шейха:

— Шейх, днес дойде при мене един човек, който ми даде сандала си и каза: „Поправи го!“ Запитах го колко ще ми плати, а той ми отговори: „Ще получиш насреща толкова, колкото пожелаеш!“ А аз ще се съглася само ако взема всичките му пари!

— А ако рече да си вземе чехъла, без да ти плати нищо? — запитал шейхът. — Той ще ти каже: „Враговете на султана са разбити, съперниците му са обезсилени, многочислени са неговите деца и помощници. Съгласен ли си това да ти е платата или не?“ Ако ти речеш: „Съгласен съм!“, той ще си вземе сандала и ще си отиде, а речеш ли: „Не съм съгласен!“, той пак ще си вземе сандала, но ще те натупа с него по главата и шията!

И обущарят разбрал, че ще бъде победен.

Пристъпил и човекът, който се бил обзалагал на зарове, и рекъл:

— Шейх, аз срещнах един човек, играхме на зар, измамих го и му казах: „Ако изпиеш това море, давам ти всичките си пари, ако не го изпиеш — даваш ми всичките си пари!“

— Ако пожелае да надделее, ще надделее! — рекъл шейхът.

— И как ще стане това?

— Ами ще ти каже: „Подръж ми с ръка чучура на морето, за да го изпия!“ Ти няма да можеш и ще бъдеш победен!

Търговецът изслушал какви доводи трябва да използва срещу изнудвачите, и се прибрал в стаята си. Когато се съмнало, дошъл при него онзи, с който се бил обзаложил, че ще изпие морето.

— Подръж ми чучура на морето, че да го изпия! — рекъл търговецът.

Онзи, разбира се, не можел да направи това. Така търговецът надделял. Хитрецът се откупил със сто динара и си отишъл. Дошъл обущарят и си поискал толкова, колкото да остане доволен, а търговецът му рекъл:

— А ще ти стигне ли това, че султанът победи враговете си, обезсили съперниците си и порасна броят на децата му?

— Да, ще ми стигне! — рекъл обущарят.

Човекът си взел сандала, без да плати, и онзи си отишъл. Ето че дошъл и едноокият да си иска цената за окото, а търговецът му казал:

— Извади си окото и аз ще си извадя окото! Ще ги претеглим и ако са равни по тегло — значи си имал право и аз ще ти платя окото, колкото струва!

— Е, чакай малко де! — замолил го едноокият.

Помирил се търговецът и с него срещу сто динара и той си отишъл. Накрая дошъл и онзи, който бил взел сандаловото дърво, и рекъл:

— Колко ще искаш за дървото си?

— А ти колко ми даваш?

— Нали се договорихме — крина дърво срещу крина от каквото поискаш! Ако искаш — със злато и сребро ще я напълня!

— Ще приема само ако я напълниш с бълхи — половината да са мъжки и половината — женски!

— Е, такова нещо няма да мога! — рекъл човекът.

Така търговецът надделял, а купувачът се откупил от него срещу сто динара, след като му върнал сандаловото дърво. Търговецът продал това дърво, както си искал, спечелил много пари и напуснал града…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син продължил своите приказки: