Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка на Исхак Мосулеца за женитбата на Ал-Маамун с Хадиджа, дъщерята на Хасан ибн Сахл
Разказват, че Исхак Мосулеца разправял веднъж:
* * *
Една нощ излязох подпийнал от двореца на халифа Маамун на път за дома, но изведнъж страшно ми се доходи по малка нужда. Сврях се в един сокак да се изпикая. По едно време гледам — от отсрещната къща виси голям кош с четири дръжки, подплатен с коприна. Докато се зверех, пияната ми глава ме накара да седна в него. Речено-сторено! Но стопаните на дома го издърпаха нагоре, мислейки, че аз съм оня, когото чакали. Кошът спря на върха на дувара и чух четири робини да ми казват:
— Слизай и бъди добре дошъл!
Поведе ме една със свещ в ръка и влязохме в разкошна стая. Някой дръпна завесите на една от стените. Появиха се прислужници. Сред тях плавно вървеше девойка, хубава като ясна месечинка. Станах на крака почтително, а тя ме поздрави, покани ме да седна и ме попита кой съм, отде ида. Разказах как съм попаднал в този дом.
— Не ще съжаляваш за тази случка — рече тя. — Ще ми кажеш ли някое и друго стихотворение?
Отвърнах й, че имам къса памет за стиховете.
— Все пак сгрей сърцето ми, изпей нещо!
Изпях й стиховете на неколцина древни поети. Тя остана доволна и се възторгна от умението ми:
— Кълна се в Аллаха, не знаех, че дюкянджийските синове имат такива дарби!
После заповяда да застелят трапезата.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ТРИСТА И ДЕВЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Исхак Мосулеца:
* * *
Девойката се зае да реди пред мен най-разнообразни ястия. После заповяда да донесат вино и изпи един стакан. Подаде и на мен един и ми каза:
— А сега е време да си побеседваме!
— До ушите ми достигна, че се случило това и това, че някакъв човек казал еди-какво си… — започнах да разказвам неуверено няколко занимателни случки, които я зарадваха и развеселиха.
Тя рече:
— Чудя се как може обикновен търговец да бъде надарен с такова красноречие? Та това са случки, достойни за ушите на царе!
— Имах съсед, който обичаше да беседва с царете и често сядаше на трапезата им! — рекох. — От него май съм чул това, което разказах!
— Ти си един от най-духовитите мъже, които съм познавала! — каза ми тя. — На всичко отгоре си и рядко образован! Но сега попей ми в съпровод на уд.
— В миналото опитвах късмета си в пеенето — рекох, — но не ми провървя и се отказах! Но щом настояваш, ще ти изпея нещо!
Тя заповяда да донесат уд и сама запя една моя песен с такъв сладък глас, какъвто през живота си не бях чувал. Свиреше превъзходно, почти, съвършено. Щом свърши, ме попита:
— Знаеш ли от кого е тази песен и кой е авторът на тези стихове?
— Не знам! — отговорих.
— Стиховете са от еди-кой си, а мелодията е от Исхак!
— Брей! Нима тоя Исхак, дано душата ми изкупи греховете си, е толкова голям майстор? — попитах.
— Е-ех, Исхак е ненадминат музикант! — възкликна тя. — Искаш ли да чуеш друга негова песен?
Продължихме да свирим и пеем, докато пукна зората. Тогава дойде една старица, която беше дойка на девойката, и каза:
— Свършвайте вече!
Девойката стана и рече:
— Не казвай никому за тази нощ. Нощните срещи трябва да се пазят в тайна.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ТРИСТА И ДВАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че Исхак Мосулеца продължил разказа си:
* * *
Сбогувах се с нея. Вкъщи си легнах да поспя. На сутринта пристигна пратеник на халифа Маамун. Упътих се към двореца му завчас и прекарах деня си там! Привечер започнах да си мисля за приятно прекараната предишната нощ. Докато се усетя, ето ме пак пред оня кош и пак седнах в него. Вдигнаха ме и ме заведоха на същото място. Девойката ми каза:
— Май ти се понрави да идваш тук!
Разговаряхме до зори. Сетне се върнах у дома и поспах. Упътих се към двореца и прекарах деня там. По мръкнало халифът ми каза:
— Почакай ме тук, докато свърша една работа! Няма да се бавя!
Щом се изгуби от погледа ми, обхвана ме безпокойство и си спомних за прекараната нощ. Излязох тичешком. Стигнах до коша, седнах в него и той ме понесе нагоре. Отнесе ме пак в същата стая. Девойката рече:
— Ти май превърна дома ми в свой?
— Гостът има право да остане три дни у своя домакин! — отвърнах. — Ако си позволя пак да наруша спокойствието ти, вземи ми живота!
Когато дойде уреченият час, си помислих, че халифът Маамун непременно ще попита къде съм бил, и няма да се успокои, преди да му разкажа историята си. Казах на девойката:
— Виждам, че много обичаш пеенето. Имам един братовчед. Той е по-красив от мен, дарен е с по-висок сан и с необикновен ум.
— Ако братовчед ти наистина е такъв, какъвто го описваш, нямам нищо против да се запозная с него! — рече тя.
Станах и тръгнах към къщи.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Исхак Мосулеца:
* * *
Едва бях стигнал до дома, когато пратениците на халифа се нахвърлиха върху мен и ме отнесоха при него. Заварих го да седи на един стол разгневен от постъпката ми. Попита ме:
— Исхак, нима си забравил верноподаническите си задължения?
— Кълна се в Аллаха, повелителю, не съм ги забравил! — отговорих.
— За какво става дума? Кажи ми цялата истина!
Разказах му цялата история, след което добавих:
— Обещах на девойката да те запозная с нея!
Прекарахме доволни деня, Маамун вече копнееше за девойката. С нетърпение дочакахме уречения час и се отправихме към дома й. Докато си вървяхме, взех да съветвам халифа с думите:
— Не се обръщай към мен по име пред нея! Нека остана само твой придружител!
Намерихме на мястото два коша, които ни издигнаха до вече познатото място. Девойката ни поздрави. Щом Маамун я видя, умът му се взе от прелестта и хубостта й. А тя започна да му реди предания и стихове и да му пее. После заповяда да донесат вино. Пихме. Девойката бе приветлива, радостна, разговорлива. Той също бе очарователен и приказлив. Тя грабна уда и изпя една моя песен. Когато той изпи три ратла вино, настроението му съвсем се повиши, развесели се и се провикна:
— Хей, Исхак! Я вземи и изпей тази песен, както ти умееш!
Девойката разбра, че това е халифът, и се скри в една от стаите.
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Исхак Мосулеца:
* * *
Щом свърших да пея, халифът Маамун ми каза:
— Разбери кой е стопанинът на този дом!
Тогава пред нас излезе старица — дойка на момичето, и рече:
— Стопанин на този дом е Хасан ибн Сахл!
— Веднага да се яви пред мен! — нареди халифът. Старицата се изгуби за миг и ето че се появи Хасан. — Имаш ли дъщеря? — попита Маамун.
— Да — отвърна той. — Казва се Хадиджа!
— А женена ли е?
— Кълна се в Аллаха, не още!
— Искам ръката й от тебе! — рече халифът.
— Тя е твоя смирена робиня, на теб ще бъде подчинена, повелителю на правоверните! — отговори Хасан.
— Женя се за нея — рече халифът — и плащам откуп трийсет хиляди динара за ръката й, които ще ти бъдат броени още тази сутрин! Щом получиш парите, изпрати вечерта дъщеря си при мен — излязохме от дома му, а Маамун ми рече: — Исхак, никому не разказвай за случилото се!
Така и не разкрих тази случка чак до самата кончина на халифа Маамун. Кълна се в Аллаха, не съм виждал мъж с качествата на Маамун, нито жена, която да се мери с Хадиджа по ум, разум и сладкодумие! Но само Аллах е вездесъщ!