Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за неграмотния учител

Разправя се също така, че един млад учител по богословие, който не знаел ни краснописа, ни четенето на Корана, а се опитвал да лъже хората и така си изкарвал хляба, решил да си отвори училище. Събрал плочки за писане и хартия. Нахлупил голяма чалма и седнал на входа. Хората минавали покрай него и като виждали чалмата, плочките и хартията, мислели го за истински учен богослов и водели децата си при него. Той започнал да им заповядва — кои да пишат и кои да четат. Така момчетата се учели сами едни от други. Един ден по улицата се задала жена. В ръката си държала писмо. Мнимият учен си казал: „Сигурно идва при мен, за да й прочета писмото! Какво да правя, като не зная да чета!“

Опитал се да избяга, но тя го пресрещнала:

— Накъде си тръгнал? Трябваш ми, учителю!

— Бързам за молитва! — отвърнал мнимият богослов. — После се връщам!

— Има време до обедната молитва! — казала жената. — Я по-добре ми прочети ей туй писмо!

Мнимият богослов обърнал писмото наопаки и взел да се взира в него. Започнал да си клати чалмата и да бърчи вежди. Съпругът на тази жена отсъствал и писмото било от него. Като видяла големите мъки на мнимия богослов при четенето, жената си казала: „Ясно, мъжът ми е умрял, а на учения му е неудобно да ми го съобщи“. Рекла му:

— Господарю, кажи ми, ако мъжът ми е умрял!

Мнимият богослов поклатил глава и не отвърнал нищо.

— Да започна ли да си късам дрехите от мъка?

— Късай ги!

— Да започвам ли да плача?

— Ако щеш, обливай се в сълзи!

Жената се върнала у дома си. Завила на умряло, заплакали и децата й. Дочули съседите воплите им и надошли да питат какво се е случило. Жената им казала, че е получила писмо, което й известявало за смъртта на мъжа й. Тогава един от съседите й казал, че това не може да бъде истина, защото мъжът й му бил пратил вчера писмо, в което пишел, че е жив и здрав и че щял да се върне след десет дни.

— Къде е писмото на мъжа ти? — запитал комшията.

Тя донесла писмото. Съседът прочел в него следното: „И така, аз съм здрав и читав. След десет дена ще си бъда у дома при вас!“

Жената взела писмото и се върнала при мнимия богослов.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че жената попитала самозванеца:

— Защо се подигра с мен?

— Когато ми даде писмото си, бях разгневен и мислите ми летяха другаде! — отвърнал той. — Помислих, че мъжът ти е умрял!

Жената се видяла в чудо, простила му, взела писмото и си тръгнала…