Хиляда и една нощ (20)

Разправят, царю честити, че имало едно време в един град на Китай шивач. Понякога излизал с жена си да се разхождат сред зеленината в градините. Веднъж, като се прибирали, срещнали гърбав мъж, от онези, чийто вид разсмива гневния и утешава скръбния и тъжния. Шивачът и жена му настояли да ги придружи до дома им и да вечерят заедно. Съгласил се гърбавият и дошъл в дома им. Отишъл шивачът на пазара, купил пържена риба, хляб, лимони и халва за подслаждане. Върнал се, сложили рибата пред гърбавия и седнали да хапнат. Жената на шивача взела голямо парче риба, натъпкала го в устата на гърбавия, запушила я с шепа и викнала:

— За бога, трябва да го глътнеш на един път, на един дъх — няма да те пусна, докато не го преглътнеш!

Преглътнал парчето гърбавият, но в него имало голяма кост. Запречила се тя на гърлото му, задушила го и той начаса умрял.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че шивачът възкликнал:

— „Няма сила и мощ освен у великия всевишен Аллах!“ Този нещастник умря от нашата ръка!

— Защо се плашиш от такива работи? — казала жена му. — Не си ли чувал думите на стихотвореца:

Защо ли да тъжа за неотменни

        неща, със скръб които ме изпълват?

Не се изгасва огън, като седнеш

        връз него — само болка той изтръгва!

— И какво да правим? — запитал мъжът й.

— Вземи го на ръце! — отговорила жената. — Увий го в копринена кърпа. Аз ще вървя пред тебе, ти ще мърмориш в тъмното: „Това е детето ми, това е майка му, отиваме при знахар, пък дано го излекува!“

Така шивачът взел гърбавия на ръце, тръгнал, а жена му занареждала:

— Ох, рожбо, да си ни здраво! От тази едра шарка здраво място по кожата ти не е останало!

И който ги видел, казвал си: „Тези носят дете, болно от едра шарка!“ И бягал. Вървели, що вървели, питали къде живее някой знахар, накрая им показали къщата на един знахар евреин. Почукали на вратата, показала се черна неволница.

— Какво има? — запитала тя.

— Дете носим! — отговорила жената. — Ето ти четвърт динар, дай го на господаря си и го викни да слезе и да види болното ми дете!

Влязла неволницата, а жената на шивача огледала прага и рекла на мъжа си:

— Изправи гърбавия тук и да спасяваме душите си!

Изправил го шивачът, подпрял го до стената и двамата избягали. А неволницата влязла при евреина и му рекла:

— Долу пред къщата има един болен с една жена и един мъж! Жената ми даде четвърт динар за тебе!

Зарадвал се евреинът, като видял четвърт динар. Изправил се бързо, слязъл в тъмното, но като слизал по стълбата, бутнал подпрения гърбушко.

— О, Лелезар, о, Муса^[1] и Елешер Калмат, о, Харун и Йешуа бен Нун! — възкликнал той. — Как можах да блъсна този болен, че да падне и да умре! Как да измъкна от къщи този човек, когото убих?

Взел го той на гръб и го вкарал при жена си. Разказал й за станалото, а тя рекла:

— Защо още стоиш? Ако стоиш така, докато се съмне — отидоха душите ни! Хайде двамата да го качим на покрива и да го хвърлим в двора на съседа! Той е мюсюлманин^[2], работи като стражник в кухнята на султана, в двора му се събират много котки и кучета — да ядат каквото е останало! И мишки има! През нощта ще се съберат котки и кучета и ще го изядат!

Понесъл евреинът с жена си гърбавия на покрива, смъкнали го изправен долу на земята, подпрели го на стената и се прибрали.

Не успял гърбавият да падне — и ето че стражникът се появил, връщал се у дома си. Влязъл в двора, като носел запалена свещ. Видял човешка сянка, изправена край кухнята му, и си рекъл: „За бога, но това е крадец в къщата ми!“ Грабнал той голям чук, премерил се, метнал го и ударил гърбавия в гърдите. Паднал той и стражникът — що да види! Онзи умрял. Затъжил се и възкликнал:

— „Няма сила и мощ освен у Аллаха!“ — изплашил се за живота си и продължил: — Тази нощ аз убих човек със собствените си ръце — огледал го, забелязал, че е гърбав, и промърморил: — Не ти ли стигаше, че си гърбав, ами си и крадец отгоре! Къде да се скрия, кой да ме скрие?

Вдигнал умрелия на рамене, измъкнал го от двора си, носил го до разсъмване, стигнал до пазара, спрял край един дюкян на ъгъла, изправил го там и избягал.

И ето ти един християнин, предприемач при султана. Пиян бил, излязъл да търси хамам. Вървял, клатушкал се, приближил се до гърбавия, пуснал си водата пред него, понечил да го заобиколи, а се оказало, че онзи пак стои на пътя му. А предната вечер някой бил откраднал чалмата на християнина и сега, като видял подпрения гърбушко, той решил, че крадецът е пред него. Стиснал християнинът юмрук, ударил гърбавия по шията и той паднал на земята. Викнал на помощ нощния пазач на пазара, после скочил да го души. Появил се пазачът и що да види — християнин, настъпил с коляно мюсюлманин, и удря ли, удря.

— Я го остави! — викнал пазачът. Станал християнинът, а пазачът огледал гърбавия, видял, че е мъртъв, и възкликнал: — Как така християнин ще убива мюсюлманин!

Пипнал той християнина, вързал го, довел го в дома на валията, а християнинът си мърморил:

— О, Исусе, о, Света Дево, как можах да го убия! И как бързо умря — само от един удар! — вече бил трезвен, умът му се върнал на мястото си.

Гърбавият и християнинът били оставени в дома на валията, а той наредил на палача да събере зрители да гледат как раздава правосъдие. Палачът приготвил бесилката за християнина, изправил го пред нея, метнал въже на шията му и тъкмо да го обеси, когато внезапно стражникът видял християнина пред бесилката, разбутал хората и викнал на палача:

— Не го наказвай, аз убих гърбавия!

— Защо го уби? — запитал валията.

И стражникът разказал какво му се било случило. Тогава валията освободил християнина предприемач и наредил на палача:

— Обеси този — той си призна!

Снел палачът примката от шията на християнина и я метнал върху шията на стражника, изправил го под бесилката. И току да го обеси — ето го знахаря евреин, който си пробивал път сред хората и викал на палача:

— Не прави това, аз съм убиецът! Аз го направих! Той дойде у дома ми да се лекува, аз слязох при него, бутнах го, а той падна и умря!

Валията наредил да обесят знахаря евреин. Палачът снел примката от шията на стражника и я метнал на шията на евреина. Но ето че се появил шивачът, пробил си път сред хората и викнал на палача:

— Не прави това, аз съм убиецът! — и разказал това, което му се било случило.

Изслушал го валията и наредил на палача:

— Пусни евреина и обеси шивача!

Палачът бутнал евреина настрани и измърморил:

— Е, де — връзвай този, пускай онзи — няма ли най-после да обесим някого?

И метнал примката върху шията на шивача.

А историята на гърбавия била следната: Той бил смешник на султана, който толкова го обичал, че не се отделял от него. Но ето че смешникът се напил, нямало го цяла нощ и на другия ден до обед. Запитал султанът хората от свитата си и те му отговорили:

— Владетелю, валията го намерил умрял, наредил да обесят убиеца, но ето че се явил и втори, и трети и всеки вика: „Не той, аз съм убиецът!“ И всеки разказва на валията защо го е убил.

Султанът викнал слугата си и му наредил:

— Тичай при валията и му кажи да ми ги доведе всичките!

Затичал се слугата и заварил палача без малко да погуби шивача.

— Не прави това! — викнал слугата.

Разбрал валията, че делото било стигнало до султана. Надигнал се той, понесли гърбавия, повели шивача, евреина, стражника и християнина и всички отишли при царя. Валията му се поклонил, целунал земята пред него и му разказал какво се е случило. Султанът запитал събралите се:

— Чувал ли е някой нещо, което може да се сравни с историята на този гърбушко?

Тогава християнинът пристъпил напред и казал:

— О, цар на времената, ако ми разрешиш, ще ти разкажа нещо, което се случи с мене!

— Разкажи каквото имаш! — наредил царят.

И християнинът заразказвал: