Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за жената с отсечените ръце

Разказват също, че един цар на царете казал на поданиците си:

— Който от вас даде милостиня, ще му отсека ръката!

Хората започнали да се въздържат да дават милостиня. Но се случило така, че един просяк, измъчван от глад, отишъл при една жена и помолил:

— Дай ми нещо!

— Как ще ти дам, щом царят отсича ръката на всеки, който даде милостиня! — отговорила тя.

И все пак, когато той помолил пак в името на Аллаха, тя се осмелила да му даде две питки хляб. Вестта за това стигнала до царя, той наредил да й отсекат двете ръце и тя се прибрала саката у дома.

След известно време царят казал на майка си:

— Искам да се оженя!

— Тук наблизо живее жена, по-хубава от която не може да се види на света, ала има голям недостатък — тя е без ръце! — отговорила майката.

— Искам да я видя! — настоял царят.

Майката я довела при него и когато той я зърнал, начаса я харесал, оженил се за нея и тя заживяла в харема му. Това била същата жена, която била дала на просяка двете питки.

Когато царят се оженил за нея, другите му жени й позавидели, написали му писмо и я наклеветили, че е разпътна. А тя по това време му родила син. Царят наредил на майка си да я отведе в пустинята и да я изостави там. Майката изпълнила повелята му и се върнала. Жената заплакала. Вървяла, що вървяла, детето висяло на шията й. Минала край поток, коленичила, за да се напие, че била много жадна. Но когато се навела, детето паднало във водата. Седнала жената и горчиво заоплаквала детето си. Наблизо минали двама души и я запитали:

— Защо плачеш?

— Детето ми падна във водата!

Двамата мъже се помолили на Аллах и водата докарала детето при майката живо и здраво.

— Искаш ли Аллах да ти върне ръцете? — запитали те.

— Как да не искам! — отговорила жената.

И те пак се помолили на Аллах и ръцете й се върнали на мястото си по-здрави от преди. После те запитали жената:

— А ти знаеш ли кои сме?

— Аллах най-добре знае! — отговорила тя.

Тогава двамата мъже рекли:

— Ние сме онези две питки, които ти даде на просяка и заради които царят ти отсече ръцете! Възхвали Аллаха, който ти върна и сина, и ръцете!

И тя възхвалила и прославила всевишния Аллах…