Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за още един праведник от племето Израилево
Разправят, че в племето Израилево живял личен мъж. Той бил богат и имал праведен благонравен син. Когато усетил, че сетният му час наближава, той извикал сина си, който застанал до възглавето му и казал:
— Господарю, какъв съвет ще ми дадеш?
— Синко — отвърнал човекът, — кълни се в името на бога само честно, не и щом имаш най-малкото съмнение!
Умрял си човекът, синът го погребал и останал сам. Разчуло се за това тръгнали към него синовете Израилеви. Дошъл един и рекъл:
— Баща ти ми дължеше много, сигурно знаеш това. Дай ми, което принадлежи, или се закълни в бога, че не е така!
Синът последвал завета на баща си и му дал всичко, което поискал.
После дошъл втори и трети. Идвали така синовете Израилеви, искали от него, докато накрая парите на човека се свършили и той станал от беден по-беден.
Този човек имал праведна благонравна жена, която му била родила двама синове.
— Хората започнаха да стават много алчни! — казал й той. — Докато имах с какво да им плащам — плащах, но вече дадох всичко, нищо не ни остана. Ако някой пак ни поиска нещо, и ти, и аз ще изпаднем в много тежко положение! Реших да се спасяваме. Да отпътуваме някъде, където никой не ни познава, и да живеем сред чужди хора!
С жена си и децата си той се качил на кораб, който пътувал в неизвестна посока, защото Аллах отсъжда и граници за неговото предопределение няма! Или както е казал поетът:
Ти, който бягаш от врага напуснал дом —
съдбата може да отсъди не погром,
а слава! Само гледай в далнините
и забрави тревогите, горчивините!
Че ако бисерът седеше си в седефа,
не би сиял на царската корона светла!
Развихрила се буря и корабът станал на парчета. Хванал се мъжът за една дъска, хванала се жена му за друга, хванали се и децата, всяко на отделна дъска, и вълните ги отнесли в различни посоки.
Жената успяла да стигне до един град. Едното от децата стигнало до друг град. Второто дете попаднало на някакъв кораб, а вълните изхвърлили човека на отдалечен остров. Излязъл той на него, обмил се в морето и се помолил. Когато свършил, отишъл при едно дърво, хапнал от плодовете му и утолил глада си. Намерил извор и пил от водата му. Така се молил той три дни подред. На третия ден чул глас да му говори:
— Праведен и честен човек, от баща си възвеличен навечно! Не се оплаквай от божията присъда! На този остров има съкровища и богатства и Аллах пожела ти да ги наследиш. Намери ги, а аз ще изпратя на острова кораби! Бъди добър към всички, призовавай ги да се молят с тебе!
Отишъл човекът на посоченото място. Там Аллах му открил съкровищата.
Кораби, пълни с хора, започнали да наминават към него, а той им правел добро и им казвал:
— Насочвайте хората към мен! Аз ще направя и на тях добро!
Заприиждали към него от разни страни и краища. Не минали и десет години и островът бил вече заселен, а човекът станал негов цар. Никой не минавал оттам, без той да му стори добрина. Разнесъл се слухът за него по цялата земя.
А големият му син попаднал на човек, който го отгледал и изучил. Малкият попаднал пък на друг, който го отгледал още по-добре и го научил да върти търговия. Жена му пък попаднала при някакъв търговец, който й доверил парите си и дал обет да не я продава никому. Той пътувал с кораба си по разни страни и я водел със себе си, накъдето и да тръгнел.
Чул големият син за славата на непознатия цар и тръгнал към него, без да знае кой е. Когато влязъл при него, царят го приел при себе си, успокоил тревогите му и го назначил за свой писар.
Чул и вторият син за праведния цар и също отишъл при него. Царят му възложил да следи за делата му. Така и двамата братя работили известно време, без никой да разбере кой е другият.
Чул за неговата щедрост и доброта и търговецът, при когото живеела съпругата му. Взел няколко великолепни халата, подбрал от най-хубавата стока на страната си и пристигнал с кораба си, като взел със себе си и жената. Отишъл при царя, връчил му своя дар. Царят също наредил да му дадат скъп дар. В подаръка на търговеца имало и различни билки. Царят поискал да му ги покаже и да му разкаже коя за какво се използва.
— Остани тази вечер при нас! — предложил му той…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че когато царят поканил търговеца да пренощува нея вечер при него, той му отговорил:
— Имам на кораба нещо, което бог ми е оставил да пазя. Дал съм обет да не го преотстъпвам на друг. Това е една праведна жена. Нейната поява бе за мен добро предзнаменование, откакто съм я срещнал — все благодат ми се пада!
— Ще пратя при нея двамата си писари! — казал царят. — Нека пренощуват там и я пазят! — и се разпоредил на писарите: — Отивайте! Пазете кораба на този човек.
Отишли двамата младежи, качили се на кораба, единият застанал на носа, другият — на кърмата. Помолили се на бога за през нощта, а после единият рекъл на другия:
— Ей, ти, царят ни нареди да пазим, а аз се боя да не заспим! Хайде да си поприказваме за това, кой какви патила е изпатил!
— Моето най-голямо изпитание бе — заразказвал вторият, — когато се разделих с майка си, баща си и брат си, който носеше име като твоето. Това се случи, когато баща ми тръгна на път през морето, но ни удариха ветрове, обърнаха кораба, изпотрошиха го.
Изслушал го другият брат и запитал:
— А как се казваше майка ти, приятелю? А баща ти?
— Казваха се така и така…
Скочил брат към брата и възкликнал:
— Ти си, за бога, така е!
И всеки заразказвал на другия какво му се е случило, когато бил малък. А майката чувала какво си приказват, но не се издала, изчаквала търпеливо. Когато се съмнало, единият брат казал на другия:
— Да идем, братко, че да си продължим разговора у дома!
Прибрали се двамата братя. През това време търговецът се върнал от гостуването си при царя и видял, че жената е натъжена.
— Какво ти е? — запитал той. — Какво се е случило?
— Ти прати тук тази нощ двама мъже, които ми мислеха злото! — рекла тя. — Затова ми стана много мъчно!
Разгневил се търговецът, върнал се при царя и му разказал как са се държали през нощта двамата му чиновници. Царят веднага ги извикал при себе си. Наредил да доведат и жената, за да разкаже какво са си приказвали, с какво са я обидили. Довели я и той запитал:
— Жено, кажи какво толкова си чула от тези младежи!
— Моля те, царю! — рекла тя. — В името на всевишния Аллах, господаря на великия трон, нареди им да повторят думите, които си говореха снощи!
— Кажете какво сте си говорили! — разпоредил се царят. — И нищичко да не сте скрили!
Когато двамата момци приповторили думите си, царят скочил от трона си, изохкал, хвърлил се към тях, прегърнал ги и възкликнал:
— За бога, та вие сте моите синове!
Тогава жената открила лицето си пред него и рекла:
— Хвала на бога, аз пък съм тяхната майка!
И така, те пак заживели заедно радостни и щастливи. Хвала на Онзи, който спасява молещия се раб и никога не измамва неговата надежда и молитва. Или както е казал поетът:
Всяко нещо идва със своето време.
Нова радост идва след старото бреме.
Потърпи — мъка тежка обречена пада,
доброто ще дойде, пък нека днес страдаш!
Че богът всевиш е, който праща бедата,
но после по-щедро дарява благата!
Най-добрите — най-тежките мъки понасят,
след позора бог радости щедри донася!
Претърпиш ли тъгата, пренесеш ли позора —
то значи любим си на Аллаха във взора!
Аллах за бедата стократно въздава,
след мъки ръката си щедро подава.
Той вечно е близо — във болка, в страдания,
но то се не мери с часове, с разстояния…